Има промяна и в сортовете пшеница, които се сеят у нас, залага се активно на фуражните сортове, защото те са по-издръжливи, но с по-слаби хлебопекарни качества.

Според много българи хлябът ни става все по-безвкусен, дори и вреден, но не мога да сложа всички видове под един общ знаменател. Това твърди Богомил Николов, председател на Българска национална асоциация „Активни потребители“.

Не е много известно, но има промяна и в сортовете пшеница, които се сеят у нас. Залага се активно на фуражните сортове, защото те са по-издръжливи на метеорологични условия, но с по-слаби хлебопекарни качества, обяснява Николов пред БГНЕС.

Според него всичко това тръгва по веригата. За да получи някакви хлебопекарни качества мелничарите й слагат различни добавки, които естествено отиват и в хляба – порочен кръг, който започва от нивата и ще тежи на съвестта на фермерите.

Не правя директна връзка между големия внос на пестициди у нас и ролята на тези химикали в обработката на пшеницата и оттам – на влошеното качество на хляба, допълва Николов.

Той дава за пример световния опит в миналото, когато злоупотреба с пестициди е имало в дивашките години на фермерството през втората половина на 20 век. Тогава много държави са си опустошавали природата от прекомерната им употреба. Не знам защо трябва да повтаряме грешките на другите, а на всичко отгоре да си ги слагаме и в чинията. Явно не всички разбират, че е абсурдно в името на някакви по-високи добиви да си отравяме земята, а заради по-голяма устойчивост на пшеницата от разваляне да се отказваме и от хляба, коментира председателят на асоциацията.

Според него държавната агенция по храните трябва да увеличи лабораторните проверки и тестове за наличие на вредни вещества в хляба, за да можем и ние да сме по-спокойни като потребители.