Делото на Русенската окръжна прокуратура срещу финансовите мулета, водени от Симеон Симеонов, се прехвърли в София. След като материалите бяха изпратени през февруари в спецзвеното, Специализираната прокуратура внесе в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу 12-те участници в организирана престъпна група, създадена с цел изпиране на пари в особено големи размери.
На лидера на групата русенеца Симеон Симеонов са повдигнати две обвинения - за ръководене на престъпната структура и за извършване на финансови операции със средства, придобити чрез престъпление. Обвинения за участие в организирана престъпна група и за изпиране на пари са повдигнати на дясната ръка на Симеонов Венцеслав Дечев, Тихомир Димов, Петър Гецов, Андон Маринов, Димитър Димитров, Габриел Колев, Дончо Пантилеев, Кирил Иванов, Мариела Маринова, Стела Узунова и Валери Георгиев.
Според събраните до момента доказателства групата е действала от лятото на 2011 г. до задържането на участниците в нея в началото на април 2014 година. Данните сочат, че „изпраните“ парични средства надхвърлят 4 милиона евро.
Престъпната схема е била реализирана от собственика на автокъща Симеон Симеонов, но „мозъкът“ на финансовите измами бил рускоговорeщ жител на Молдова, който се издирва. Групата набирала „финансови мулета“, предимно лица с ниско образование или тежко финансово състояние, които откривали свои сметки в различни банки в страната. Въпросните сметки задължително трябвало да бъдат с издадени дебитни карти и интернет банкиране, чрез което титулярите могат да нареждат преводи от всяка точка в страната и чужбина. Чрез заразяване с вирус от типа „троянски кон“ издирваният „молдовски хакер“ установявал достъп и контрол над въпросните сметки. По същия начин той контролирал сметките на европейски граждани и юридически лица, източвал от тях определени суми и ги превеждал в сметките на българските мулета, за които получавал данни от Симеонов.
Превежданите суми били по-малки от задължителните за деклариране в БНБ, които възможно най-бързо били изтегляни от мулетата и предавани на ръководителя на групата. Мулетата били инструктирани, ако бъдат задържани, да лансират версията, че са наети от чужд бизнесмен, който има дейност в България, но няма право да открива свои сметки в страната. Хакерът пък заличавал следите си като използвал за наблюдението на сметките IP адреси на нищо неподозиращи лица, чиито компютри също заразявал с „троянски кон“.
20% от преведените суми оставали за участващите в схемата, останалите пари били изпращани кеш нелегално в чужбина с пътуващи в дадената посока камиони и леки автомобили.