В областта на космическата медицина с наша апаратура работят американци, руснаци и всички екипажи на борда на Международната космическа станция. Това заяви проф. д.т.н. инж. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките в интервю .

Българска апаратура ще измерва и радиацията на марсоход, който е част от проекта „Екзо Марс“ на Европейската космическа агенция. Мисията ще бъде осъществена след две години.

По думите на учения космическите ни специалисти работят през последните години по над 50 проекта. През миналата година наша апаратура е монтирана и на борда на Международната космическа станция, където ще работи до края на съществуването й. Проектите по различни рамкови програми са повече от 10. По един от тях са събрани всички български данни с тези на други европейски  страни за изследване на магнитосферата и йоносферата на Земята.

Наскоро е бил завършен проект с Европейската комисия, свързан със земното наблюдение. За трети път спечелихме проект, който в продължение на 15 години разглежда земното покритие на България, разказа проф. Гецов. По думите му се виждат тенденции, свързани с горите, водите и цялото земно покритие на страната, което може да бъде от полза за подобряване на екологията и околната среда.

Данните, събрани до момента от космическото наблюдение на земната повърхност на България, показват, че в дългосрочен план все още не сме застрашени от някакви огромни катаклизми.

Космически туризъм

Ученият от БАН прогнозира, че космическият туризъм ще навлиза много бързо – както сега хората пътуват за Гърция, така ще се редят на опашка и за Космоса.

Що се отнася до излъчването на трети български космонавт, трябва да сме оптимисти, смята проф. Гецов. Една от възможностите, свързани с това, зависи от държавно решение и икономическото състояние на страната, като този път трябва да мине през Европейската космическа агенция. В този случай България трябва да излъчи много интересна програма или експеримент и да настоява да го осъществи наш учен, специалист или пилот, което би струвало около 20 милиона, обясни проф. Гецов.

По думите му само един килограм, изведен в Космоса, струва 15-20 хиляди долара, а една минута на борда на Международната космическа станция – около 50 хиляди долара. Става въпрос за сериозни неща и всеки, който иска да участва, трябва изцяло да се посвети на тази цел и мечта, подчерта специалистът.

Друг начин българин да лети в Космоса е космическият туризъм, при който почти липсват изисквания. Възможностите на България да излъчи трети космонавт обаче стават все по-големи, особено след присъединяването на страната ни към Европейската космическа агенция през този месец. Това ще струва на страната ни членски внос от 1,3 млн. евро на година, припомни проф. Гецов. Той обаче подчерта, че 90 на сто от тези пари се връщат в България, което ще е сериозна „инжекция“ за научните изследвания и малкия бизнес – основно в областта на високите технологии, софтуера и изследванията в космоса.

Роботизиране на авиацията

В института на БАН е разработена лаборатория за безпилотни самолети. С тези роботи може да има непрекъснато наблюдение в условията на критична ситуация, което значително би подобрило възможностите и би повишило надеждността на хората, отбеляза специалистът.

Проектът за безпилотните самолети е завършен и в момента се въвежда. Тези високотехнологични роботи са сравнително евтини и могат да се използват във всички области на живота – за риск мениджмънт, за наблюдение на посеви, за наблюдение на реки, за охрана, за сигурност.

По думите на проф. Гецов този „бум“ на роботите в областта на авиационните услуги ще продължава. Настъпва нов период на технически новости, които идват преди всичко от космическите изследвания – навигация, комуникация и всякакви технологии, целта на които е подобряване на качеството на живот на хората.

България има както ноу хау по отношение на датчиците за изследване на състоянието на космическата плазма, така и по отношение на космическата оранжерия – първи с света сме отгледали на борда на космическа станция жито от зърно до зърно, каза още ученият.