Няма световна класация за най-добрите книги, в която днешният главен герой да не присъства. При това на високите етажи. Всички знаят, че това е велик роман, но малцина могат да го дочетат до края. А мнозина въобще не опитват. Това е прочутият „Одисей“ на Джойс, от чието публикуване днес се навършват точно 93 години.
Кой е този ирландец, който промени литуратурата и създаде цяло ново направление в нея?
Джеймс Огъстин Алойсиъс Джойс е роден на 2 февруари 1882 година в семейството на Джон Джойс и Мери Джейн Мъри в Ратгар, предградие на Дъблин. Той е най-голямото им дете от десетте, доживели до зряла възраст. Семейството на баща му произлиза от Фърмой в графство Корк, където в миналото притежава малко предприятие за производство на сол и вар. През 1887 година бащата на Джеймс Джойс е назначен за общински данъчен служител и семейството се премества в градчето Брей. По това време
Джойс е нападнат от куче, което предизвиква у него до края на живота му фобия към кучета
Дори в зряла възраст той страда и от силен страх от гръмотевици.
През 1891 г. Джеймс Джойс пише стихотворението „Et Tu Healy“, посветено на смъртта на протестантския политик Чарлс Стюарт Парнел. Баща му е недоволен от отношението на католическата църква към Парнел, което довежда до провал на усилията за установяване на автономно управление на Ирландия. Джон Джойс отпечатва стихотворението и дори изпраща копия във Ватиканската библиотека в знак на протест. През ноември същата година бащата банкрутира и е временно отстранен от работа. През 1893 година е освободен с малка пенсия, след което семейството изпада във все по-голяма бедност, главно поради пиенето на Джон и лошото му управление на семейните финанси.
Джеймс Джойс започва образованието си в йезуитския колеж Клонгоус Уд край Клейн, където постъпва през 1888 година, но през 1892 г. е принуден да напусне поради липса на средства. След това учи у дома, а за кратко и в друго католическо училище в Дъблин. През 1893 му предлагат място в йезуитския колеж Белведере в Дъблин, с надеждата, че може би в бъдеще би се присъединил към ордена. Тя остава неоправдана, тъй като Джойс
отхвърля католицизма още шестнадесетгодишен
макар че философията на Тома Аквински оказва влияние върху него през целия му живот.
През 1898 г. се записва в Университетския колеж Дъблин, където учи английска, френска и италианска филология. Той се включва активно и в театралния и литературния живот на града. През 1900 г. излиза първата му публикация - критичен анализ на драматургията на Хенрик Ибсен, за която получава благодарствено писмо от самия Ибсен. През този период пише още статии, както и поне две пиеси, които не са запазени. Много негови приятели от това време се появяват като герои в по-късните му книги.
След завършването на колежа през 1903 Джойс заминава за Париж да следва медицина, но не след дълго се връща в Дъблин, защото майка му е на смъртно легло. След смъртта й през август той
започва да изкарва прехраната си самостоятелно
като рецензира книги, преподава уроци и пее - притежава хубав тенор и дори печели бронзов медал на музикалния фестивал през 1904. През януари с.г. пише есето „Портрет на художника“ и го предлага в едно списание, но е отхвърлено и той решава да го преработи в романа „Стивън хероят“, в който да опише младостта си, но постепенно го изоставя и той никога не е публикуван в този вид. По-късно в Триест го преработва в „Портрет на художника като млад“, а „Стивън хероят“ е публикуван посмъртно. През същата година пише и някои от разказите, които впоследствие образуват „Дъблинчани“.
Запознава се с Оливър Гогарти, студент по медицина и живее няколко дни при него в кулата Мартело в Сандикоув, останала от укрепленията по източния бряг на Ирландия от времето на войните с Наполеон. На 16 юни 1904 г. среща Нора Барнакъл, бъдещата си съпруга, която работи като камериерка. Двамата напускат Ирландия и се установяват най-напред в Пула (тогава Австро-Унгария), където през есента Джойс си
намира работа като преподавател по английски на морските офицери от военната база
През март 1905 г. обаче избухва шпионски скандал и всички чужденци трябва да напуснат града. С помощта на директора на местната школа Берлиц Джойс получава преподавателско място в Триест.
