Мартен прилича на Южна Италия отпреди 50-60 години. Тук може да гледаш кокошки, зайци, да си ги колиш, докато в Италия сигурно ще ме вкарат в затвора за подобно нещо. Тук няма закон кога да се сяда на масата. Като си гладен - ядеш. А в Италия така не може, всичко е под график - задължително се обядва с 12.30 часа, а в 19.30 се вечеря. Никой няма да ти направи пица в 17.30 часа, както се случва тук, защото в Италия по това време пещта още не е загряла, разказва магьосникът на италианската кухня Никола Маринаро. Дон Нико, както често го наричат близките, и племенника му Вито от седмици наред са атракция в Мартен, а местните ги затрупват с усмивки и похвали. Дори не искат да ги пускат да си тръгват за Италия. Но за отпътуване и без това е рано, тъй като петото заведение на Никола работи  в градчето едва от Великден. Бившият рибен ресторант вече предлага изцяло автентична италианска кухня и носи името на новия си собственик. С това дон Никола продължава традицията 
да вдига на крак фалирали заведения, а после да ги отдава под наем
Всъщност целият живот на италианеца е свързан с кухнята. Казва, че това е голямата му страст. Още помни, че когато е бил едва на 7 години, е миел чинии и белел картофи вместо да играе с останалите деца. Това е било неговото забавление и тогава, а и днес. На 20-годишна възраст купува първия си ресторант благодарение на заем и оттогава е посветил живота си на кулинарията. Но преди семейството му да започне бизнес със заведения, са имали фамилен магазин за сирена и салами.
„Казваха ми, че 20 дена ще издържа и ще фалирам. Но за мен това е предизвикателство, вярвам във възможностите си“, споделя Никола и казва, че ще продължи в същия дух, докато не се измори. А всеки свой ресторант приема като ново влюбване.
Докато управлява първия си ресторант, дон Нико спазва една традиция - всяка изминала година да увековечава с изработена по поръчка чиния. Но не чиния, в която да сервира поредната си вкусна лазаня или паста, а такава, която да стои на стената като сувенир и доказателство за изминалите в кухнята години на труд и доволни клиенти. И до днес 
италианецът носи със себе си направените между 1979 и 1997 година чинии
които засега са окачени над камината в ресторанта в Мартен. Там са и барабаните на Нико, на които признава, че няма много време да свири. Самоук музикант е, а се запалва покрай приятелите си, които често след края на работното време превръщали ресторантите му в импровизирана музикална сцена. От Италия носи и шкаф, който е бил на баба му. Особено късметлийски чувства две картини с пейзажи от родината си, които също винаги пътуват с него и намират място във всеки нов негов ресторант. Те са му подарък от приятели, които често посещавали заведението му, но като негови близки не плащали сметки. И тъй като всеки път минавали безплатно, решили да се отблагодарят на Нико, като му подарят ценните картини. Духът на Италия може да се усети и от други италиански детайли като футболната топка, която краси бара. Но истинското пренасяне в Италия става след поднасяне на неустоимо вкусните пици, лазани и спагети.
Дон Нико се влюбил в Мартен преди 9 години, но тогава нямал намерения да отваря ресторант
Преди 9 години Никола и съпругата му Петя за първи път идват в България и посещават свои приятели в Мартен. Още тогава италианецът остава възхитен от градчето край Русе. Харесва и характера на българите и дори намира прилики с италианските южняци като всеобщото гостоприемство. Убеден е, че българките са най-красивите жени. Но освен поддържани, той е изумен от факта, че нашенките умеят да вършат много неща. Съпругата му Петя разказва как Никола е бил удивен, че тя се заела сама да смени контактите в дома им вместо да повикат фирма. Дори я попитал дали не е учила как се поправят иначе дребните дефекти. Тя пък се изненадва, че в Италия за всяка дреболия се вика майстор и нито мъжете, нито жените се опитват сами да се справят с проблема. Нико е очарован и от българската природа. Много харесва Арбанаси и плажовете по Черноморието. Обича да казва, че 
като е създавал Земята, Господ е минал с ръката си по българската територия 
и й отредил най-красивата природа. Но забележителностите явно остават скрити за самите българи, тъй като според италианеца не се стараем да ги поддържаме и съхраняваме. 
