Състезание по подобие на Формула 1, в което можеш да станеш победител без значение кой подред ще финишираш. Това дали те изпреварват на състезателната писта също не оказва влияние върху крайния резултат. Важно е едно - да успееш да изминеш 10 обиколки на трасето или малко над 16 километра с минимум електрическа енергия или гориво. Ако условията звучат странно и нетипично, то още по-впечатляващо е, че с незначителния един киловатчас енергия или литър бензин участниците в състезанието успяват да изминат стотици километри. Това накратко представлява събитието „Шел екомаратон“, което се провежда всяка година през май и след тазгодишната надпревара в Ротердам организаторите вече гледат към изданието през 2016 година в Лондон. Основната цел на инициативата на един от глобалните лидери в енергийния сектор - концерна „Шел“ - е
стимулиране на енергийната ефективност и на мисълта за бъдещето
За втора година в това състезание на идеите, технологиите, смелите решения и отговорността към поколенията със собственоръчно направен прототип участваха състезатели от Русенския университет „Ангел Кънчев“. Те бяха един от около общо 200 отбора от 30 държави, които се включиха в юбилейното 30-то издание на маратона.
Шестимата от отбора - ръководителят Симеон Илиев, пилотите Илияна Минковска и Виктор Стоянов и екипът в бокса Цветомир Гоцов, Георги Христов и Георги Кадикянов прекараха дълги часове около изработката и подобряването на изцяло модернизирания болид „DTT“. И резултатите им се отблагодариха - 
русенският отбор подобри миналогодишното си постижение с близо 50 километра
Инженерите успяха да изминат разстояние от 213 километра с енергия от само 1 киловатчас. През 2014 година постигнаха 168.3 километра и заеха 23-то място. Тази година, въпреки по-добрия резултат, класирането ги нареди на 28 място. И то съвсем обяснимо - конкуренцията в суператрактивната категория „Прототипи, задвижвани с електрическа батерия“ е изключително голяма. 
Тренировките им дали надежди за влизане в Топ 15
През много гъсто сито минава прототипът, преди да бъде допуснат да демонстрира възможностите си на пистата. Независимо че условията и изискванията към колите са подробно регламентирани и отборите знаят как да сглобят колата си, пристигането им в Ротердам, където се проведе току-що приключилото екосъбитие, въобще не означава, че ще се състезават. Всеки болид преминава през обстойна техническа инспекция, по време на която се измерват най-дребните детайли, дори нивата на шум на клаксона. Всичко това се прави с две цели - равнопоставеност на всички участници и безопасност на пилотите по време на обиколките.
Русенци получиха нужните за да продължат напред в състезанието два стикера след отстраняване на някои неизправности. Инспекторите откриха проблем с кормилната уредба на прототипа и се е наложи отборът да я прави в движение. 
„Успяхме да направим една тестова обиколка преди състезанието, която по наши сметки показа, че можем да изминем 400 километра с 1 киловатчас енергия. Това е два пъти и половина по-добър резултат от миналогодишния“, разказаха членове на русенския отбор малко преди да направят първия си състезателен опит на пистата в Ротердам. 
Всеки отбор има право на 4 състезателни опита на пистата, от които накрая се класира с най-добрия постигнат резултат. Условията са 
в рамките на не повече от 39 минути пилотът да направи 10 обиколки на трасето с не по-малко от 25 км/ч
По време на тренировките на русенци, пилотът успява да измине 10-те обиколки за 35 минути. 
Първото официално излизане на пистата за русенци обаче им изигра лоша шега. Макар досега никога да не са имали неуспешен опит, те записаха инфарктен фалстарт заради проблем в двигателя. Отстраняването на непредвидената техническа неизправност вкара в бокса за дълги часове шестимата инженери от три факултета на Русенския университет. Мисията им бе да успеят да се справят с повредения контролер, който задвижва мотора, за да имат физическата възможност и време да направят полагащите им се още 3 опита на пистата. След усилена работа ремонтът бе приключен и русенските пратеници успяха да запишат трите официални опита.
По-слабо започна представянето на тима и миналата година, когато всеки следващ опит на пистата им бе по-добър и по-добър. Тази година те стартираха с първия си неуспешен опит, но накрая подобриха собствените си официални резултати. Подобриха и визията на самия болид.
„Тази година прототипът тежи около 30 килограма, докато миналата година беше 70
Цялата концепция е коренно различна. Самите гуми са специална разработка на „Мишелин“, които са специално издание за това състезание на „Шел“. Задвижването на автомобила е коренно различно. Батериите са от друг тип. Всичко е поръчвано от чужбина. Моторът е от Швейцария“, разказаха още русенските инженери.
Впрочем отборът работи по колата си часове преди да потегли за състезанието в Ротердам. Причината - забавянето с около два месеца на доставката на поръчаните от Чехия джанти. А като няма джанти няма как да се работи върху купето. Въпреки притискащите срокове обаче инженерите успяха с подготовката на колата.
