11 български състезатели по вдигане на тежести, сред които изключително талантливата Надежда Мей Нгуен от клуб „Русе“, бяха уличени от Световната антидопингова лаборатория в употреба на забранения препарат станозолол. Ударът е прекалено силен, защото най-лекото наказание при първо провинение е дисквалификация от 4 години. През това време обаче България може и да не развива този спорт, тъй като федерацията ни е заплашена да остане без лиценз. Другото жестоко наказание е глоба от 600 000 долара, каквито бедната ни централа може само да сънува. 
15-годишно дете като Надя със сигурност няма абсолютно никаква вина. Само може да подозираме какво става в душичката й на фона с тежките тренировки и амбициите й да се реализира като голям спортист на олимпийски игри. Всички трябва да я подкрепим и да кажем без уговорки, че тя е чиста като сълза.  
Като виновник за белята се сочи хранителна добавка, която съдържала забранения препарат. Ако е така, някой в София не си е свършил работата - или се е предоверил, или е недогледал, или е действал на своя глава.    
Защо обаче пожарите с допинга изпепеляват главно българи и спортисти от Източна Европа? Защо американците, руснаците и китайците минават метър? Нима те не вземат допинг?  
Защото едните са бедни, а другите, освен че разполагат с ултрамодерни лаборатории, с които правят за смях световните допинг ченгета, имат и могъщо лоби. Изходът в тази война на многото пари срещу ентусиазма и празните джобове взема все едни и същи жертви.
Сега ще се чака отварянето на втората проба. Надеждите, че тя ще е отрицателна, не са големи. Всъщност са нулеви.