26 403 русенци казаха „да“ за развието на ядрената енергетика чрез изграждане на нова централа. Това са 57,9% от избирателите, които в неделя гласуваха. Тези пък, които казаха решително „не“, са 18 553 от гласувалите или 40,7%. Като се тегли чертата, активността на референдума в областта е 20,26%. Данните не са потвърдени официално от ЦИК.
В сравнение с малките общини, в Русе процентът на гласоподавателите с отрицателен вот е малко по-висок от средния за областта - 45,4%.
Последните данни на РИК сочат, че от 225 101 души с право на глас в региона броят на гласувалите според подписите в избирателните списъци е 45 841. Според броя на пликовете в урните обаче гласувалите са 45 610. Откъде идва голямата разлика, при положение че бюлетините без пликове са 8, пликовете без бюлетини - 21, никой не се нае да обясни.
Разминаването продължава. Действителните бюлетини са 44 956, а недействителните - 641. Сборът е 45 597 гласа, което би трябвало да е официалната цифра на участвалите в допитването.
Вчера, след като резултатите от референдума станаха ясни, в коментарите си местните партийни лидери повториха тезите на партиите си.
БСП отчете като успех доминиращо „да“ и обясни ниската активност с подменения въпрос и невъзможността на хората да се ориентират, след като ГЕРБ смени позицията си. Друг негативен фактор било внушението на противниците на „Белене“, че референдумът е обречен на провал.
ОТ ГЕРБ отсякоха, че 20 милиона лева са потънали безсмислено, и то само за да може БСП да преброи електората си.
В „Атака“ пък се изпъчиха, че 7500-8000 от гласувалите са техни привърженици. Други политически сили не посмяха да наддават. Дори БСП не се обвърза с конкретно число и скромно предпочете да заяви, че вероятно мнозинството от подкрепилите ядрения проект са нейни симпатизанти, но че целта й не е била да ги брои.
Ако парламентът не се съобрази с вота на референдума и гласува отново срещу строежа на „Белене“, което Бойко Борисов вече гарантира, наистина ще се окаже, че 20-те милиона са хвърлени на вятъра. БСП опонират - демокрацията си струва. Демокрацията наистина е скъпо удоволствие, но у нас то обикновено се плаща двойно, а резултат няма. 
„Утро“ се опита да изчисли колко е струвал референдумът в областта. Само в Община Русе са получени 30 000 лева от държавата за канцеларски материали, организационно-технически разходи и извънреден труд на чиновниците, ангажирани с изборите. Секретарят на Общината Димитър Генков обясни, че още не може да каже дали тези пари ще стигнат да покрият всички харчове, включително и тези за топлото в секциите. Отделно са нужни още около 41 000 лева за хонорарите на членовете на СИК и за техните председатели и секретари. По закон на председателите се полагат по 32 лева, на секретарите - по 30 лева, а на редовите членове - по 28 лв. При 209 секции в общината общо лицата, които трябва да вземат възнаграждение, са приблизително 1418.
Справка в областната управа показа, че само за техническите разходи в област Русе държавата е превела 70 000 лева. Отделно трябва да се прибавят парите за хонорарите на хората от секциите, както и разходите за хартията, пликовете и отпечатването на документацията  и бюлетините. Тъй като изборните книжа и бюлетините се поръчват централно, в Русе никой не може да каже колко е цената им. Не бива да подценяваме и факта, че една голяма част от бюлетините и пликовете останаха неупотребени и ще отидат за вторични суровини.
Според изявленията на правителството за общественото допитване са похарчени 20 милиона лева. При подадени 1 375 006 бюлетини, цената на един привлечен от поддръжниците и противниците на „Белене“ глас е над 14.50 лева. Така първият демократичен референдум е най-скъпото политическо говорене в най-новата ни история.