Да се откажеш от светските навици и да водиш  отшелнически живот, но не защото си избрал да живееш в манастир, а просто защото обичаш природата. Така живее 36-годишният русенец Станислав Стефанов или Стенли, както го наричат приятелите му, който от декември миналата година стопанисва хижа „Здравец“ в Образцов чифлик. На десетина км от града, без интернет, без баня и без комфорта на домашния уют, но максимално близо до природата - това е истинско щастие за заклетия природолюбител. Основната му задача е да поддържа хижата и да я превърне в привлекателно място. 
Откакто е поел този ангажимент, Стенли не прекарва повече от три часа в града, където отива единствено, за да си купи необходимите продукти и да мине през дома на родителите си, за да използва банята. Преди да се заеме с нелеката задача да върне на русенци познатата стара хижа, Стенли пак е прекарвал колкото се може по-малко време в града.
Откъснал съм се, ако годината има 365 дни, половината не съм в Русе. Дали ще е на пещерна експедиция с колегите пещерняци, или пък просто с някой приятел ще отидем сред природата, няма значение, само да не съм в града, казва той. И признава, че градът го натоварва, защото вижда само напрежение и ругатни между хората. Всеки пречи на другия с нещо. Виждам как хората си тровят живота и това е всеки ден, а животът си тече. Може би съм осъзнал някои работи за себе си и съм решил да живея по този начин, казва Стенли.
Бягството от града ражда любовта му към природата
Стенли е израснал в Образцов чифлик, където са живели баба му и дядо му. Именно оттогава са и спомените му за хижата, за движението на хора, детските състезания по ориентиране и с велосипеди и сега иска да върне всичко това.
Като малък ми беше много неприятно, че другите деца оставаха да играят пред блока, а мен ме вземаха на лозето и на вилата. Тогава ми беше скучно, но това ме е възпитало да съм човекът, който съм, да обичам всичко около мен и да се радвам на истинските неща, разказва младият мъж. Затова се радва, когато срещне хора, които се удивяват на небето, на птиците, на цветята, а не търсят само кусури. Защото има и такива - дойдат, огледат и отсичат, че това не е за тях, казва Стенли.
Той завършва техникума по зърнопреработване със специалност „Алкохолни и безалкохолни напитки“, но това определено не е неговата страст и затова не продължава образованието си в университет.
Ако исках да се реализирам в тази специалност, следващата стъпка беше да кандидатствам в Пловдив и да работя в някой винпром, но по-добре, че не съм го направил, разсъждава Стенли. Всъщност в техникума по зърнопреработка попада заради съучениците си от Образцов чифлик, които след осми клас кандидатстват там. И с усмивка признава, че спомените му от ученическите години са свързани единствено с купони, домашна ракия и туршия.
По него време става и пещерняк - запалва го негов приятел спелеолог
с когото през 1994 г. посещават Орлова чука. И започва да обикаля и изучава пещерите цели три години, докато през 1997 г. влиза в казармата. Когато след година се връща в цивилния живот, 19-годишният младеж се хвърля през глава в живота, нищо друго не го интересува и с нищо не му се занимава. В тази безтегловност изкарва три години, докато страстта му към пещерите се пробужда и той се завръща при колегите и приятелите пещерняци. И така е и до днес.
Когато младежът осъзнава, че освен удоволствия, в живота има и задължения, се включва в лозарската бригада в Образцов чифлик, записва се и в бюрото по труда. И сменя рязко посоката.
Тогава имаше всякакви курсове за придобиване на професия, като най-отдолу в списъка видях козметик, спомня си Стенли. Разбира се, в курса го приемат с радост, тъй като е единственото момче. В салона, в който се обучава, се справя перфектно и затова му предлагат да се обучи и по втория модул за козметични и лечебни масажи.
Винаги съм търсел различното и затова избрах по-нестандартен курс, казва Стенли, който
като малък си е боядисвал косата, слагал е обеци, правил си е татуировки
Тогава много ме впечатляваха тези неща, но всичко мина с времето, казва вече улегналият млад мъж. Татуировките му не са големи и не са на открити места, защото Стенли има респект от родителите си Иван и Тодорка.
При нас има огромно разбирателство и симбиоза, казва той за майка си и баща си, които са пенсионери по болест. 
Стенли работи в салона две години като масажист и  това го стимулира да кандидатства Кинезитерапия в Русенския университет. Въпреки че полага усилия и изкарва изпитите, не успява да се класира, тъй като по-голяма част от приетите са чуждестранни студенти без изпит. Нямах шанс пред останалите - имах 6 по физическо и 4 по биология, спомня си Стенли. 
Не след дълго обаче той си дава сметка, че и това не е неговото желание. Появяват се и болки в китките и докторите го предупреждават, че най-вероятно няма да може да продължи с масажите. Но аз така или иначе вече бях решил, че няма да се занимавам повече с това, спомня си Стенли. Речено-сторено и той заминава за Банско, където негов приятел му помага да започне работа в хотел. Вместо обаче да го упъти към бара, каквато е предварителната им уговорка, го вкарва в кухнята, където Стенли остава цели осем години. Три сезона редува Банско със Слънчев бряг, докато накрая решава, че е време да спре да скита и остава в Русе. 
