С латинския поздрав Sursum cordа Димитър Добрев подписвал писмата си
През 1936 г. Димитър Добрев е принуден да замине за София, където продължава да издава „Светлоструй“. Причината е неразбирането, което среща от местните власти в родното си село, и проблемите, които те му създават. Въпреки това вестникът продължава да носи под главата красноречивия надпис - „Орган на Народно читалище „Възраждане“ - с. Щръклево“. На 10 април 1941 г. излиза последният брой - вестникът е спрян по политически причини, заради статия, в която тогавашните политици съзират комунистическа прокламация.
Независимо от това, че поради този факт Димитър Добрев би могъл да се смята за политически репресиран и би следвало да се очаква, че след настъпването на периода на комунистическо управление в България той ще бъде един от „галениците“, няколкото опита, които щръклевчанинът прави след 9 септември 1944 г. да поднови издаването на „Светлоструй“, срещат отказ. Нещо повече. Когато през 1982 г. в Русе започва да излиза литературен алманах „Светлоструй“, който афишира създаването си като продължител на Димитър-Добревото издание, името на създателя на „марката „Светлоструй“ остава в първия брой на алманаха „потопено“ под благодарностите към актуалните тогава комунистически и съюзнописателски вождове.
Все пак, от 1947 до 1970 г. Димитър Добрев е главен редактор на издателство „Култура“. Автор е на книгите „Поети на селото“, „За красота в живота“, „Бразди във времето“, „През моите очи“, „По пътеките на моя живот“. А през 1981 година заедно с поета, краеведа и изследователя Веселин Тачев превръщат създадената от Тачев етнографска сбирка в Щръклево в музейна сбирка „Светлоструй“. Тя се превръща в едно от паметните за българската литература места, уникално за родния творчески живот, почитано през всеки две години от носителите на едноименната награда, учредена за млади извънстолични автори.
Димитър Добрев умира в София на 3 май 1985 г.
Остава неговият традиционен поздрав към приятели и колеги по перо - „Горе сърцето!“, с който Добрев подписва всяко свое писмо. Sursum cordа! - казвали мъдреците в Древния Рим. И запазвали присъствие на духа при всички катастрофални ситуации.
Дали Димитър Добрев пак би казал своето Sursum cordа! и днес и какво ли би трябвало да означава това?