Рожбата на „Дунав 8806“ Петя Бояджиева изигра страхотен мач при победата на „Шампион“ срещу „Черно море“ /Вн/ с 81:69 в мач за първенство на „А“ група. Петя, която ще навърши през май 17 години, наниза 29 точки. Тя играе с двоен лиценз за „Шампион“ и „Левски“.  
Изявите на Петя провокират болезнения въпрос как нито една баскетболистка от школата на русенския клуб не стигна през последните няколко години до главна роля в женския отбор. Нито една! А все тлееха някакви надежди покрай дошлите като деца в Русе Ива Костова, Мирена Денчева и Радина Кордова, чиито имена тотално отсъстват сега от тимовите листи на големите отбори. Те тренираха дълго, публиката ги окуражаваше всеотдайно при малкото им минутки за игра, както окуражава сега бурно Любомира Тодорова. Но дотам. 
И веднага се сещаме за Петя, която избра със сестра си Станислава да търси развитие в друг клуб. Защо сестрите поеха риска да са далеч от дома, след като вкъщи винаги е най-добре? Дали пък не осъзнаха, че тук няма да получат никакви шансове и затова решиха да проверят възможностите си другаде?
Ако е така, какъв е смисълът от школа, чиито състезателки така и не намират място в женския отбор? Наистина ли няма талантливи момичета? Едва ли.
Вчера журналистът от сайта bgbasket.com Иван Вълчанов написа в анализ за турнира на купата в Бургас, че след няколко години основните състезателки на водещите ни отбори ще са на по 30 години и попита кой ще играе тогава. И дали въобще ще има български женски баскетбол!
Както е тръгнало, може и да няма. Защото никой май не иска да дълбае кладенци и да черпи вода от извора. По-трудно е, вярно, работата е много повече. С вълната на физкултурнички от чужбина самоубийството изглежда по-лесно. 
Ей така, ден за ден и от шампионат на шампионат кладенецът ще пресъхва, Националната лига ще се свива още като качество и бройка на отборите, а националните състави ща са боксова круша за разгромни загуби с унизителни резултати.