Изследователи от Сан Франциско са изпаднали в особено състояние на духа, насочили са усилията си в посока, която не е съвсем свойствена и в разрез с доминиращата в света човешка нагласа и са открили лек за движещата сила на световната гадост – алчността. Все пак тук трябва да се допълни, че откритието е направено съвсем случайно, докато специалистите са разработвали средство за лечение на заболявания като паркинсон.Новото средство въздейства благотворно не само на алчните по природа люде, но и превръща натуралните циции в най-благородни и щедри хора, които стават чувствителни към всевъзможни прояви на социалната несправедливост и започват с лекота да споделят всичко, което имат, с околните, изпаднали в нужда.

Препаратът се нарича „Толкапон” и вече е одобрен и се използва за лечение на някои неврофизиологични нарушения – предимно паркинсон. Става дума за инхибитор на един от ферментите, които разрушават допамина в синапсите и понижава количеството на този невромедиатор, участващ в работата на вътрешната система за възнаграждение и подкрепа в човешкия мозък, във формирането на поведението и мотивацията. Целта на работата на учените, разбира се, не е била отърваването на човечеството от алчността, а търсенето на средство срещу шизофрения, зависимости и други състояния, в които се нарушава обменът на допамин. Специалистите давали „Толкапон” или плацебо на 35 доброволци, след което предлагали на участниците да участват в игра, свързана с пари. Експериментите показали, че онези, които получили лекарството, по-лесно и справедливо споделят парите с партньорите си.

„Обикновено се смята, че честността е една от постоянните черти на личността - казват авторите на изследването. - Нашето проучване не отменя това, но демонстрира, че тази черта може да се променя под въздействието определени неврофизиологични пътища в мозъка”. Допълнителните проверки са потвърдили, че пациентите, „лекувани” с „Толпакон”, не просто по-лесно дават пари на непознати, а като цяло стават по-чувствителни към социалното неравенство и несправедливостите.

Резултатите на изследването пораждат и други въпроси от рода, доколко справедливо е справедливостта да се постига с помощта на хапчета, но това е проблем, който е не по-малко сложен от неврофизиологията, на чието поприще се проявява екипът от Сан Франциско.