В Триест през 1905 г. се ражда синът му Джордж, а не след дълго пристига брат му Станислас, който също работи като учител. Поканата от страна на Джеймс да дойде да живее с тях е под благовидния предлог да му осигури по-интересен живот от този на дребен чиновник в Дъблин, но той реално се надява да подпомогне семейния бюджет със заплатата на Станислас. Отношенията между братята са сложни поради споровете относно пиенето на Джеймс и небрежното му отношение към парите. Доходите му са основно от учителстване и от преподаване на частни уроци.
През 1906 г. Джойс се мести в Рим, където работи като банков чиновник, но престоят му е кратък, тъй като градът не му харесва и се връща отново в Триест. През 1907 г. се ражда второто му дете Лусия. Завършва „Дъблинчани“, (но успява да го издаде едва през 1909 г. в Дъблин) и публикува в местните вестници есета за ирландската политика. През 1909 г. прави две кратки пътувания до Дъблин - за договора за „Дъблинчани“ и за
едно бизнес начинание - откриването на киносалон
Среща се за първи път със семейството на Нора в Голоуей, с която още нямат сключен брак. Пише й писма, измъчван от ревност. При завръщанията си в Триест води отначало едната, а после и другата си сестра - Ева и Ейлийн. По време на живота в Триест започват и проблемите му с очите, които в крайна сметка водят до редица операции през остатъка от живота му.
Отношенията му с издателя на „Дъблинчани“ не се развиват добре. Последното му посещение в Дъблин е през 1912 г., след което Джойс никога повече не се връща в Ирландия въпреки молбите на баща си и други приятели, сред които Уилям Бътлър Йейтс. Поради конфликта му с издателя отпечатаните 1000 екземпляра са изгорени.
Джойс се опитва да започне някакъв бизнес - например споменатия киносалон в Дъблин - или да внася ирландски туид в Триест, но не постига успех.
През 1915 г. повечето му ученици са мобилизирани в Първата световна война и семейството се премества в Цюрих. По време на войната Цюрих
събира изгнаници от художествените среди от цяла Европа
и в него цари многоезична бохемска атмосфера, която му допада. С помощта на влиятелни приятели като английския художник Франк Бъджен и английската издателка Хариет Шоу Уивър си осигурява финансова независимост, а други като американския поет и критик Езра Паунд му помагат да започне да се утвърждава и като писател. „Портрет на художника като млад“ започва да излиза отначало като подлистник на издаваното от Уивър сп. „Егоист“, а след това и в САЩ и във Великобритания. Издаден е и сборникът „Дъблинчани“. Джойс започва да пише „Одисей“ и следващите няколко години работи сериозно върху него.
Един от учениците му в Триест е Еторе Шмиц, по-известен под псевдонима Итало Свево. Те се срещат през 1907 г. и стават приятели. Шмиц е католик от еврейско потекло и става първоизточник на информация за еврейските обичаи и
модел за образа на Леополд Блум, централният персонаж в „Одисей“
След края на войната семейството на Джойс се връща в Триест, но намира града променен, а и самият той от учител вече се е превърнал в писател на свободна практика. Връзките с брат му стават все по-напрегнати (Станислас е бил интерниран в австрийски лагер през по-голямата част от войната заради проиталианските си възгледи). През 1917-1918 г. започва публикуването на „Одисей“ на части в американското списание за експериментална литература „Литъл Ревю“. Извършена е първата от многобройните очни операции на писателя.
През 1920 г. по покана на Езра Паунд Джойс пристига в Париж уж да погостува няколко седмици, но реално остава да живее там през следващите двадесет години.
След като се преселва със семейството си в Париж, Джойс се посвещава на завършването на „Одисей“, което става факт през октомври 1921 г. Междувременно
съдебно решение спира отпечатването на „Одисей“ в „Литъл Ревю“ поради обвинения в неприлично съдържание
През 1922 г. „Одисей“ излиза за първи път на английски в Париж благодарение на американката Силвия Бийч, собственичка на книжарницата „Шекспир и компания“. Романът е приет само във Франция, другаде е забранен от цензурата.
