Във вторник Маргарита Хранова ще представи 17-ия си албум “Докога, Маргарито”. По него работила с млади композитори, с които се запознала във фейсбук, но и с утвърдени автори като Красимир Гюлмезов, Иван Тенев, Александър Петров, Любомир Дамянов, Атанас Димов, Валентин Пензов, Веселин Тодоров (Весо Кокала) от група “Фактор”, Милен Македонски. Промоцията ще е от 19 ч в клуб в НДК. За концерта певицата е поканила младия изпълнител Сабатин Гогов от последния сезон на “Х Фактор”, който я впечатлил с таланта си. Автор на интервюто с нея е Мила Вачева.

- Г-жо Хранова, подготвяте нов албум, в който ще има и нови версии на “Устрем”, “Оставаме”, “Се ла ви” и “Песен за моя син”. Обхваща ли ви носталгия по онази музика и онези времена, в които ги записвахте?

- Аз лично не изпитвам носталгия към онази музика, защото винаги гледам песните, които записвам, да са мелодични, шлагерни. Запазила съм стила си, разбира се, обновен като аранжименти. Но да, несравнимо е, като се връщам назад и чувам как звучат песните на Найден Андреев. Много музикантски, много симфонично звучене, голям диапазон. С радост ще си ги изпея наново, да. Затъжила съм се за тях. Дори трябва наново да запомня текстовете.

- Какво бихте върнали от онези времена? Напоследък все по-често се говори за това колко малко е българската музика в ефира.

- Да, това бих върнала с удоволствие. Бих върнала и комисията заради младите изпълнители, на които никой не им казва как трябва да се пее на български език. Не както на английски. А те го правят точно така и една дума не мога да им разбера много често. Прозодии (начинът, по който композиторът полага текста на вокална композиция в съотнасянето на срички към ноти в дадена мелодия), сменят ударения на думи. Не казвам, че важи за всички, но е често. Бих върнала и концертния живот. Но няма как - времената са други, хората също. Бих върнала и протекцията на държавата, която тогава подпомагаше изпълнителите, а сега всеки сам се спасява. Сами се продуцират, сами си търсят спонсори за концерти.

- Времената са били трудни. На вас, като артист, оказван ли ви е някакъв натиск тогава?

- Не съм имала спирани песни, в музикално отношение не съм била ограничавана. Къде ли не сме правили концерти - по села и паланки. Ограничаваха тези комисии, които следяха за текста, за прозодии, за които вече споменах. Сега си давам сметка, че може би не са прави. Защото поне се научихме да пеем на български език.

- Кога излиза новият ви диск?

- На 10 март. Ще го представя с много мои гости, от телевизията ще снимат. Съдържа 20 песни, повечето от които са записани, но никога не са били издавани. Албумът се казва “Докога, Маргарито” - на пилотната песен на Милен Македонски по стихове на Маргарита Петкова. Тази песен си има история. Преди години Милен ми се обади и ми каза: “Приготвил съм една песен и тя се казва “Докога, Маргарито”. Вие сте Маргарита, може би ще ви заинтригува.” Отидох у тях, той ми я изсвири на пианото, хареса ми, но не чак толкова.

Явно още не бях узряла за тази балада с много женствен текст. След това се срещнахме, направихме “Копнеж”, “Само миг”, “Тихи стъпки”. В един момент той ми предложи отново “Докога, Маргарито”. И вече, като ми я изсвири - беше ѝ дошло времето. Представихме я преди 2 г., а сега я включвам в албума.

- Споменахте, че пак ще учите текстовете на песните за албума, някога случвало ли се е да забравите думите на сцената?

- О, редовно. Измислям си думички, добре, че хората не разбират. Много е странно – ако си на сцената, ако по някаква причина се замислиш за текста, край – бяло петно. Идеята е да не мислиш, да гледаш публиката, да ти идва от само себе си. И в театъра е така.

- Разкажете за най-голямото си премеждие по време на турне, което никога няма да забравите.

- Бяхме в Хелзинки и трябваше да пътуваме до един град на север в Швеция. Кико купи един стар мерцедес да си натоварим багажа.

Тръгваме и парното
спира, а беше
минус 20 градуса

Бяхме с Вили Кавалджиев, бог да го прости. Вили от едната ми страна, Кико от другата, другите момчета отзад сгушени... Така настинах, че първия ден, като стигнахме, такава температура вдигнах... Никога няма да го забравя – 10-12 ч пътувахме така. Но успях да пея.

- Имали ли сте премеждия и на самата сцена?

- Ами да. Преди много време така нелепо паднах... Първо свиреше групата на концерта ни, после аз излизах. Идва моят ред, беше в Габрово, и виждам пред мен едни дебели кабели. Казах си: “Само да не се спънеш, Маргарито.” Точно това направих. Аз излизах с някакъв рокендрол, правя първата крачка и на втората... на колене. Белият панталон стана черен. Тогава нямаше безжички микрофони, трябваше да отида до жицата, за да си го взема. (Смее се.) Оркестърът продължава да свири интродукцията, аз не мога да почна, ужас. Но аз си падам често. Преди 3-4 г. си счупих капачката на коляното. Заради едно мъничко стъпало. Колкото да се спъна. Бременна пак съм падала. В деветия месец, ще раждам. Подгънах крака и се срутих. Изобщо не си гледам в краката.

