Как се съчетават най-фините щрихи на четката и въздушното усещане за прозирност и на пръв поглед нямащата нищо общо с това стоматологична ортопедия? А как се съчетава с това изконната мъжка страст да ловуваш - да преследваш дивеча, след като предварително си го проследявал, стаен без дъх в гората или в храсталака? 
За тези несъчетаеми според голяма част от хората занимания много би могъл да разказва русенският стоматолог д-р Димитър Димитров. Защото за доктора и трите занимания са нещо напълно естествено за самия него - и те не само не си противоречат по никакъв начин, а се допълват в някаква органична свързаност, която очевидно за д-р Димитров са едва ли не „най-естественото нещо“. 
Винаги съм обичал да рисувам
разказва той. В родното Севлиево /всъщност, „родното“ е Сухиндол, но година след раждането на Димитър родителите се преместват в Севлиево и той остава там до завършването на гимназията/ е рисувал постоянно. До такава степен, че всички, които го познават, не се съмняват, че той ще продължи развитието си като студент в Художествената академия.
Аз самият също бях напълно сигурен в това, казва зъболекарят.
В крайна сметка обаче съдбата решава друго и ето че след дипломирането в гимназията в Севлиево Димитър Димитров става студент по стоматология в Медицинската академия в София. 
След като се дипломира през 1972 година той първо работи половин година в Горна Росица край Севлиево. А след това по принципа „Откъдето жената - оттам и родата“ се премества в Русе. Тогава човек трябваше да има много сериозна причина, за да се откопчи от разпределението след завършването, така че за да се прехвърли д-р Димитров в Русе се налага дори тогавашният шеф на Стоматологията д-р Миланов да направи постъпки и да изтегли зъболекаря от Горна Росица.
След дипломирането д-р Димитров оставя рисуването на заден план. Дори на много, много заден план, признава днес той. Тогава 
зъболекарят се реализира като специалист
като се посвещава изцяло на професионалните си изяви. Успоредно с това е избран за председател на местната секция на Съюза за научно-техническо творчество на медицинските работници. Когато се учредява Зъболекарският съюз, той става негов пръв председател. В продължение на десет години е завеждащ на Ортопедичното обединение в Стоматологията.
Всичко това го поставя изцяло в релсите на професионализма и дори е имало години, през които не му е минавало през ума да посегне към четката и палитрата. И ето че в последните години д-р Димитров отново се завръща към старата си страст.  
През студентските години тази страст към рисуването беше все още много жива, много рисувах тогава, казва докторът. След това не бях отварял скицника и кутиите с бои много дълго време, да не кажа, че това бяха кажи-речи тридесет години, признава той. Но когато напоследък разходките му сред природата стават твърде чести, именно те постепенно извикват и желанието за рисуване. И така в последните седем-осем години 
ортопедът д-р Димитров пробужда художника у себе си 
Истината е, че всяка събота и неделя съм сред природата, казва той. Причината да излиза толкова често е другото му пристрастие - ловът. Д-р Димитър Димитров е председател на ловната дружинка в Нисово, там е неговият ловен район /а там, както е известно, са и едни от най-прелестните гледки, които окото на художника може да улови и след това ръката да пресъздаде върху хартията или платното/. За риба обикновено излиза на Дунава, но има и други местенца, където обича да хвърля въдици.
Ловът и риболовът са не само най-древно занимание за мъжката половина на човечеството. Те са и перфектен начин да тренираш точността на ръката, на окото, на всичко. А това в моята професия на стоматолог-ортопед е изключително важно, казва докторът.
За това доколко е било точно окото на доктора и колко сигурна е била ръката му, говори и сбирката с ловни трофеи, която се намира в кабинета на стоматолога. Тъкмо там става ясно, докторът има 
златен медал за отстрел на дива котка 
Преди време ловът на дива котка беше разрешен, обяснява той. Има и сребърен медал за вълк, сребърни медали за други диви котки, както и други отличия, за които свидетелстват трофеите. 
Всъщност, горските животни са също и сред героите в неговата живописна галерия. Когато преди седмица д-р Димитров подреди импровизирана изложба в Стоматологията, за да зарадва своите колеги на годишното отчетно събрание на русенската организация, мнозина забелязаха и няколко картини със сърни и елени, застинали сякаш в очакване на горската поляна.
Обича да рисува и селски къщи - онези удивителни и неповторими стари селски домове, които излъчват тиха носталгия и достолепие. 
Всичко в моите картини е автентично - рисувам това, което виждам, признава докторът. Важното е, че рисувам с мерак - без това няма как да се получи, добавя той. Има над 100-120 картини - повечето са акварел, има известно количество платна, нарисувани с маслени бои, има също и икони, малко дърворезба, прави също икони върху извитите турски керемиди.     
И все пак и преди, и сега, една от любимите му техники си остава акварелът. От една страна, точно
акварелът е в състояние да предаде най-изчистено и бистро съвършенството на пейзажа
от друга, това е техниката, която е на-близо до природата, обяснява д-р Димитров. А третото обяснение, че на него просто това му харесва най-много - да рисува с акварелни бои. Окъпаната след дъжд гора, поточето или горската рекичка, в която тук-таме са нападали клечки или листа, пролетното събуждане на природата за живот, лятната наситеност с ярки багри, есенната прозирност на жълто-кафявите багри, които съхраняват последните живи природни краски, преди зимата да наметне бяла покривка върху гората и полето - това са главните сюжети, които пресъздава върху картона стоматологът. 
Всичко, което правя, го постигам благодарение на дарбата си и на собствените си търсения - не съм учил рисуване при никого, казва д-р Димитров. Е, ако навремето бях влязъл в Художествената академия, както беше голямото ми желание, а не в Медицинска академия, може би нещата щяха да бъдат различни, но не се оплаквам, добавя зъболекарят. Още повече, че намира достатъчно 
допирателни между професията и хобито 
си - за един ортопед-стоматолог е изключително важно да вижда както работата в момента, така и ефектът, който ще се постигне от тази работа. 
Сега той радва с изкуството си приятели, пациенти, познати. Радвам се, че моите картини се харесват на хората, настройват ги на релакс, действат успояващо, казва докторът. Правил е изложба в Ивановска община - пак най-вече благодарение на ловното си хоби. Много негови картини се намират в частни сбирки в Германия, в Турция. 
Преди дни председателят на организацията на стоматолозите в България д-р Борислав Миланов предложи и в София да направят една изложба с картини на д-р Димитър Димитров. Толкова са хубави, убеден съм, че трябва да ги видят повече наши колеги, каза д-р Миланов. 
Можем да направим такава изложба, ще се радвам да споделя с повече хора това, което аз самият правя с голяма радост, съгласява се русенецът, който не страда от излишна скромност. И цитира думите на един от русенските художници, които преподават изобразително изкуство в Националното училище по изкуствата - преди известно време той казал на доктора: „Ще взема да доведа моите ученици да дойдат да видят как се рисува акварел!“.