И след като Нико харесва Мартен, с жена му Петя поръчват на свои приятели да им потърсят къща с изглед към Дунав. Плановете им са да имат свое спокойно местенце с красива гледка, за да има къде да остават през почивките си, но случайно се сдобиват и с ресторант. И Нико, и Петя разказват, че предишният собственик на заведението е прекрасен човек и от дума на дума самият той им предложил да им го продаде, те пък приели. И неочаквано бизнесът на Никола се разраснал извън пределите на Италия.
Кетчуп и майонеза в ресторанта не се предлагат, а само типични италиански ястия от качествени продукти
Нико е специалистът, който приготвя чудни и автентични лазани и спагети. 
Никога чинията ми не изглежда по един и същ начин, разказва огненият италианец и описва занаята си като творческа и артистична професия. Затова се дразни от рамките, които контролните институции налагат. Изумен е например, че трябва да работи под грамаж. 
Защо да правя еднакви порции за мъж и жена, при условие, че всяка дама има нужда от по-малко количество храна, а аз трябва да я карам да плаща колкото мъж, обяснява Никола.
Тайната за успешната и качествена храна, която предлага на своите клиенти, далеч не е толкова дълбока и сложна. Напротив - разчита само на качествени продукти, повечето от които идват по поръчка от Италия. Доматеният сос за пицата, различните видове паста, брашно, моцарела, сирена и салами идват директно от родината на майстор-кулинаря. В заведението му могат да се опитат и истински италиански спагети, и то в квадратна, а не традиционната кръгла форма.
За пиците в заведението грижа има племенникът Вито, който е спряган за един от най-добрите пицари в Италия. Братът на Вито пък е главен готвач в ресторанта на Ал Бано в Лече, хвалят се италианците. Самият Вито с нескрито удоволствие казва, че за клиентите номер 1 в ресторанта в Мартен са пиците, и споделя, че се пекат за няколко минути на 400-500 градуса във фурна на дърва. 
И макар досега голяма част от италианската фамилия да е отдадена на кулинарията, двете дъщери на Нико са направили крачка встрани. Едната е психолог, а другата - гинеколог, но вкъщи и те показват наследените от баща си кулинарни умения. 
Нямат обаче интерес кухнята да им е работното място, затова надеждите ми са някой внук да поеме бизнеса, смее се дон Никола.
Явно в България няма криза, тъй като не мога да си намеря персонал,
заявява с доза ирония Никола. И дава за пример Италия, където дори хора с висше образование и престижни професии, ако останат без работа, започват да ходят по заведенията и да предлагат помощта си. Дори ми е неудобно да ги отпратя, тъй като са висококвалифицирани. А тук търся, пускам обяви, но никой не идва да кандидатства, обяснява италианецът.
Затова в ресторанта се налага да помага съпругата му Петя. Иначе в Италия, където двамата се запознават и женят, не работят заедно. А причината - много се карат и въпреки че им минава бързо, избягват това напрежение. Макар италианците да се отличават като типични шовинисти, Нико казва, че не е имал проблем да приеме за своя съпруга българка. Та нали и тя има две очи и един нос, като мен, смее се италианецът. Въпреки това италианското преобладава в съвместния им живот. Както самата Петя казва, Никола е егоист що се отнася до родното и държи да гледа италианска телевизия и да слуша италиански песни. Дори в къщата си в Мартен имат сателит с настроени само италиански програми и нито една българска. Въпреки това Никола споделя, че харесва български гозби. Обича мусака и типичните за България ароматни плодове и зеленчуци. Иначе любимите му ястия, които винаги хапва с нескрито удоволствие, са тортелини с месо и макарони с боб.