Соченият за лобист в съдебната система Красимир Георгиев-Красьо Черния, който неуспешно бе съден за лъжесвидетелстване и данъчни престъпления, на свой ред е осъдил прокуратурата да му плати 4000 лева за претърпени неимуществени вреди.
В коментар за отношенията си с Георгиев, съдия Румяна Ченалова каза преди дни, че той е успял да защити името си и е осъдил държавата. Справка на "Правен свят" показа, че в края на м.г. Красимир Георгиев окончателно е спечелил дело по ЗОДОВ, което е завел срещу прокуратурата. Още през януари м.г. Софийският градски съд е уважил иск на Георгиев срещу държавното обвинение и му е присъдил обезщетение от 4000 лева за неимуществени вреди, които са му били нанесени.
Съдът е приел, че незаконно повдигнатото през 2009 г. и поддържано от прокуратурата обвинение за лъжесвидетелстване се отразило негативно на психиката на Георгиев, който изживял притеснения и напрежение от изхода на производството, неудобство пред обществото и пред бизнес партньори, които преустановили контактите си с него. Искът на Георгиев е бил за 40 000 лева, но съдът го е отхвърлил като неоснователен над размера от 4000 лева.
На 30 май м.г. Софийският апелативен съд е потвърдил решението, като и прокуратурата, и Георгиев са го атакували пред Върховния касационен съд (ВКС). Страните са цитирали различния решения на Върховния съд, по които са присъждани различни по размер обезщетения.
Според ВКС обаче съдът е обсъдил всички относими обстоятелства, като времето, през което Георгиев е бил обвинен в извършването на престъпление (три години и четири месеца); тежестта на престъплението, мярката за неотклонение "подписка", негативните емоции, свързани с притеснения и неудобство пред семейството и обществото, младата му възраст (роден 1982 г.), чистото му съдебно минало и обществено икономическите условия в страната.
"Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване", се казва в определението на ВКС.
По делото за лъжесвидетелстване Георгиев беше обвинен, че при разпит като свидетел по наказателно производство за корупция и търговия с влияние пред 2009 г., казал пред прокурор Първолета Никова, че не познава конкретни магистрати от различни звена на съдебната система.
Именно с показанията на прокурор Никова, водила разпита на Георгиев, първоначално той бе осъден на 2 години условно от Софийския районен съд (СРС), който възприе, че това е напълно достатъчно за доказване на "лъжесвидетелстване". Впоследствие обаче СГС констатира, че разпитът на прокурорката като свидетел е "съществено и неотстранимо нарушение на чл. 118 от НПК", който забранява като свидетели да бъдат разпитвани лицата, извършвали действия по разследването. ВКС също прие, че в момента, когато е допуснат разследващият прокурор като основен свидетел по обвинението срещу Георгиев за лъжесвидетелстване,"е допуснато съществено и неотстранимо нарушение, което, наред с останалите, е изключило възможността за друг изход по делото, освен постановяване на оправдателна присъда и по останалата част от обвинението".
Второто дело срещу него бе за данъчни престъпления - за укриване на близо 100 000 лева данъци. Делото незнайно защо бе засекретено от съдия Христинка Колева от СГС, която преди 3 години оправда Георгиев. Тогава стана ясно, че той е изплатил всичките си данъчни задължения. Прокуратурата протестира присъдата, но пък апелативният съд видя нарушения в обвинителния акт и върна делото направо на държавното обвинение. Прокуратурата отново го внесе, а СГС пак го върна. Накрая СГП реши да го изпрати в Окръжна прокуратура - Плевен "по компетентност", тъй като там била регистрирана фирмата на Георгиев.
Обвинителите от Плевен обаче възразиха и оспориха акта пред Върховната касационна прокуратура (ВКП), която е уважила аргументите им и върнала делото на СГП в началото на м.г.. От СГП обясниха пред "Правен свят", че разследването по него продължава, като се чака заключение по съдебно-счетоводна експертиза.