Благодарение на продължаващата финансова подкрепа от страна на Хариет Шоу Уивър Джойс продължава да пише. Следващата му творба е „Процесът на работа“, който впоследствие издава като „Бдение над Финеган“. Морална опора на Джойс са и издателите на литературно списание Мария и Йожен Жолас, които публикуват части от романа още докато той го пише. „Одисей“ излиза на френски.
През 30-те години често пътува до Швейцария за лечение на очите, както и за прегледи на Лусия, която страда от шизофрения.
Водят я при Карл Юнг, който след прочитането на „Одисей“ заключава, че баща й страда от същата болест
През 1931 г. Джеймс Джойс и Нора Барнакъл най-накрая сключват официален брак в Лондон. През 1932 г. в Париж се ражда внукът на писателя Стивън Джеймс и той му посвещава поемата „Ecce Puer“. Дъщеря му Лусия окончателно е диагностицирана с психично заболяване.
Щом избухва Втората световна война, Джойс и семейството му се преместват в Южна Франция, но в края на 1940 г. заминават за Цюрих, бягайки от фашистката окупация. Само няколко месеца след като се е установил в Цюрих, Джойс умира на 13 януари 1941 г. - 3 седмици преди да навърши 59 години. Погребан е в Цюрих. Жена му Нора го надживява с десет години.
„Одисей“ е вторият и най-известен роман на Джойс
от жанра поток на съзнанието
Заглавието на книгата е заимствано от Омировата „Одисея“. В романа той описва в няколкостотин страници, структурирани в осемнадесет „епизода“, един-единствен ден от живота на 38-годишния рекламен агент Леополд Блум и на хората, които го заобикалят в Дъблин. Денят е 16 юни 1904 година и е избран от Джойс, за да увековечи срещата с жена си Нора, станала на този ден.
Лео Блум прекарва деня в издателството, на улиците и в кафенетата на Дъблин, на погребение на свой познат, на брега на залива, в родилния дом, където се запознава със Стивън Дедалус, млад учител в местното училище, в публичен дом и накрая, в собствения си дом, където късно през нощта той довежда пияния Дедал, останал без покрив. Главната интрига в романа е измяната на съпругата на Блум, за която той знае, но не предприема нищо.
Композицията и сюжетът на романа имат явни и неявни аналогии с поемата „Одисея“
Персонажите в произведението също са аналогични: Стивън (до голяма степен автобиографичен образ) е Дедал (сюжетна линия на Телемах), Лео Блум е Одисей (името на оригиналния роман е латинската форма на това име Ulysses), Гарет Дизи е (Нестор) и т.н. Всеки епизод от романа се развива в точно определено място и час и има връзка с определен орган на тялото, с определено изкуство, притежава свой символ и специфична реторическа техника. Някои от епизодите имат и свой цвят.
На 16 юни всяка година не само в Дъблин, а и по цял свят, включително в България
поклонниците на Джойс отбелязват Блумовден
В рамките на празника по цял свят се провеждат четения на романа, а в Дъблин празнуващите преминават по маршрута на героите на произведението Блум и Стивън. Из улиците на Дъблин има паметници, посветени на романа, и табели, указващи пътя на героите. Ентусиастите се обличат в костюми от епохата и поръчват като в романа овнешки бъбречета на скара, чаша бургундско, сандвич с италианско сирене.
Джеймс Джойс, макар и не особено тачен приживе, особено в родната си Ирландия, впоследствие става един от най-влиятелните писатели на ХХ век, а творчеството му е емблематично за литературното течение на модернизма. Писането му и най-вече романът „Одисей“ прави революция, като заменя общоприетите средства на реализма с нови, експериментални похвати, целящи по-адекватен израз на вътрешния мисловен и психически свят на човека. Джойс революционизира езика, като смело словотворства, комбинира думи на асоциативен принцип, премахва границите между изреченията и използва т.нар. „поток на съзнанието“.
„Одисей“ е дело на гений. Това е нещо съвсем ново - не каквото виждат очите, не каквото чуват ушите, а каквото бродещата мисъл отразява миг подир миг. Джойс със сигурност е надхвърлил по сила всеки друг романист на нашето време“, пише Нобеловият лауреат за литература, ирландският поет Уилям Бътлър Йейтс. И тази кратка оценка като че ли най-добре пресъздава духа на творчеството на Джойс.
По материали от Интернет