За едно богато пилешко ястие с шери и сметана се конкурират няколко готвачи, няколко кръстници, няколко ресторанта и три държави. Ястието е Пиле ала Кинг, а поредицата легенди за него започва от 1880 година.
През 80-те години на 19 век в най-прочутия нюйоркски ресторант „Делмонико“ главен готвач е не по-малко прочутият Чарлз Ранофер. В заведението се събира елитът на ситито - банкери, брокери, спортисти и всякакви звезди на мегаполиса. Един от тези ВИП клиенти е Фоксхол Паркър Кийн - световен и олимпийски шампион по поло, запален голфър, любител тенесист и собственик на база за развъждане на расови състезателни коне, която наследява от баща си Джеймс Робърт Кийн.
Самият Джеймс Кийн пък е известен като Сребърната лисица от Уолстрийт и селекционер на чистокръвни породи състезателни коне. 14-годишен той емигрира със семейството си от Лондон в Калифорния. Изключително приспособим и комбинативен, Кийн бързо прави състояние чрез хитри инвестиции в минни компании, издига се до председател на Фондовата борса на Сан Франциско и когато вече няма какво повече да спечели там, се мести във финансовото сърце на страната Ню Йорк. Освен да трупа състояние като брокер на Уолстрийт, той се увлича по конните надбягвания и започва да инвестира в чистокръвни състезателни коне. Кийн прави една от най-важните акции за разплод в историята на американските конни състезания, като купува 40 английски кобили. Така става собственик на „най-големия брой състезателни коне, които някога е притежавал един човек“, пише по онова време London Sportsman. Той кръщава първородния си син Фоксхол, но също и един от най-добрите си коне, който през 1882 г. печели Ascot Gold Cup в Англия. Това отклонение не беше случайно, защото и бащата Кийн има място в историята на Пиле ала Кинг.
Връщаме се в „Делмонико“, в неизвестен ден на 1880 г. Фоксхол Кийн е на една от масите и мечтае на глас за ястие с пилешко месо и сметанов сос, но с повечко подправки, с нещо зелено и свежо. А мечтите на ВИП клиентите са задължение на шеф Ранофер, който приготвя ястието, като освен традиционните гъби в сметановия сос слага нарязана зелена чушка, придава на блюдото плътен аромат с чаша шери и го поднася на Фоксхол като Пиле ала Кийн. Ястието се оказва изключително сполучливо и влиза в менюто на „Делмонико“, а името му постепенно еволюира в царственото Пиле ала Кинг.
Една година по-късно в историята се намесва 5-звездният Кларидж хотел в Лондон, известен като Пристройката към Бъкингамския дворец заради дългогодишните си връзки с кралски особи. Впрочем ресторантът до 2014 г. цели 12 години се управлява от един от съвременните кулинарни корифеи Гордън Рамзи. Но в онези далечни времена Джеймс Кийн празнува победата на коня си Фоксхол, спечелил Гран при в надпреварата на 3000 м на 3-годишни жребчета и кобилки в Париж. Това е първият американски кон победител в това престижно състезание, а една година по-късно той печели и Ascot Gold Cup в Англия. Според тази история за първи път ястието е приготвено именно в ресторанта на Кларидж хотел за бащата Кийн.
Кулинарни хроникьори обаче приемат за най-вероятна версията, че ястието е сготвено за първи път през 1890 г. от Уйлям „Бил“ Кинг, шеф готвач в хотел „Белвю“ във Филаделфия - импозантна сграда на повече от 200 години. За Уилям Кинг не са останали много сведения, но след като той умира на 4 март 1915 г. в New York Tribune се появява негов некролог, в който пише: „Името на Уилям Кинг не е в списъка на големците, нито ще бъде издигнат негов паметник, защото той беше само един готвач. Но какъв готвач! В него пламна огънят на гения, който го подтикна един ден в стария „Белвю“ във Филаделфия да комбинира парченца пилешко месо, гъби, трюфели, червени и зелени чушки и сметана и тази наслада се превърна в известното Пиле ала Кинг“. 
Претенции към оспорваното пилешко ястие обаче има и George Greenwald, шеф в Брайтън Бийч хотел. Той бил отличен готвач и обичал да поднася нови ястия на любимите си клиенти. Един летен следобед на 1898 г. подготвил специално пилешко ястие за собственика на хотела Д. Кларк Кинг II и съпругата му и им го сервирал за вечеря. Ястието било оценено много високо и Кинг поръчал да го сложат в менюто като Пиле ала Кинг. Самият хотел пък има прелюбопитна история. Построен е през 1878 г. в Бруклин по протежение на атлантическия бряг на Кони Айлънд. 10 години по-късно инженери извършват истински подвиг, като преместват целия хотел със 120 вагона и 6 локомотива във вътрешността на квартала, за да го спасят от ерозията на плажовете.
И накрая да сложим точката с родното място на изисканата кулинария - Париж. Според тази версия Пиле ала Кинг е било приготвено в ресторанта на хотел „Риц“ във френската столица специално за краля на Великобритания и Ирландия Едуард VII, и то по собствена рецепта на монарха.
 

Пиле ала Кинг

Необходими продукти:
2 бр. пилешки гърди
1/4 ч.ч. масло
1 зелена чушка
3 моркова
300 г гъби
3/4 ч.ч. замразен грах
3 глави шалот
3 стръка целина
6 с.л. брашно
1 ч.ч. шери/червено вино
3 ч.ч. пилешки бульон
3/4 ч.ч. пълномаслена сметана
1-2 стръка зелен лук
лют пипер
магданоз
сол
черен пипер

Начин на приготвяне:
Пилешките гърди се сваряват с целината, сол и пипер. Оставят се да изстинат и се нарязват на кубчета.
Гъбите се почистват, нарязват се на филийки и се запържват в малко масло.
Маслото се разтапя в тиган и в него се задушават на средна температура нарязаните на кубчета шалот, целина, моркови и зелена чушка, докато омекнат. Добавя се брашното при непрекъснато бъркане, за да не загори на дъното. Налива се виното, след това и пилешкият бульон и се разбърква. Добавя се сметаната и сосът се оставя да къкри 20-30 минути, като се разбърква често. След това към него се добавят пилешкото месо, гъбите, грахът и се готви няколко минути.
Сервира се върху сварен ориз, юфка или препечен хляб, като се гарнира с нарязан зелен лук и магданоз.