Миналата седмица в редакцията на „Утро“ бе получена писмена жалба от Боян Йорданов, адресирана до изп. директор на МБАЛ-Русе д-р Иван Стоянов. В нея Йорданов пише, че е получил травма на коляното, след като е спортувал, и е потърсил помощ в Спешно приемно отделение на болницата. Там ортопедът д-р Цонев е предположил, че става въпрос за скъсване на минискус или други връзки, което се установява с ядреномагнитен резонанс, за който обаче се чака много, а ако Йроданов иска да стане бързо, трябва да плати 250 лева. Пише му рецепта за болкоуспокояващи и го отпраща. На следващия ден Йорданов отново отива в болницата, този път с направление за хоспитализация в ортопедия, за да му направят бързо изследването. Попада отново на д-р Цонев, който къса направлението и отказва да го приеме в отделението. Този факт в комбинация с обстоятелството, че Йорданов е млад мъж, но инвалид по болест, ни накара да потърсим веднага д-р Иван Стоянов. А той веднага се свърза с Боян Йорданов и разпореди той да бъде прегледан отново, за да се предотвратят евентуални усложнения в болното коляно. А „Утро“ описа случая под заглавие „Ортопед скъса направлението на пенсионер за приемане в болницата“.
Това е накратко историята, която обаче има и друга страна. За нея разказват д-р Венцислав Филипов, прегледал Боян Йорданов, и д-р Владимир Цонев, срещу когото е жалбата. За съжаление и двамата отказаха да бъдат снимани.

Д-р Венцислав Филипов: По време на футболен мач пациентът усукава коляното си, то чатва и се подува. Той пристига в Спешно приемно с болезнено и оточно коляно. В света няма нито един лекар, който при голям оток на коляното да постави диагноза на 100 процента, защото самият излив в областта на коляното пречи на диагностиката. Диагнозата може да бъде поставена точно само по един начин - с ядреномагнитен резонанс. По простата причина, че състоянието на пациента не е спешно, е назначено лечение. Има назначена терапия по отношение на болката, назначени са ледени компреси, с които ефикасно да бъде овладяна болката. И му е казано: отиваш при личния си лекар, вземаш си направление за ортопед и след това - при специалист. Ако тези компреси не са правени адекватно, нормално е болките да се усилят. Но когато аз го видях, той се движеше по-бързо от мен. Имаше две рецепти, на едната беше написана терапия за обезболяването, а на другата - какви компреси трябва да се направят. В резулта на това лечение, когато пристигна при мене, той нямаше оток в коляното, болката беше овладяна. След тестовете, които направихме, му казах, че се съмнявам, че има частично отлепен минискус, но според мен е по-вероятно да бъде разтежение, защото той нямаше блокаж на коляното, и му препоръчах да започне физиотерапия.
- Йорданов твърди в жалбата си, че му е казано да плати 250 лева, ако иска бързо да бъде направено изследването с ядреномагнитен резонанс. 
В.Ф.: Аз му обясних също, че ядреномагнитен резонанс може да бъде направен по два начина - още в понеделник, като се заплатят 250 лева, или като се пуснат документи от съответния специалист, но ако не е спешно, както е в случая, чакането е между 3 и 6 месеца. И на мен ми каза, че е пенсионер по болест и няма такава възможност. Като лимит нашата практика има 35 направления за ядреномагнитен резонанс, а ние всеки месец пускаме по 150 и 200. В момента направленията за ядреномагнитен резонанс се изпълняват 6 месеца по-късно. И на всички пациенти обясняваме това. 1/3 от тях отиват и си заплащат услугата. Проблемът е, че личният лекар го е подвел, че като му напише направление за хоспитализация, пациентът може да бъде приет в болницата на следващия ден и да му бъде направен ядреномагнитен резонанс. Бившият директор на болницата д-р Минчо Вичев още преди 5 години забрани това да се прави. Пациентът се приема долу в Спешното, насочва се за доуточняване в амбулаторните практики, но не мога да приема пациент за диагноза, защото това е източване на касата. Ако става въпрос за дете или онкологично болен, на такива пациенти се дава веднага предимство от Здравната каса. Но не на млад човек на 34 години, който нормално си ходи, няма блокаж в коляното, няма данни за нестабилност, няма и показания за спешно правене на ядреномагнитен резонанс. В направлението пишеше болка в коляното.