Покрай динамиката около финализиране на подобренията по болида пилотът Илияна Минковска се беше качвала зад волана му едва 2-3 пъти преди официалното състезание. Въпреки това обаче благодарение на майсторството и отдадеността си
крехката докторантка в Русенски университет бързо се сприятели и намери общ език с прототипа
„С подобен електромобил не съм имала опит досега, но съм участвала в любителски състезания с мотоциклети. Общо взето за лично удоволствие и като хоби. Спортният дух го имам, обаче точно е такова направление на тези бързи мотоспортове не съм участвала. Усещането е много емоционално, тъй като отборът разчита не само на колата, но и на мен като пилот да дам добри резултати. В същото време трябва да пазя и автомобила, и другите участници“, сподели развълнуваната 25-годишна Илияна преди излизането на пистата.
Докторантката по инженерна специалност обясни, че веднага без дори да се замисли е приела предложението да пилотира болида. 
Технически проблеми на отделни етапи имаха и четирите български отбора, които се включиха в състезанието. Голямото им постижение обаче беше, че успяха да запишат поне една успешна състезателна сесия. Всъщност това е най-важно за всички тимове, тъй като
стотици отбори отпадат от същинската надпревара
Независимо че са отишли в Ротердам с подготвени коли, част от тях са минали предварителната техническа инспекция, която им дава зелена светлина да излязат на писта, то на старта на официалната състезателна сесия се провалят. По тази причина крайното класиране често включва броени отбори - понякога дори само 4-5. Но това не се дължи на малък интерес, а на малък брой стигнали до финалния етап състезатели.
Надпреварата впрочем се провежда на съществуващи улици в Ротердам, които специално заради „Шел“ се затварят.
В категорията „Прототипи, задвижвани с електрическа батерия“, в която русенци заеха 28-о място се класираха общо 33 автомобила. На 31-о място остана отборът на Гимназията по селско и горско стопанство в Чепеларе с изминати 132 километра с 1 киловатчас енергия. Първи в категорията се нареди отборът на Техническия университет в Мюнхен с резултат от 863 километра с 1 киловатчас енергия.
Русенските инженери подобриха с 21% постижението си от 2014 година, а колегите им от Чепеларе - с 30%. Отборът на Техническия университет-София зае второ място сред 8 отбора, които се състезаваха в категорията автомобили „Градски тип кола с водородна горивна клетка“ с резултат от 215 км/м3. На първо място се наредиха студентите от Политехническия университет в Нант, Франция, с резултат 373 км/м3. Автомобилът на Техническия университет-Варна зае 6-о място от 8 в категорията „Градски тип автомобили на бензин“ с постижение от 105 км с литър гориво. Отборът преодоля успешно неочаквано възникналото сериозно предизвикателство. Варненските студенти бяха разработили колата си на метан, но в Ротердам стана ясно, че няма друг участник от тази категория и отборът бе принуден да премине на бензин. 
Границата между иновация и измама е много тънка
но всички участници си помагат. Няма участник в „Шел екомаратон“, който да не разкаже за изключителната помощ и подкрепа, която отборите си оказват. Повечето български тимове споделят, че особено подготвени за състезанието са французите, които носят със себе си торби с различни резервни части. И раздават на всеки, който има нужда. Българите също редовно си помагат и разменят части. Досега никой не е почувствал дух на конкуренция или спортна злоба, а по-скоро всички усещат, че работят за общата кауза на енергийната ефективност.
За това разказва и 23-годишният Методи Нецев от Габрово, който учи в чужбина и е участвал в разработването на двигателя на финландски отбор.
„Включих се в тима, след като научих, че това е най-старият отбор с бензинов двигател, който участва в „Шел екомаратон“. Иска ми се един ден да се върна в България, но това зависи от много неща“, споделя младият инженер.
Въпреки добрите отношения между представителите на различните отбори
желанието за успех се вижда още на техническата инспекция на инженерите на „Шел“
Един от мениджърите разказва, че границата между разработена и използвана от даден отбор иновация и маменето е доста тънка. Затова се налага всяка година условията, на които трябва да отговарят колите, да се допълват и обогатяват. Целта е именно да няма хитруване. Пример за подобен вид измама е тенденцията през годините все по-леки и леки пилоти, предимно жени, да сядат зад волана на болидите. Инженерите са наясно, че с това колата се отърва от излишни килограми и не харчи толкова енергия. Затова преди няколко години инспекторите се принудили да въведат минимален праг на теглото на пилотите - 50 килограма.
Тайната на стотиците километри с капка гориво е една - всеки детайл от колата е изпипан до съвършенство
За всяка част се използват най-добрите материали, които гарантират качество и издръжливост, но струват в пъти повече от стандартните части.
Финансирането на различните отбори е изключително непропорционално, отчитат от „Шел“ като дават за пример, че за един отбор 10 000 евро са предостатъчни за подготовката им, а за други са нищожна сума. Затова русенският отбор благодари на университета и общинската фондация „Русе-град на свободния дух“, които финансираха тяхната разработка. 
Другата хитрина, която всички отбори използват, е, че реално подават газ около 2-3 пъти на обиколка. През повечето време се движат по инерция, с което пестят гориво, но пък и следят да не падат под минималната скорост от 25 км/ч, тъй като рискуват да бъдат дисквалифицирани.
И така, тазгодишният маратон вече е част от историята на състезанието, а резултатите от него - част от статистиката на „Шел“ и отделните участници. А повечето от тях вече мислят какво да подобрят за екоралито догодина в Лондон.