Двете дела, по които Русенският окръжен съд бе осъден заради отказан достъп до обществена информация и трябваше да плати около 5500 лева адвокатски хонорари, започват отначало. Това реши Върховният административен съд, до който казусите стигнаха след решенията на Разградския административен съд, който наказа окръжните магистрати в Русе.
Да получат документ, който определя пропускателния режим в сградата на Съдебната палата в Русе и с който през главния вход е забранено преминаването на граждани - това е едно от исканията на Националната асоциация за обществена защита /НАОЗ/ от тогавашния председател на Окръжния съд Даринка Алексиева. Както е известно, парадните масивни врати са предназначени само за магистрати и адвокати, а редовите граждани преминават през скромен страничен вход.
Оправомощен от председателката съдия обаче отказал предоставянето на такава информация с мотива, че тя не е от обществено значение. Освен това на интернет страницата на съда били публикувани правилата за вътрешния ред и пропускателният режим в съда.
От асоциацията веднага оспориха пред съда получения отказ, а делото се гледа в Разград, тъй като русенските административни съдии си направиха отводи.
Решението на разградските им колеги бе в полза на сдружението - неправилно им е отказана обществено значима информация. И наред с това Окръжният съд бе задължен да отговори на поставения въпрос и да плати близо 3000 лева разноски. В решението си разградският съд посочи, че възнаграждението за адвокат е прекомерно предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. Но тъй като Окръжният съд вероятно е омаловажил съдебния спор и не е направил възражение за високите разноски, магистратите няма как да присъдят по-нисък размер.
Подобен е случаят и с други две искания на същата асоциация - информация за размера на заплатата на председателя на Окръжен съд Русе и за начина, по който той се формира. Справка отново е отказана с мотива, че се касае за лична информация. Съдиите, прокурорите и следователите са личности, изпълняваща публична, висша държавна длъжност. Те ежегодно оповестяват имуществото си, а заплатите им се изплащат от държавния бюджет, тоест от публични средства на самите данъкоплатци, посочва Разградският административен съд. Затова той сметна, че няма пречка информация за възнаграждението на председателя на съда да се предостави. И по същия начин отмени изричния отказ за изготвяне на исканата справка и осъди Окръжния съд да плати на НАОЗ 2500 лева адвокатски хонорар.   
И двете дела обаче стигнаха до Върховния административен съд. Той ги върна на стартова позиция в Разградския административен съд по чисто правни причини. Като страна по делото е посочен председателят на Окръжния съд в Русе, но реално не той е издал отказа за достъп до информация, а предварително оправомощен за това магистрат. Така се оказва, че една от страните не е прецизно регламентирана.
За дейността на асоциацията, която съди не само Окръжният съд в Русе, но и други съдилища и институции, „Утро“ разказа преди време. Причината беше еднотипният сценарий, по който юристите й действат - искат информация и ако не им бъде дадена, завеждат дела с претенции за добри хонорари. Това събуди подозрения у правната общност в Русе, че се стига до изфабрикуване на проблеми, от които да се изстискат пари. А с това се уврежда имиджът на адвокатската колегия. Фрапиращ беше примерът, че на съд бяха дадени училища за това, че „укривали“ учебните програми на възпитаниците си. От асоциацията обаче любезно обясниха, че се борят с бумащината и действали в стила на омбудсман. Пък и правото е на тяхна страна - все пак не нарушават нито един закон.