Уникални документи разказват за 145-годишната история на руското генерално консулство в Русе. Материалите, които са предоставени от генералния консул Владимир Климанов на Държавен архив Русе и регионалния Исторически музей, са от фондовете на Архива на външната политика на Руската федерация. Снимките и документите са подредени в изложба в Историческия музей. Експозицията, към която са добавени и фотоси и литографии, показващи Русе и неговите жители по време на Освободителната руско-турска война от 1877-1878 година и в първите години след това, е посветена на три събития. Едното е 145-ата годишнина от учредяването на консулството на Русия в Русе, второто събитие е 135-ата годишнина от освобождаването на града от османското  робство, а третото посвещение е на Деня на дипломатическия работник в Русия, който се отбелязва всяка година на 10 февруари. Изложбата ще бъде открита в понеделник в 14 часа и ще остане в музея най-вероятно до края на месеца.
Сред документите, които русенци ще видят, са императорски укази, дипломатически грами и донесения, в които се откриват любопитни моменти за историческите събития в Русе и наоколо отпреди близо век и половина, както и
ценни сведения, които допълват многоликата картина на живота
както на по-високите нива на властта, така и на обикновените хора, които по един или друг начин са съставяли с ежедневието си, с проблемите и радостите си, житието-битието на града.
На видно място е поставено копие от документа, с който консулството на Руската империя в Русе през 1868 година придобива статут на генерално консулство. Документът се нарича „Мнение на Държавния Съвет“ и в него се посочва, че „след като Държавният съвет е разгледал предложението на Държавния Канцлер за учредяването на генерално консулство в Рушчук и на вицеконсулство във Видин“, Държавният съвет е благоволил височайше да утвърди „мнението“ и нарежда то да бъде изпълнено. Датата е 21 януари 1868 година. Така е поставено началото на историята на руското генерално консулство в тогавашния център на Дунавския вилает. Всъщност, три години преди това консулството на Русия вече съществува в Русе. Тогава то е преместено от Велико Търново, където е било открито като вицеконсулство през 1862 и просъществува там до 1865. Необходимостта от откриване на дипломатическо представителство на Русия възниква рано, но преминава определен период от време за уточнения, за получаване на официално съгласие от Турция. След 1865 г. дейността на вицеконсулството започва да затихва. След като Василий Фьодорович Кожевников заминава в отпуск в Петербург заедно със съпругата си, дейността е закрита и прехвърлена в Русе, където и се завръща Кожевников след отпуската си.
Първият генерален консул в Русе е
действителният статски съветник Александър Мошнин, дипломат от кариерата
с интересна съдба и с дейност, която остава паметна за българското население в Русчук, особено във времето, когато в града и в цялата страна назряват конфликтни и откровено драматични ситуации във времето преди, по време на и след Априлското въстание. В различните години руското дипломатическо представителство се е намирало на различни места в града. Нито една от старите сгради, където то се е помещавало, днес не е запазена. Със сигурност се знае, че известно време руските дипломати са заемали сграда на улица „Митрополитска“, днес „Кирил Старцев“, в друго време консулството се е намирало в къща в стария еврейски квартал в града. Както русенци добре знаят, когато през 1985 година тогавашният Съветски съюз отново отваря в Русе генерално консулство, то е построено на мястото на бивша детска градина в края на Парка на възрожденците, където се намира и до днес.
Интересна е историята, която историците разказват за един епизод от времето на дипломатическото управление на представителството от Александър Мошнин. През 1876 година генералното консулство на Руската империя се е преместило за пореден път в нова сграда в Русчук. Смяната на мястото на дипломатическата мисия е била свързана и със свалянето на флага с двуглавия орел от старата постройка и издигането му на покрива на новата. Но годината 1876-а е смутна - а и вече усилено вървят не само в политическото, но и в общественото пространство мълвите за предстояща /както се оказва, само след година - б.р./ война на Русия с Турция.
Възниква деликатен казус
- ако флагът на руската империя се смъкне „просто ей така“, това може да се  изтълкува превратно от населението и може да предизвиква смутове и брожения, че и нещо по-сериозно. Тогава управата на Русчук взема решение - група османски военни, облечени с парадни униформи, пристигат на улицата на старото консулство, те свалят знамето в присъствието на генералния консул Мошнин и също така - с тържествена крачка, го отнасят до новото място, където го издигат също с военни почести.
