Рефренът на феновете със сини шалчета за спортните чудеса обяснява повече отвсякога силно противоречивия последен сезон на баскетболистките от „Дунав 8806“. 
7 кръга след началото на първенството в Националната лига отборът имаше вече по сметката си немислимите 4 загуби! Първата бе с отварянето на шампионата в Русе - 61:77 срещу „Хасково“, второто препъване се случи през следващата седмица срещу „Нефтохимик“ в Бургас с 66:69. Победата на паркета в Монтана /83:80/ бе проблясък, след който последваха нови две поражения - в Хасково с 65:75 и в Русе срещу „Нефтохимик“ /68:70/.
Успокоението бе, че нивата в редовния сезон е много дълга. Надеждата бе, че основните съперници също ще почнат да пропадат. Само че „Хасково“ и „Нефтохимик“ трупаха експресна преднина, а сивата игра на „Дунав 8806“ не вещаеше обрат в хода на първенството.
Новият жокер от чужбина Латриша Лъвингс се оказа неправилно попълнена комбинация в борбата под коша. 190-сантиметровата американка стартира в дебютния си мач с една-единствена точица. Приносът на мрачната като буреносно небе чужденка за мач №2 в Бургас бе нула точка и коефициент минус 1! Ирония бе, че българската й кариера приключи с тези две срещи - бай-бай, Латриша! А тя прелетя океана, за да помага равностойно като трети център до Кристина Сантяго и Жаклин Златанова.
Сръбкинята Тамара Баич трябваше да е почти огледален като класа образ на момичета, които държаха диригентския пулт през предишни сезони - Вероника Бортелова, Наталия Ануфриенка, горещата естонка Мерике Андерсон! Ако Бертелова бе добра, Ануфриенка - много добра, а Андерсон - фина техничарка, взрив, огън, емоция, кураж и воля до предела на силите, аргументите на Баич бяха за баскетболистка с поддържаща роля. 
Един плеймейкър не може да е с толкова нисък процент при стрелбата за 3 точки и колебливи изпълнения на фаулове. Все едно творци във футбола като Платини, Зидан, Меси, Христо Бонев, Атанас Михайлов, Красимир Балъков да треперят при заложена пред тях топка за дузпа!
Монетата има две страни. Другата бе в представянето на Тамара като желание за борба, всеотдайност, битка до последна капка пот, някои важни точки. Дори обаче тези характеристики не се оказаха достатъчни, за да бъде могъща и решаваща алтернатива на Зорница Костова.             
С усета на опитен прагматик старши треньорът Георги Божков заложи на състезателки, натоварени с мисията да извадят кестените от огъня - обичайно заподозрените Кристина Сантяго, Костова, Радостина Димитрова, Цветомира Шаренкапова, Жаклин Златанова, Виолина Кочева.       
Невъзстановена след поредната операция на коляното, Жаклин се мъчеше да помага и на куц крак. Формата й преди зимата не бе познатото от предишните години бижу, но нейното спортно сърце е толкова голямо, че винаги може да вкара кош в най-фрапиращата ситуация, да измъкне топката с остатъка от силите си, да бъде една от лидерките. 
Ако се изключат един-два мача към края на сезона, Зорница Костова пък бе най-постоянната баскетболистка. При нея нямаше фойерверки, но нямаше и главоломни пропадания. 
И понеже „Дунав“ винаги прави чудеса, отборът се вдигна през пролетта въпреки провала в турнира за купата на България, записа важни шампионатни победи срещу „Хасково“ и „Нефтохимик“, догони съперниците, успя да ги свали на земята с положителен баланс от срещите с тях и остана само на един мач от първото място в редовния сезон! 
Друг е въпросът, че „Хасково“ окапа първо без вездесъщата Сиера Уорън, а после остана и без „дезертьорката“ Анита Тейлане! В „Монтана“ пък избраха хоровода с Ганкиното и отбор, селектиран иначе за шампион.  
И въпреки невъзможното и нелепо начало феновете отново и логично започнаха да мечтаят за титла. 
Последната права бе взета на един дъх от почти всички баскетболистки. Радостина Димитрова пусна в действие екзекутиращите си тройки, а Цветомира Шаренкапова изигра най-хубавите си мачове в най-важното време. Решителни точки вкара и Виолина Кочева, завърнала се след седмица извън Русе заради „треньорска контузия“. Този домашен самоковски отпуск остана в тайна за широката част от спортната общественост. И може би за добро.  
Тази изстрадана и най-трудно постигната титла в шампионския русенски маратон на Божков се дължи обаче в най-голяма степен на една безспорно голяма звезда. Поне според стандартите в българския баскетбол. Нейното име е Кристина Сантяго. За спортисти като Крис треньорите имат любимо клише как оставили сърцето си на терена. Сантяго не само го остави, тя посвети душата си на русенската публика, а най-компетентното жури от трибуните оцени голямата й битка във финалните плейофи. Тя бе центърът на мечтите не само с чутовните си борби под коша, но с хладнокръвието си при наказателните удари, умението да се пласира, дори да асистира. Не трепна и когато се наложи да бележи тройки с две далекобойни стрелби. 
Тенкю, Кристина! 
В дни, в които празникът отмина и се задава като че ли безкрайно дълго и скучно лято без баскетбол с русенска марка, всички се питат как ли ще изглежда през есента новият отбор на „Дунав 8806“. При всички случаи този тим трябва да е по-силен и далеч по-подготвен в сравнение с есента на 2014 година, защото се говори за участие в евротурнирите. Дали ще стане, рано е да се каже. 
Важното е, че статистиката вече помни четвъртата поредна титла на „Дунав 8806“. Историята е в миналото, но утрешната историята се пише днес. Първото ново голямо предизвикателство е влизането на отбора в  „Арена Русе“. Титлата в такава зала вече ще има европейски блясък.
Докато чакаме този ден, да кажем на клубното ръководство, на Божков и момичетата: „Благодарим ви за емоцията, страстта, победите!“
А всички знаем - и преди, и сега „Дунав“ прави чудеса!