Пламен Петров е предвиждал, че с множеството удари, нанесени с ръце, метла, дървена точилка и с крака по главата, тялото и крайниците на първородната си дъщеря Пламена, е можел да причини смъртта на детето. Допускал е настъпването на този резултат, но не го е искал. Заради това е налице евентуален, а не пряк умисъл по отношение на причинената смърт, както твърди прокуратурата. Така състав на Русенския окръжен съд с председател Красен Георгиев мотивира присъдата от 16-години затвор, с която наказа 38-годишния Пламен. Наказание, което на обществеността се стори твърде леко. Докато прокуратурата поиска бащата-убиец да бъде пратен в затвор доживот и без право на замяна. 
Пламен е предвиждал, че от тежките и груби удари може да последва смъртта на дъщеричката му, но не е спрял да я бие. Напротив - с ритник в гръдната област е нанесъл фаталния удар за 7-годишното момиче. Заради това съдът сметна, че бащата не само е предвиждал настъпването на смъртта й, но е допускал настъпването на този резултат, като се е съгласил с него. Убийството обаче не е било умишлено - най-малкото няма мотив за него, сметнаха магистратите. И посочиха, че Пламен е бил грижовен баща, привързан е бил към дъщеря си и във фаталния ден не е тръгнал да бие Пламена, воден от омраза, а по-скоро заради психическото му разстройство. Заради това след един от първите удари с точилка той съжалил и сложил на насинената детска ръка парче месо вместо компрес. А след продължилия терор, когато установил, че детето не диша, незабавно започнал да му прави изкуствено дишане и потърсил начин да го спаси.
Освен с притичването на помощ, за да не даде доживотна присъда съдът се обоснова с обстоятелствата, че Пламен се е грижил и за втората си дъщеря от бившата си съпруга Деница, макар да знаел, че не е нейн биологичен баща, не е осъждан досега и е направил признания. Още повече, че личностното му разстройство го е улеснило в извършването на престъплението.
Втората съпруга на Пламен Емилия, която е присъствала на побоя и бе обвинена в това, че не се е притекла на помощ на Пламена, въпреки че е виждала, че има непосредствена опасност за живота й, бе оправдана. Според съда нанасянето на тежък побой не може да е гаранция за това, че ударите крият реален риск от смърт за жертвата. Магистратите сметнаха, че Емилия по-скоро заслужава да бъде наказана за това, че не е попречила на извършването на очевидно тежко престъпление. Престъпление, за което обаче не й е повдигнато обвинение и затова няма как да бъде осъдена за него. Ако бе обвинена по този текст от Наказателния кодекс, тя щеше да получи лишаване от свобода до една година или пробация - наказание, по-тежко от това, което предвиждаше реално повдигнатото от прокуратурата обвинение. Съдът отчете, че при предишни семейни скандали и побои Емилия се е намесвала в отношенията на Пламен и дъщеря му и в резултат на това той е посягал и на нея. Заради това, а и заради факта, че единственият очевидец на престъплението е заявил, че се е страхувал да спре Пламен, съвсем не е вярно, че ако Емилия се беше намесила, е нямало опасност за нейния живот и здраве. По тази причина магистратите сметнаха, че тя е имала основания да се притеснява, че нейната намеса може да предизвика физическа агресия от страна на Пламен и това да се превърне в риск за нея.
Още на 27 януари, когато присъдата бе прочетена, стана ясно, че адвокатът на Пламен Славчо Славчев ще я обжалва пред Апелативния съд във Велико Търново. Според защитата бащата е причинил смъртта на детето си по непредпазливост и заради тежкото си психическо състояние. Дали заради болестта си или по друга причина, по време на съдебните заседания Пламен не изглеждаше нито притеснен, нито видимо разкаян и покрусен от това, че лично той е причина дъщеря му да си отиде от този свят.