- Професор Гюров, може ли да се говори за връзка между земетресението в Непал и сеизмичната обстановка у нас?

- Свързани са двете неща, най-малкото защото причината е една и съща. Процесите в земната кора са свързани и ако мръдне някъде, ще мръдне навсякъде. Тази корелация е известна и затова, когато на места има силни земетресения, в същото време на други изригват и вулкани по едно и също време. Никой сериозен учен не може да отрече че има пряка връзка, тъй като и двете точки са свързани с Алпо-Хималайската верига и съответните разломи и пукнатини. Така че нещата са си съвсем на място от гледна точка на механиката и са свързани като причина.

- Означава ли това, че трябва да се опасяваме в скоро време от трус и у нас?

- Разбира се, че може да окаже влияние, тъй като се касае за процеси, които влияят както в Непал, така и у нас. Така че теоретично никой не може да отрече, че може да се очаква раздвижването да се отрази и у нас. И тук, както и там, се късат пластовете. По същата причина.

Всичко, което става в Непал, става и в България - по същата линия. Все пак, за да не кажете, че съм черноглед, има основание и за малко оптимизъм. Трусовете се влияят от много фактори и не може категорично да се каже, че непременно и у нас ще има.

- Вие сте автор на оригинална теория за прогнозиране на земетресения, Луната ли влияе най-силно?

- Да - от гледна точка на механиката, а и на статистиката е пределно ясно, че Луната влияе.

Явно е - ненапразно има и хора, наричани лунатици. Пада по принцип налягането малко, което се отразява и на процесите в човешкия организъм. Влияе, разбира се, и на земната кора. Процесите са точно такива, кавито са и при морските приливи, и никой не се съмнява в това. Отделните фази, пълнолуние, новолуние, а също много голямо значение имат и периодите на пролетно и есенно равноденствие, когато има промени в налягането. И това е съвсем естествено, тъй като е доказано, че движението на естествения спътник на Земята се отразява на океанските приливи и дори на процесите в човешкия организъм.

Ние изследваме тези неща от години и определено мога да твърдя, че има близка връзка между новолуние, пълнолуние и земетресения, наред, разбира се, и с много други фактори. Зависи също дали е лято, или зима, къде са разположени разломите, как се пука и т.н. На тази база се правят едни относително добри прогнози.

- Доколко може да се разчита на тези предвиждания?

- Идеята е, че не е задължително трусовете да стават, но ако стават, може би ще е тогава, а през останалото време нямаме основания да се притесняваме. Което не означава с абсолютна сигурност, че пак няма да стане - зависи от много данни все пак. Когато говорим за сеизмологията, трябва да имаме предвид, че тя е много сериозна наука. Изследванията в нея се базират на данни от GPS и сателити, до които човек трябва да има достъп. Работи се и с доста хора. Греши всеки, който си въобразява, че може сам да прави прогнози. Просто няма как да стане. Навсякъде по земното кълбо трябва да има наблюдатели, които да събират информация накъде се движат, как се движат и деформират ли се плочите. Когато всичко това се комбинира в системи, които да пресмятат тези фактори, прогнозата е по-точна и не е далеч времето, когато ще бъде в рамките на 10 дни по подобие на тази, която правим за времето. Така че не е вярно, че не може да се правят прогнози - просто се изискват повече усилия, повече хора и известно влагане на средства, но и те не са много.

Интервю на Иван Бутовски, в."Досие"