Таня е момиче с умствена изостаналост от защитено жилище „Приятелска подкрепа“ в Русе. По проект за временна заетост е назначена в шивашка фирма, където работи по 12 часа на ден. И според възможностите си се справя. Но на екипа в защитеното жилище прави впечатление, че заплатата й е малка. Социалните работници проследили случая, разнищили причините и се оказало, че банковата й карта е задържана от работодателя й. Веднага съобщили в Бюрото по труда за нарушението, а на момичето била издадена нова карта. Работодателят обаче веднага уволнил Таня, защото не успял да изтегли заплатата й. За съжаление, случаят потъна и виновникът остана ненаказан, казва Маргарита Събева, председател на фондация „Приятелска грижа“, която се грижи за защитеното жилище. Тя дава примера с Таня като доказателство, че тези младежи могат да работят при подходящи за тях условия, но се случва некоректни работодатели да злоупотребят с тяхното състояние. А именно работата, съобразена с техния капацитет и умения, ще им помогне да се чувстват уверени и пълноценни, убедена е Събева.
В защитеното жилище живеят две момичета и шест момчета, всичките с диагноза умствена изостаналост. Най-големият обитател е 30-годишен, а най-малкият е на 19. Въпреки заболяванията си, всеки от тях има някакво умение, с което може да се впише в подходяща работна среда. Иван например познава всички марки коли, дори може да каже годината на производството им, и иска да работи в автомивка. Социалните работници разказват, че преди години минал границата, за да гледа в Румъния хубави коли. Липсвало му чувство за ориентация и често обърквал посоките.
Другият Иван в защитения дом пък обича да премита двора и според специалистите той може да се труди заедно с хората, които чистят улиците, или да бъде нает за почистване на офис. Повечето от младежите могат да се справят с миене на чинии в малко заведение или да събират картонени чаши, да бършат масите, разказва Маргарита Събева. Според нея момичетата са истински къщовници и домакинската работа им приляга.
Разбира се, работодателите не трябва да имат големи очаквания от тези младежи, не бива да ги сравняват с останалите си служители, защото тяхната производителност е малка, уточнява председателката на фондацията. От друга страна, Маргарита Събева и колегите й полагат усилия да предотвратяват случаи като този с Таня, затова учат младежите да споделят с тях. Години са необходими на екипа, за да убеди питомците си да съобщават къде излизат, в каква посока са, за да им помогат. „Трудно се гради доверието с младежите, много от тях са били използвани и експлоатирани във всяко едно отношение. Недоверчиви са. Преди години при нас имаше едно момче Рашо - дойде от дом за възрастни с физическо увреждане, и се справяше с всички задачи отлично, а сега работи във фирма за рязане на дърва и живее самостоятелно. Всяка година на рождения си ден - 7 януари, идва в дома и черпи младежите. Цели шест години бяха необходими, за да повярва на себе си и на хората около него“, разказват колегите на Събева и уточняват, че момчето живеело с мисълта, че всички около него са предатели и престъпници.
Социалните работници ежедневно учат младежите да си помагат. Но признават, че трудно се изкоренява егоистичното им чувство и насадената им убеденост, че държавата е задължена към тях. В защитеното жилище момичетата и момчетата се справят с елементарни ежедневни дейности - да готвят, да чистят, да перат, да подреждат, да пазаруват и т.н. Трябва да останат с убеждението, че това е тяхно задължение, което са свършили сами.
Маргарита Събева разказва, че повечето от младежите са изоставени, защото семействата им са многолюдни. Срещите с роднините им обаче понякога са поредното разочарование за младите хора. Такъв е примерът със Сидер, чиито близки преживявали с телефонни измами и преди година открили, че той живее в защитения дом. Опитали се да го привлекат в своята престъпна мрежа, но неуспешно благодарение на намесата на социалните експерти. След като обяснили на Сидер с какво се занимават близките му, той не пожелал повече да се вижда с тях.
И докато търси фирми, които могат да подсигурят подходяща работа на младежите от защитения дом, Маргарита Събева все повече се пали по идеята за работилница за керамика с пещ. Убедена е, че питомците им ще се чувстват щастливи, докато създават с ръцете си частица красота.