Д-р Владимир Цонев: На първата ни среща всичко мина съвсем спокойно. Обясних му за ядреномагнитния резонанс, казах му за тези 250 лева. Той каза, че взема инвалидна пенсия сто и няколко лева и няма възможност да плати. Бях му обяснил за болкоуспокояващата терапия с таблетки и гел, че може да мине седмица, дори десетина дни. Посъветвах го личният му лекар да му даде направление за преглед при специалист. И ако не се повлиява от болкоуспокояващите, вероятно има някаква увреда в коляното, за която ще му се пуснат документите за ядреномагнитен резонанс. А той на следващия ден идва в консултативния кабинет с направление за влизане в болницата.
- И тогова се държа арогантно ли? Защо му скъсахте направлението?
В.Ц.: Защото няколко опита направих да му обясня, че това не е правилното направление, че няма показания за хоспитализация и че това направление не му върши работа. Даже му написах една бележка, на която пишеше точно какво направление му трябва, да я занесе при личния си лекар.
В.Ф.: И тази бележка беше в него, той ми я показа с рецептата, дори беше си написал какви компреси трябва да се правят.
В.Ц.: И след няколко мои опита да му обясня, че това не е направлението, което му трябва, а той ми обясняваше, че ходил при личния си лекар, колко дълго чакал, но все пак носи направление и не искаше да приеме, че му трябва друг вид направление, а не за хоспитализация. И в опита си да му обясня, че това е безсмислено, го скъсах, имайки предвид по-особеното му психическо състояние. Той затова всъщност е пенсионер по болест. 
- Вие тогава знаехте ли, че той е страдал от зависимост?
В.Ц.: Това не го знаех. Знаех, че е пенсионер по болест и знаех какво му е заболяването - психическо. Той самият ми го каза, че е пенсионер по болест, взема 120-30 лева пенсия и затова не може да си позволи резонанса.
- Защо му скъсахте направлението все пак?
В.Ц.: Защото направих някакъв невербален опит да му обясня, че това не е направление, което му трябва, след като преди това се опитах да му го кажа. Но той не искаше или не можеше да го възприеме.
- Той стана ли агресивен?
В.Ц.: Агресивен - не. Беше афектиран, но не ме е заплашвал. 
- Тогава как ви принуди да съберете парченцата от направлението и да го залепите?
В.Ц.: Принудил, е силно казано. Каза, че иска да му се възстанови и искаше да му напиша отказ. На направлението има едно квадратче, на което отбелязах отказ от хоспитализация и се разписах. Но не съм писал каква е конкретно причината за отказа, защото така или иначе вече му бях скъсал направлението, то е очевидно, че съм му отказал.
В.Ф.: Пациентът е на 34 години, с група инвалидност от 29-годишен, решението на ТЕЛК е пожизнено. Личният лекар е човекът, който трябва да прецени от какво се нуждае. Не може в направлението да се пише само болки в коляното. Пациентът чете направление за хоспитализация и сам се навива, защото го е прегледал лекар и той си мисли, че има нещо сериозно, че трябва да бъде приет в болницата. Проблемът е, че няма критерии за това кое е спешно и кое не е. Тогава няма да се стига до такива ситуации.
Това е цялата история. Подобни на нея сигурно се случват във всяка болница във всеки град. Има хора, които са убедени, че правото е тяхно, без да се съобразяват с писаните правила. А и винаги ще се намери някой доброжелател, който да ги посъветва как да заобиколят системата. Лекарите пък са обидени, защото цялата кал от затъналото в батаци здравеопазване полепва по тях. А заслужават уважение - заради шестте години учене, още толкова специализация, денонощната работа и най-вече, защото все още са в България. Иначе всички сме хора и никой не е безгрешен.