Любопитен е документът, в който дипломатът Иван Крилов, който управлява руското генерално консулство по време на Руско-турската война, съобщава в свое пространно /над 26 страници!/ донесение как генерал Едуард Тотлебен влиза с войските си в Русе:
„На 8 февруари беше решено встъплението в Русчук на нашите войски. Денят беше мъглив. Ръмеше ситен дъжд. Командващият Източния отряд генерал Тотлебен, когото комисията излезе да посрещне, пристигна около 12 часа по пладне по разградското шосе до Кадъ табия, близо до Левент табия, откъдето в негово присъствие се изтеглиха последните турски войски, вместо които незабавно бяха разположени нашите караули по всички външни укрепления. Негово превъзходителство тук беше приветстван от българската депутация от 15 члена начело с епископ Климент. След това, когато генерал Тотлебен пристигна в града, той беше посрещнат пред сградата на българската митрополитска църква, където се беше събрала плътна тълпа от народ, с хляб и сол, поднесени му от Михалаки Стефанович от българската община, който смирено помоли генерала да приеме тези символи и елементи, които придават живителни сили на човека, и да ги предаде в името на техните чувства на безпределната признателност на българския народ на Царя Освободителя. „Да живее“, заключи своята реч посрещачът и това благопожелание бе подхванато от тълпата българи, която дълго разнасяше във въздуха приветствието...“. Иван Крилов прави бележка под линия в своето донесение, като обяснява, че
българите искали да посрещнат Тотлебен с цяла процесия на табията
но „предвид лошото време, а и отдалечеността /към три версти от центъра на града/, а и за да се избегнат възможните стълкновения с турците, полковник Шилдер даде съвет хората да се откажат от това си намерение“.
Изложбата проследява различни етапи от дейността на генералното консулство. Там могат да се видят копия на руско-българския допълнителен договор, подписан в Брест-Литовск на 3 март 1918 г., протоколи между правителствата на СССР и на България от 1934 година, писмото, с което се открива съветско консулство в Русе през 1946 г. и още много архивни документи. В експозицията може да се види и писмото на генералния консул на СССР в Русе Александър Колесников до заместник-министъра на външните работи на Съветския съюз Н.Рижов за церемонията по откриването на дипломатическото представителство на 26 март 1985 година.
Един от аспектите на дейността на съветските дипломати е насочена и към работа с гражданите на СССР, които живеят на територията на консулския окръг. През юли 1991 г. от генконсулството информират Москва, че „най-често към сътрудниците на дипломатическото представителство се сблъскват с проблеми, които са свързани с разтрогването на браковете. Тази категория граждани най-често са постоянно живеещи в България съветски граждани, предимно млади жени, които имат деца“. „Доста често към нас се обръщат
съветски гражданки, които се оплакват от противоправни и хулигански действия на своите съпрузи
български граждани“, се казва по-нататък в информацията. В такива случаи в генконсулството практикували покана към българските съпрузи за „беседа с цел най-безболезнено разрешаване на възникналите конфликти. В случай, че подобни действия не се прекратяват, че стават особено жестоки или се изострят още повече, сътрудниците на генконсулството се обръщат /устно или писмено/ към органите на Министерството на вътрешните работи, което обикновено дава положителен резултат. Личните сигнали на нашите граждани са по-малко успешни, тъй като милицията не обича да се намесва в семейни конфликти“, се посочва в грамата. И по-нататък се разяснява, че при разводи възникват различни усложнения: „съветските граждани обикновено няма къде да се изнесат от заеманото жилище, а мъжете им са готови на всичко, само и само да ги лишат от жилищна площ, от имущество и дори от децата от брака... В последно време броят на тези, които се обръщат към нас с такива проблеми, е почти стабилен /около 50 случая годишно/“.
Редом с нотите, информациите, поздравителните адреси и телеграми русенци ще видят и снимки на дипломатите, които са работили в Русе през последните 28 години. Александър Колесников вече е покойник, Михаил Рева в момента е генерален консул на Руската федерация в румънския град Констанца, Владимир Посохин работеше доскоро в руското генерално консулство в Киргизстан, Михаил Торшин е преподавател в Москва, останалите са пенсионирани. Със сигурност мнозина от русенци ще бъдат провокирани от изложбата - за размисъл върху историческите процеси и личностите, свързани с тях, за мястото на руското дипломатическо представителство в Русе преди век и половина и в наши дни, за мястото на историята в съвремието и за уроците, които тя единствена дава.