Изпълнителният директор на „Винпром Русе“ ЕАД Наталия Къснеделчева е сред авторитетите в бранша. Има две висши образования - юридическо от Русенския университет и икономическо от Стопанска академия Свищов. Член е на УС на Националната лозаро-винарска камара.

- Г-жо Къснеделчева, как кризата се отрази на винарския бранш и какви са актуалните тенденции в него?
- Напоследък сме свидетели на тенденция на намалена покупателна способност, на по-малко обороти от продажби на вина. Това естествено се отразява и на производството на винопроизводителите. В тази обстановка „Винпром Русе“ търси някакво решение. През последните 1-2 години беше ограничено производството на някои от марките вина от по-ниските класове. Затова сега отново се насочихме към тях предвид по-голямото им търсене от потребителите.
Някои от тях се връщат на пазара със старите си наименования, „Русчуклийска ракийка“, например
Но по отношение на трапезното вино решихме да се откажем от пластмасовата бутилка и водени донякъде от традицията, насочихме търсенето към успешните марки на русенската винарна. Затова направихме реплика на стария етикет на „Бяло вино от Русенския бряг“. Просто следваме и друга тенденция - съчетаване на нещо познато и нещо ново и можем основателно да наречем този подход обогатяване на традицията с новаторство. Съчетаваме старото наименование с нова визия, като включваме и съвременната тенденция по-ниския ценови клас да се продава в бутилка с винт, за да бъде виното по-лесно и достъпно за отваряне и консумация.
Виното е трапезно, последна реколта. То е
предпочитано и се консумира предимно за по-масови събития, за домашна консумация, едно добро вино
Но определено не е най-подходящото за по-значими събития, където се очаква един по-претенциозен кръг консуматори, за които се предполага да имат и по-богата винена култура.
Всъщност, това е един добър продукт, който няма да разочарова клиентите и почитателите на продуктите на „Винпром Русе“ и напълно отговаря на тенденциите, които развива българският пазар. 
И като говорим за тенденции - до 2008 година винопроизводството се развиваше нагоре - създаваха се вина от висок клас. Оттогава трендът се обърна и се наложи да се спасяваме с вина от по-нисък клас. Вярвам, че тази тенденция няма да продължи дълго и ще може скоро отново да се залага на качествените маркови вина.
- Имате интересна инициатива около абитуриентските балове, разкажете за нея.
- Да, предлагаме 10 процента намаление на всички продукти, произведени от „Винпром Русе“. Това е
реверанс към русенските абитуриенти и техните семейства
Трябва да отбележа, че тази идея дойде от по-младите хора в екипа ни, които продават в Русе, Варна, Велико Търново, Свищов. Колкото до това дали някой ще проверява дали наистина абитуриенти или техни близки купуват напитки - разчитаме на празничното настроение и толерантността на клиентите. Надявам се да няма злоупотреби както с пазаруването, така и с алкохола.
- Напоследък на пазара често се срещат бутилки с винтови капачки, не застрашават ли те качеството на виното?
- Определено трябва да се знае, че това не са обикновените винтови капачки, познати от бутилките с ракия или с оцет. Това е специална капачка „стелвин“ и е специално произведена за затваряне на вино и е напълно съобразена с бутилката и изискванията за плътното й затваряне. Така 
специалната капачка и бутилка гарантират нормална трайност на виното
В световната практика има все повече вина от Чили, Южна Африка, дори и от Франция, които се затварят по този начин. Дори и вина, които не са в ниския ценови клас, също се затварят със стелвин.
Всъщност ние вече имаме натрупан опит в използването на този вид капачки. В такъв вид бутилка и такъв вид капачка пуснахме серията „Танго“, която не показа някакви недостатъци по отношение на съхранението на виното, като качеството му се запази в оптимални срокове. 
- Кои са основните пазари, на които „Винпром Русе“ предлага своите продукти?
