Бисер Манолов е роден в Кюстендил през 1970 г. Бил е полицай до 1993 г., когато напуска и става лична охрана на местни бизнесмени. На 18 май 1994 г. посред бял ден в центъра на Кюстендил е застреляна сарафката Виолета Георгиева при обир на 2 млн. лв., а мъжът ѝ Симчо е тежко ранен. Манолов и още няколко души са арестувани и съдени. Единствено той получава смъртно наказание. След отмяната му през 1998 г. изтърпява доживотен затвор без право на замяна в Бобов дол. Зад решетките е вече 21 г. Един от затворниците, които водят най-много дела срещу държавата у нас и в Страсбург.

- Г-н Манолов, колко дела водите срещу държавата и какъв е изходът им?

- Да призная честно, и аз не знам колко са. Десетки. Преди 2 месеца получих първото решение на дело от 2005 г. в Страсбург и осъдих държавата заради нечовешко и унизително отношение и нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Оплакванията ми са за лошите битови условия, изолацията, в която съм, извеждането от килията с белезници и невъзможност да получа замяна на наказанието и делото ми да се преразгледа. Присъдиха ми 3000 евро обезщетение и 500 евро за разноски.

- Каква сума общо ви е присъдена като обезщетение?

- Някои от делата съм спечелил на първа инстанция, други окончателно, има и такива, които губя. Може би

са ми присъдени общо
около 17 000 лв.
плюс 3000 евро

Трупам обаче и пасиви, защото губя и трябва да плащам разноски за юрисконсулти и др. Мисля да водя дела само в Европейския съд по правата на човека, защото тук ще задлъжнея. Законите ни са такива, че те принуждават да съдиш България в Европа. Осъдил съм Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за четенето на писмата ми, за лоша храна, за по-малък престой на открито и др. След като спечеля на една инстанция обаче, или намаляват размера на обезщетенията, или връщат делото за ново разглеждане.

- Има ли резултат от тази съдебна битка?

- Има малка промяна, защото в карето за разходка вече ми оставят щанги, за да тренирам. Преди време в моя коридор

биеха затворници и
беше ужасно да
слушам викове. Сега
такова нещо няма

Надявам се да са спрели и да ми четат писмата.

- Административният съд в Кюстендил е залят от жалби на затворници от Бобов дол. Вие ли им давате тон?

- Повечето лишени от свобода са некомпетентни. Аз им давам знания, за да си търсят правата. На някои направо им диктувам жалбите или пък им ги пиша.

- Кога става тази комуникация между вас?

- Когато ме изведат на карето, останалите са на прозорците и ме питат. Рискувам да ме накажат за това. Затворниците обаче не си помагат. Понякога обяснявам на един какво да прави, а той не казва на останалите. Аз целя колкото се може повече хора да са със защитени права, а те - да приберат парите.

- Не използвате ли воденето на дела, за да си запълвате времето и да излизате по-често навън, когато ви водят в съда?

- Не е така. Искаме да се спазват човешките ни права. Губя много време в писане на жалби. Натоварен съм непрекъснато. Ето, следващата седмица имам три дела в един ден. Сега, като се върна в килията, трябва да подготвя договор за прехвърляне на парите от делата, които съм спечелил, на мои роднини.

- Явно вие сте “учителят” в Бобов дол. А вашият кой е?

- Моят е Пламен Радков, който сега е в Белене. Той е много компетентен в правото и ме е научил как да оформям жалбите. Черпил съм от него много информация, имам си и свои ученици. Сега

си водя всички
съдебни спорове сам,

без адвокат

- С какво друго си запълвате времето?

- Воденето на дела ми губи много време. Иначе се занимавам с изобретения. Имам над 700 страници, в които съм описал и начертал мои изобретения. Освен различни видове електроцентрали съм измислил и как да се направи автомат “Калашников” от стъкло, безшумни патрони и др. Имам знания в различни области, най-вече физика. Рисувам схемите с цветни моливи, но започнаха да избледняват и се чудя как да ги съхраня.

Няма как да
патентовам
откритията си

Ще ги дам безплатно на хората. Ще ги пусна в интернет някой ден. Мога да държа един патрон от картечница в ръката си и да накарам куршума от него да излети със силата на огнестрелно оръжие.

- Откъде имате такива знания?

- Много гледам телевизия и чета. Иначе съм завършил полицейското училище в Пазарджик. Тренирал съм специалните части в ОД на МВР-Кюстендил. Организирал съм десетки акции. Щурмовак съм. Бях добър полицай и бързо се развивах в кариерата си.

- Защо тогава напуснахте?

- Видях, че полицията не е това, което си представях. Видях нередни неща, които ме възмущаваха. Колеги пребиха дребен крадец на стари обувки, които бе събрал в чувал да ги носи на децата си. Написах рапорт срещу колегите. Виждах и корупция, пусках сигнали. Тогава започнаха да ми правят постановки. Искаха да ме смачкат, защото не си траех. Последният случай бе, когато видях големи полицейски шефове да излизат от ресторант пияни и да се качват в служебна кола. Спрях ги за проверка и настана екшън.

- Какво е усещането да чуеш “осъден на смърт чрез разстрел”?

- Никога не съм се страхувал от смъртта. Смачкваше ме

мисълта, че ще умра
по унизителен начин

и това ще рефлектира върху близките ми. Майка ми получи инфаркт в съдебната зала, после беше в кома 2 месеца. Слава богу, оцеля, но е непрекъснато на хапчета. Баща ми съвсем рухна и почина.

- Надявате ли се някога да излезете на свобода?

- Европейският съд вече се произнесе, че доживотната присъда без замяна е антихуманна. В цяла Европа е със замяна, а има и държави, където няма до живот. Там максималната е 40 г. лишаване от свобода с условия за предсрочно освобождаване. Затворниците имат право на домашен отпуск при излежаване на половината присъда. Нашият закон трябва да се промени и дори вицепрезидентът г-жа Попова каза, че е за отмяна на доживотната присъда без замяна. Ако получа замяна за 30 г., всеки момент може да изляза. След това ще продължа да се боря за оправдателна присъда по делото.

Изпратил съм молба до вицепрезидента г-жа Маргарита Попова да бъде заменена присъдата ми. Още не съм получил отговор. Законът позволява делото ми да бъде възобновено от главния прокурор. И до него съм пратил молба. Вече 16 г. искам ново разглеждане, защото има десетки нови доказателства, които показват, че не съм извършил това престъпление.

Аз съм обвинен за много престъпления, но в случая става въпрос за убийството, за което получих до живот. На други хора с присъда като моята им се разрешава преразглеждане на делото, а на мен - не. Заради това водя дело за дискриминация. Ще докажа невинността си, но ще минат години.

- Майка ви се е срещала с Ванга.

- Да. Леля Ванга е знаела, че съм невинен, и е казала: “Когато излезе от затвора, ще го вземете, никъде няма да му позволявате да се отклонява и ще го доведете в моята църква. Ако не съм жива, от отвъдното ще му стана кръстница. Трябва да се кръсти, защото Господ иска да му даде ангел закрилник.”