- Какво правите непосредствено преди да излезете на сцената?

- Ако е прекалено напечено, се прекръствам. Обичам да се усамотя, да се успокоя.

- Родена сте малко преди Коледа. Вярващ човек ли сте?

- Да, разбира се. Баба ми беше доста вярваща и ме водеше редовно на черква като дете в Брезник. Аз съм от попско семейство – прапрадядо ми е бил поп.

- Ходехте ли на църква и в онези години, когато е било забранено?

- Да, ходех. И сега си ходя. Без да съм фанатик, тя вярата си е в човека.

- Колко големи станаха внуците ви?

- На 14 и на 9 г. са, но скоро ще направят 15 и 10 г. Каня си ги на гости често, когато могат. Те и двамата са футболисти, много са добри. Редовно сме на мачове с дядо им. Насочиха се към спорта, не към изкуството. Въпреки че и двамата ми синове свиреха на пиано. Големият даже кандидатства в Музикалното училище, но не го приеха за една бройка. Малкият свиреше 2-3 г. и спря. И сега, вече е на 30 г., а от няколко години сам започна да свири, да вади ноти от интернет, да ги чете. Сам се научи. Викам: “Кириле, ако ти свиреше така като дете и имаше този ищах, щеше да бъдеш супермузикант.”

- Започвате кариерата си от “Обектив”, с кои певици се запознахте там?

- Там се засякохме с Катето Филипова. Стефка Оникян беше по едно време с мен. Вера Бъчварова, за малко Лидия Джонева, Маргарита Градева и Гери Михайлова – това бяхме. След като аз приключих, дойде Виолета Оникян, Кичка Бодурова знам, че е била, Роси Ганева, Мая Нешкова, Ваня Теохарова, много хора минаха през това трио.

- Как се запознахте с Емил Димитров?

- Той ме извика преди години да му изпея вокали за един запис. Беше за песента “Каква невеста си била ти, мамо”. И тогава, като ме извика, аз се запознах с моя мъж. Той беше в неговия екип.

И искрата прескочи

Кико искаше да пътува в чужбина, във Франция, а Емил пътуваше много в Париж. Тогава не пускаха всеки да пътува толкова. Братът на Кико например го смятаха за невъзвращенец, той беше в Париж. Затова не пускаха и Кико да пътува. А Емил се познаваше с брат му. И му беше обещал: “Абе нека да дойде в екипа, ще гледам да го измъкна с мен.” Нещо такова. Но после се загаджихме... Ние направихме едно страхотно турне с Емил в СССР. Няма столица на съветска република, в която да не сме били. Три месеца. Беше страхотно турне. Емил, горкият, хич не обичаше да пътува със самолети. Винаги вземаше по една малка водка, да глътне малко, за да се успокои.

- Утре празнувате поредната годишнина от сватбата, как ще я отбележите?

- 39 г. брак, да. Повече от 40 г. сме заедно, близо 2 г. бяхме заедно, преди да се оженим. Ще направим един обяд вкъщи с децата, защото на другия ден ми е промоцията, трябва да се стягаме.

- Вие имате романтична история – оженили сте се тайно.

- Трудничко беше, съвестта ми работеше, че не постъпвам честно с родителите си. Добре че, тръгнахме на турне с Лили Иванова веднага след това. Предната вечер си бях намислила какво да облека за подписването - черен панталон и бяла туника – беше модерно. Като излязоха за работа нашите, тръгнах. В 11,30 ни беше часът. Светльо – моят кум, и кумата ми, моята приятелка Люси Дякова, един фотограф и ние. Отидохме в Руския клуб да го отпразнуваме. Вечерта отидохме при родителите ми, колко смели сме били... И майка ми получи шок. Бях 24-годишна и все ми казваха: “Рано е, тепърва ти предстои кариера”.

Той пък разведен, с дете. Родителите ми мислеха, че едва ли не аз съм ги развела, а то не беше така. Бяха против връзката ни. Светльо – кумът, съобщи новината. “Чичо Кольо и лельо Лидия, те се ожениха.” И майка ми като плесна една плесница на Кико... Той ме хвана за ръката и си тръгнахме. А след това така го заобичаха, по-свестен от него нямаше.

- Всъщност вие сте предприемала и други важни стъпки, без да кажете на родителите си – когато започвате кариерата си от ансамбъл “Маяковски”...

- Да. Баща ми беше в чужбина тогава – в Алжир. Приеха ме и казах на майка ми. То беше близко, но репетициите бяха вечерта от 19,00 до 21,30. И Цецо, нашият корепетитор, обеща да ме изпраща.