По това време брат му Мартин, който е с осем години по-малък от него, е сервитьор в новооткрития ресторант „Адмирал“ и му предлага да започне при него. Там Стенли се задържа три години, а след това минава и през Буда хаус. От четири години той окончателно е скъсал с ресторантьорския бранш, но годините като готвач го научават на много тънкости в занаята. Стенли има изкаран и курс за сладкарство, но споделя, че в десертите не го бива.
Всъщност Стенли и брат му са пълни противоположности
защото Мартин обича партитата и купоните. Стенли се опитва да му влияе, тъй като смята, че той е тласнал Мартин към това неустоимо желание за живот. Когато бях първата година в Слънчев бряг, го извиках на почивка и в края на сезона в хотела, в който работех, масово беше напуснал персоналът и търсеха служители за оставащите седмици, но без ангажирност и договор, спомня си Стенли и продължава: Мартин отсервираше в ресторант с ол инклузив, следващата година отново го викнаха. Понеже знае английски, се случи така, че аз работех за малко над 400 лв., а той за кратко време си докарваше само от бакшиши тази сума. Купонясваше постоянно и оттогава не е спирал, разказва помъдрелият брат. 
Освен пещерите Стенли има и друга страст -  фотографията. И сега, когато е сред природата, постоянно си намира прекрасни места и диви животни за снимане. Споделя, че е снимал всичко, но всеки жанр си има своя чар и не може да посочи кой му е любим. Четири сезона снима и баскетболния „Дунав 8806“, но смята, че не е получил достатъчно съдействие и подкрепа.
От фотографията тръгва и едно от другите му любителски занимания - гъбарството
Гъбите са още по-добър модел и от охлювите, защото стоят на едно място и не мърдат, смее се Стенли. Залягам на шумата, пускам светлина и така правя различни композиции, казва фотографът любител. Той има страница във Фейсбук с богат снимков материал, в която качва фотографии в различни секции, но най-голямо е изобилието на диворастящи гъби. Идната есен дори планира да направи календар със снимки на гъби. 
Стенли не е материален и може с малко, затова и парите, които припечелва от фотография и гъби, са му напълно достатъчни. Създал съм кръг от хора, които ме познават и от години купуват от мен гъби, защото аз не поемам никакви рискове, а те консумират това, което и аз. Опитвам се да възпитам хората на гъбна култура, защото в България това е много слабо развито, а гъбите са заместител на месото, казва природолюбителят. Стенли е категоричен, че не иска нищо за себе си, освен да е в хижата, да е спокоен и щастлив. През деня чете книги, гледа телевизия, а и непрекъснато негови приятели го посещават и не го оставят да скучае. 
Всъщност тръмплинът към хижарството е хижа „Амбарица“ преди две години след една доброволческа акция, в която Стенли се включва. Той изкарва три месеца там, а след това хижарката го кани при нужда да й помага. Това лято стоях няколко седмици сам и посрещах гости, грижех се за домакинството, перях, простирах, носех с конче бали със слама. Половината от труда ми беше доброволен, но то ми идваше отвътре, разказва той. А хората го нарекли Ботев, защото бил с по-дълга брада и коса и откривали прилика с великия революционер.
За хижа „Здравец“ го запалва негов приятел от дружество „Приста“
Бяхме в Тюленово есента и той ме попита дали имам желание да стана хижар на ремонтираната хижа. Оттогава мисля само за това, разказва Стенли. Идеята му е да развие хижа „Здравец“ най-вече с научна цел.
Искам да развъдя някои видове билки, за да може хората да дойдат и да видят какво е риган и босилек, както и да си отговорят на някои въпроси, защото тези подправки стоят в пакетчета на рафта в магазина и никой не се замисля откъде идват, обяснява кандидат-градинарят.
Планира да има декоративни птички и животинки, също с образователна цел, а като дойдат хора, да научат нещо, да поработят и да изпитат удоволствие от това. Има идея да организира и беседи за ученици. В момента прави и компостен трап, който да се пълни с всички отпадъци от бъдещата градина - стебла, листа, окосена трева и така да си прави биотор. Има и пещ, в която му се иска всеки ден да се пекат хляб и закуски за гостите на хижата.
Във всяка хижа се предлагат пържени мекици, но аз не искам при нас да е така, най-малкото защото хижата се казва „Здравец“, обяснява Стенли. За момента всичко в нея е дарено - хладилник, микровълнова, всякакви уреди. Дограмата е сменена, но все още няма нито едно място за спане, така че доста работа предстои. Но Стенли от работа не се бои и мисли мащабно - вече е изградил пътека до Oбразцов чифлик, по която се стига за 25 минути.