За 5 години 35-годишният Александър Каченюк се изправя срещу две много страшни болести и преодолява трудности, които биха сломили всеки. Но Сашо има силен дух, вяра в Бога и близки, които му дават сили да пребори бедите. И днес Ходжкиновият лимфом е в ремисия, а преди дни младият мъж се върна от Германия с вярата, че отново ще проходи, след като немски професор премахна кръвоизливите в гръбначния му стълб, които сковаваха краката му. Сега му е необходима само успоредка, на която да тренира извън часовете за рехабилитация в „Медика“ и се надява, че ще се намерят хора, които да я осигурят. Уредът може да е и от гимнастическия салон на някое от закритите училища в Русе и региона. Така ненужното за физкултурата пособие може да се окаже безценно съкровище за един млад мъж със силна воля.
Александър е русенец, дете на строителни инженери. Той обаче не поема по техните стъпки, а решава да следва фармация. В рода му няма фармацевти и единственият досег с медицината е баба му, която е акушерка. През 1998 г. Сашо кандидатства в София, като фармацията е първото и единствено желание, записано в кандидатстудентските документи. Всъщност Александър харесвал медицината, но
по онова време му ставало лошо, когато видел кръв, и имал страх от игли
Днес казва, че след онкологичното заболяване, с което се е борил близо година, вече не му пука. Единственото, от което го е страх сега, е дали при вземане на кръв ще му намерят вена, защото всичко вече е изгоряло. 
Преди да кандидатства в София, Сашо завършва Европейското училище с немски език. Искал да учи в Английската гимназия, но балът не му стигнал за там и го приели по второто му желание. Откакто е завършил гимназията, не е практикувал немския, но докато лежал в болницата в Германия, му се наложило да си припомни и думички, и граматика, за да разговаря с медицинския персонал. Никога не съм го знаел добре, но имах щастието в клиниката със закуската да ми носят вестник и полека-лека четях статиите и започнах да употребявам отделни думи и да образувам с тях прости изречения, а на персонала това много им допадна, разказва Александър. 
След фармацевтичния факултет Александър остава половин година в София, за да стажува, а впоследствие и да работи по специалността. Но той обича родния си град и решава да се върне. Русе е идеалният град като пропорции. Няма големи сгради, няма задръствания, не е урбанизиран и не се налага да изгубиш два часа, докато стигнеш до работа, споделя Александър. В Русе отново започва да работи като фармацевт в аптека. 
Желанието му е
да мине през всички нива на системата и да затвори фармацевтичния кръг
Затова през 2006 г., когато негови състуденти му предлагат да смени работата си, той веднага се съгласява и започва като дистрибутор във фирмата за лекарствени средства „Стинг“. Исках да открия нови хоризонти, нови възможности, да видя нещата отвътре и от всички страни. Мои близки приятели работеха във фирмата и се сработихме много добре, беше много приятно, разказва Александър. След година и половина той се мести на същата позиция във фармацевтичната компания „Астра Зенека“, където остава до 2012 г. От работата си като медицински представител трупа опит, който му помага сега в ежедневните ситуации, с които се сблъсква като фармацевт в аптека. 
Всъщност Александър разбира, че неговото място наистина е в аптеката след първото тежко изпитание, пред което се изправя през 2010 г. Тогава съвсем случайно, докато е на обучение в Александровска болница в София, решава да се прегледа. Имах топченца на врата, а след консулт ми откриха формации в областта на шията и основата на гръдния кош. След спешна операция се оказва, че има рак на лимфните възли - начален стадий на Ходжкинов лимфом. Дотогава Александър няма оплаквания, освен умора, но я отдава на претоварването от работа. Следва тежка едногодишна битка с рака, химиотерапия, лъчелечение, докато в края на 2010 влиза в ремисия.
Когато му откриват рака, той е само на 30 години
и новината го шокира. Казаха ми, че заболяването е лечимо, това ме амбицира и здраво се захванах да го преборя. Мобилизирах се, но огромна подкрепа ми оказаха и моите близки, споделя Сашо. 
Появява се обаче нов проблем - вследствие на операцията младият мъж губи гласа си. Това е поредният удар на съдбата. Цяла година той не може да издаде никакъв звук. Но и тази трудност не сломява духа и вярата му и той се свързва с немски професор, който лекува гласните му връзки и Александър си връща гласа.
След това поредно изпитание младият мъж решава да бъде по-добър човек. И нито за миг не си задава въпроса: защо се случи точно на мен. „Не мога да си позволя лукса да мисля по този начин. Господ ми е пратил изпитание и според мен такава ми е била съдбата. Човек се ражда с някаква съдба и трябва да извърви предначертания си път“, разсъждава Александър, който от 10-годишен ходи редовно на църква. Всъщност баба му и дядо му са силно набожни и те му отварят вратата към вярата. Господ много ми помага, а вярата ме крепи, казва Сашо. 
Преодолял двете предизвикателства на съдбата, през 2012 г. Александър се връща на работа в аптеката, защото осъзнава, че така ще бъде по-близо до хората и ще може да им помага. „Бях събрал опит, имах представа как работят нещата, познавах в детайли медикаментите и осъзнах, че моето призвание и място е да съм в аптеката“, спомня си Александър. Най-голямо удоволствие му носи, когато получи обратна връзка от пациентите за успешно лечение без рецепта. 
В началото на септември 2014 г. Сашо отново е изправен пред голямо изпитание.
Краката му се сковават и след поредица изследвания разбира жестоката истина:
кръвоизлив в гръбначния стълб, който за медиците е много рядко срещаната болест Ту Медуле Спиналис Тн7-8 Кавернома. 3 седмици в София го лекуват с кортикостероидни инжекции, но в средата на декември след прокървяване докторите установяват, че запушването на Александър вече е 90% и едно следващо кървене ще разруши гръбначния мозък. Единственият вариант за лечение е в чужбина. И Сашо отново търси помощ в Германия, свързва се с клиника, в която може да бъде извършена операцията, но срещу 22 хиляди евро, с които той не разполага. Тогава пречупва гордостта си и се обръща за помощ към състрадателните хора, като разказва историята си пред „Утро“. „Вярвам, че Господ ми помага, старая се да бъда добър християнин и мисля, че затова само за десет дни успях да събера парите за операцията. Изключително съм благодарен на всички, които ми помогнаха и дариха средства за лечението ми, както и на проф. Хайдеке от неврохирургията в клиниката в Аугсбург, който извърши отлична операция“, казва с вълнение Сашо. 
Освен вярата, която му помага и го крепи в тежките моменти, увереност, че в живота се случват и хубави неща, му дават неговите близки. Жена му Светла, която е неотлъчно до него, и двегодишната им дъщеричка Дария му вдъхват огромен кураж. Когато има свободно време, Александър обича да играе и танцува с малката Дария. Ние имаме много силна връзка с нея и когато сме вкъщи, аз се занимава с малката, а Светла с домакинската работа, споделя Александър.