Европа преживява криза на сигурността, и военният блок НАТО не оправдава всичките очаквания на европейците във връзка с това. Алиансът се намира в ненормална вътрешна раздробеност. Не на последно място противоречията са свързани с позициите на отделните страни-членки на блока относно отношенията с Русия. Тези тезиси се съдържат в статията на Кристоф Шилц, публикувана в авторитетното издание DIE WELT.От негова гледна точка, Европа е изправена пред глобални заплахи за сигурността. При това все по-силно за това говорят страните от Балтийския регион. Те с радост са готови да приемат нови сили на Алианса и приветстват всичките стъпки на НАТО. Останалите страни-членки на ЕС обаче засега не са готови да оказват обществена подкрепа на подобни действия, но въпреки това, военните термини все по-уверено се връщат в политическата риторика на Европа.

„Внезапно всички отново започнаха да говорят за готовността за отбрана от ударни групи в Европа, за войници, за ударна мощ, за нови форми на водене на война”, учудва се Шилц. 

Центърът на тревогата в Европа се намира в страните на Балтийския регион, които уверяват, че се „чувстват застрашени”. Литва, Латвия, Естония не веднъж са заявявали, че са готови да разположат на своя територия съществени сили на войските на Алианса, само и само да гарантират своята сигурност. Но в НАТО се ограничават само с дребна помощ: провеждане на учения и разполагане на „мини-щабове”. Дългосрочно да гарантират отбраната на своите балтийски партньори НАТО не е готов, констатира авторът и отбелязва, че идеята за подсилване на групировките на НАТО в Балтийския регион се отхвърля едновременно от няколко европейски страни. 

„Повечето страни от НАТО начело с Германия отклоняват този вариант, позовавайки се на наличните споразумения с Русия”, пише изданието. Германският канцлер Ангела Меркел в разгара на антируските санкции заяви, че изграждането на сигурността в Европа трябва да протича с участието на Русия, а не да бъде насочено против нея. 

Освен балтийските страни опасения относно способностите на НАТО самостоятелно да гарантира сигурността в Европа изразяват и южните страни. Те обективно се притесняват от ситуацията в Северна Африка, където тече „хибридна война”, на която Алиансът така и не може да се противопостави. 

„Европа излезе от периода на охранената стабилност и сигурност. И външните, и вътрешните заплахи се оказаха не измислица на участниците в „кибервойната”, а доста реални неща”, констатира авторът. 

„Нестабилността и насилието се възцариха на практика непосредствено до външните граници на ЕС и страните от Алианса, Многогодишната фаза на благоденствие е приключила. Както става ясно, не сме дооценили стратегическите последствия от „Арабската пролет”. Радикалното терористично движение „Ислямска държава” твърде дълго бе възприемано като регионален маргинален феномен, Сега остава да се констатира, че информационната работа и анализа на ситуацията на Запад е била напълно провалена”, резюмира Шилц. 

За изпълняването на задачите по гарантирането на отбранителната способност НАТО има нужда от колосални средства, а въпросът с източниците на това финансиране не е ясен. Освен пари военният алианс има нужда и от сериозна обществена подкрепа за военните нужди. Засега такова не е налице.