- Износът на „Винпром Русе“ за Русия беше достигнал до 85 процента от общото производство. Предвид сегашната политическа и икономическа конюнктура обаче само за първите 3 месеца на 2015 година спадът на продажбите там е повече от 45 процента, т.е. половината от количествата вино, които сме изнасяли, сега не се произвеждат. Санкциите срещу Русия не засягат пряко износа на вино, но като цяло доведоха до девалвация на рублата и намаляване на покупателната способност на пазара.
В същото това време в тази ситуация на руския пазар нахлуха испанските вина по един агресивен, но не и съвсем коректен начин - чрез дъмпингови цени.
За съжаление 
на ежегодната изложба-договаряне в Москва „Продекспо“ България не участва с национален щанд
а българското присъствие беше на 4 производители, които се организирахме самостоятелно.
Попадайки в тази ситуация, още в края на 2014 година екипът ни започна да търси решения чрез нови пазари, нови продукти. Но за да се случи това, е необходимо технологично време. За да може да се продава една акцизна стока на един нов пазар, са необходими поне 2-3 месеца.
Стартирането на един пазар като Казахстан вече е факт, имаме първата поръчка, която ще бъде изпълнена до края на месеца. Нашите вина се продават вече и на пазара в Беларус, където трудности също имаме. 
Успешно се развиват търговските ни взаимоотношения със САЩ
Миналата година имахме един клиент, сега през май ще реализираме поръчката за втори. Водим сериозни преговори за нов износ за Китай, тъй като системата за лицензиране и сертифициране там е също сложна. 
- Не гледате ли към Европа?
- Европа не е пазарът, където русенският „Винпром“ може да се конкурира предвид големия си производствен капацитет. На този пазар по-успешно може да се представят малки бутикови изби, които произвеждат и бутилират 100 000 бутилки и могат да продадат изгодно там малка част от продукцията си. Въпреки всичко качествени вина на най-големия русенски винопроизводител намират своето място на пазарите в Чехия и Словакия. 
„Винпром Русе“ е създаден с годишен капацитет 36-40 милиона бутилки, но тогава имаше 20 винзавода. Сега конюнктурата е съвсем различна, а във времето русенската винарна бе пригодена към новите условия откъм обеми и оборудване.
- Парламентът задължи търговските вериги да работят по нови правила, как преценявате тази стъпка?
- Надявам се заявените законови промени да заработят. Ние апелираме за тези промени повече от 3-4 години. Те бяха включени в един закон за веригите, който за съжаление не видя бял свят. Към момента нещата си стоят по старому - бонусите за веригите са също толкова големи, разнообразни и трудно обясними. Но трябва да си признаем, че относителният дял на продажбите на вино във веригите расте. Ако преди 3-4 години процентът на продажби на вътрешния пазар в големите магазини е бил 29 на сто, то сега вече е над 40.
Общите разходи, които плащаме към веригите под една или друга форма, са над 35 процента
а това почти изяжда печалбата на производителя. 
Много приятно е за клиентите на веригите, че има промоции и червени етикети, но всичко това е за наша сметка. В същото време клиенти на същите тези вериги са нашите работници, които все по-малко може да си позволят да пазаруват.
- Какво е състоянието на винения сектор в България?
- За съжаление състоянието на винения сектор у нас не е добро. Казвам това като член на УС на Националната лозаро-винарска камара. През април се проведе общото ни събрание, на което за съжаление оптимизмът отсъстваше. Най-коментирана беше темата за взаимоотношенията с веригите... Ние разчитаме и на всякакви други законови и нормативни изисквания за един разумен диалог.
- Периодично се повдига въпросът за нов закон за виното, но всичко сякаш стига само до говорене за намерения.
- Не е ясно кога ще бъде приет новият закон, но е необходимо да има достатъчно време всяка една промяна, която се предвижда, да се обсъди. Най-важното е да не се създаде поредният формален закон. 
Българското винопроизводство също трябва да има държавна подкрепа
каквато среща в редица европейски страни, включително Сърбия, Македония и Румъния.