Кражба на дрехи от склад на приюта за бездомници „Добрият самарянин“ докарала тежко наказание на настанените в него бездомници - три дни повсеместен глад. Решението за жестоката дисциплинарна мярка взел социален работник, след като никой от подопечните му не си признал за посегателството, нито пък някой посочил кой го е извършил.
Който имаше пари, купи храна и изкара петък събота и неделя, а който нямаше, заспиваше и се събуждаше с празен стомах, разказаха настанени в приюта.
Гладният режим отприщи недоволството на бездомните и те вече се оплакват не само от наложеното им наказание, а и от решението на управата през деня стаите да се заключват, като изключение се прави само за болните. Те са имали и привилегията да получават храна по време на тридневната забрана.


Не е редно да наказват всички, в приюта има камери и веднага може да се разбере кой е крадецът. И защо не ни пускат в стаите през деня? Гонят ни и стоим навън. Ние не искаме да сме тук, животът така ни завъртя, коментираха една част от несретниците. 
Сред тях има и съвсем слаба опозиция - един от събратята им казва, че храна няма, защото даваните от държавата пари не стигат. Той обаче е отхвърлен от своите като нагаждач и натегач.
Социалният работник Ивайло Тодоров коментира, че приютът по закон и бюджет не е длъжен да осигурява храна.
Това, което правим, е от дарения. В договорите и в закона все още пише, че приютът трябва да осигурява храна, но държавата не дава достатъчно средства, за да ги изхранваме, каза той.
Тодоров обясни, че разбунилото духовете наказание е наложено от дежурния социален работник и е съгласувано с управителя на приюта Мартин Николов, тъй като складът с дрехите е разбит, изнесени са няколко чувала, а дрехите се продават в квартала, но никой не признава кой е виновникът. По думите му на втория етаж няма камери, защото той не се обслужва от приюта, а дрехите могат да бъдат изнесени по много начини, които да останат незаснети от камерите на входа. 
Стаите през деня се заключват, защото това е приют и според новите изисквания приютът трябва да предоставя само нощем подслон и то изключително през зимните месеци. Това, че ние сме го обърнали на хоспис, на старчески дом, на заведение за душевно болни, на алкохолици, е изцяло инициатива и добрата воля на екипа и на „Каритас“. Бюджетът е намален с почти 63% и е малко над 200 лева на човек на месец. Парите стигат единствено за заплати на персонала, който също е намален, и за режийните разходи - ток, парно и вода, посочи Тодоров.
В момента в приюта по договор са настанени 59 човека, има и още 20 без договор. Това, че са настанени не означава, че постоянно са тук и получават храна. Около 30-40 се задържат тук през деня, а останалите дори невинаги нощуват в приюта. Нямаме готвач на щат, нямаме отговорник на склад, нито пък снабдител и с човек за набиране на средства. Ние не сме длъжни да храним настанените тук. На тях не им се полага храна и не може да накажеш някой, като му вземеш нещо, което не му се полага, каза Тодоров.