Верен на принципа „За един живот - една страна, една жена, една партия“ от 15 години зам. областният управител Станимир Станчев е със съпругата си и неотлъчно зад синята идея. От ученик денят му започва с вестник, защото оттогава се интересува от политика, а до ден днешен след кафето първата му работа е да прегледа пресата. Определя себе си като обикновен човек от народа, стреми се да не губи почва под краката си и да не забравя откъде е тръгнал.
Основната идея, която движи Станимир в момента, е да направи нещо по-добро за Русе и областта. Но не спира да се интересува и какво се случва във фирмата му за земеделски земи „Приста финанс“, която от четири месеца има нов управител.
През последните години почива само по около 10 дни
но не се оплаква, напротив - споделя, че е свикнал с интензивния начин на живот и не би могъл да си стои вкъщи. Затова почти винаги идва пръв на работа и си тръгва последен.
„Винаги се опитвам да помагам на хората, а ако не мога, поне да не вредя“, е лайтмотивът в живота му. 
Станимир е кореняк русенец, роден е на 13 юни и е астрален близнак с премиера Бойко Борисов, който празнува рожден ден на същата дата. От дете е закърмен с любовта към земята. Като малък прекарва ваканциите в Малко Враново и от 9-годишен започва да помага на дядо си в животновъдството. Ваканциите бяха безгрижни, с игри и каране на колело при бабите и дядовците, спомня си Станимир. Сега родителите му живеят на село, а той се опитва почти всяка събота и неделя да е там. Освен това земеделският му бизнес е там и се налага да наглежда посевите и нивите.
От ученик Станимир отстоява правата си и още в осми клас организира първата си стачка. Това е и най-яркият му спомен от осново училище „Васил Коларов“. „Имахме една учителка по български, към която целият випуск имаше редица забележки. Тя имаше нейни си изкривени разбирания, странно и вятърничаво държане и недоволството беше масово. Затова изкарах целия випуск навън и не влязохме в час“, разказва Станимир. 
След основното образование желанието му е да продължи в гимназия с хуманитарен профил, но
родителите му са категорични, че трябва да има професия
и го записват в техникума по дървообработване. Станимир не прекършва родителската воля, но им заявява, че ще се дипломира като технолог мебелно производство, но няма да работи тази професия. Те настояваха да вляза в това училище, а четири години след това не знаеха кой ми е курсов, спомня си Станимир. Той е добър и дисциплиниран ученик, но не и отличник. Избират го за отговорник на курса и когато има проблем, го викат при директора. „Нашият курс бяхме с много добър успех, но палави и  всеки понеделник бях при директора“, спомня си вече големият мъж.
От малък Станимир се справя сам в живота, защото баба му става инвалид и се налага майка му да поеме грижите за нея на село. „Баща ми беше често нощни смени и аз от 5-6 клас бях почти самостоятелен. Гласуваха ми изключително голямо доверие, а аз не съм създавал никакви проблеми“, разказва зам. областният управител. Тази школа после много му помага в живота.
За втори път се разминава с мечтата си да учи това, което му е на сърце
през 1995 г. Тогава завършва средното си образование и погледът му е отправен към университета, но годините са кризисни и семейството му не е в състояние да го издържа. Така още през втория срок на 12 клас започва работа като охрана в свинекомплекс. Физиката и интересите му до момента са подходящи за това. В основното училище Станимир тренира борба, но поради травми преустановява заниманията си. Очевидно е показал заложби за развитие, защото получава покана да учи в Спортното, но родителите му не го пускат. След време се връща в спортната зала, този път  тренира самостоятелно бокс, но отново заради травми му се налага да прекрати и това през 2011 г. Сега обаче твърдо е решил да се върне към бокса за тонус и удоволствие.
След около година работа в свинекомплекса фирмата фалира и през следващите две години Станимир преминава през няколко професии - сервитъор, барман, отново охрана. Шефът на свинекомплекса вижда в него човек, на когото може да се довери, и го назначва за своя лична охрана. Дори два пъти го отлага от казармата, но в началото на 1997 г. се разделят, а през септември зам. областният управител полага военна клетва.
В казармата беше голяма веселба, имаше много интересни случки
спомня си Станимир. „Аз нямах връзки и служих в кашишко поделение Грудово, сегашно Средец. То се славеше като Триъгълника на смъртта Грудово-Елхово-Звездец“, разказва Станимир. И тъй като винаги се е борил за справедливост, още през първата седмица новобранецът си я извоюва. „Бяхме около 180 човека, като само 20 бяхме от Русе, останалите бургазлии. Когато в казармата дойдат новобранците, по-старите ги юркат. Тогава имаше новобрански центрове и те нямаха достъп до нас през деня, с изключение на къпането в обща баня. Още първата седмица по желание се записах за дневалство, то се даваше на два часа и се следеше за реда в помещението. Около 8 часа лампите се загасят и дневалните остават да пазят. По едно време старите войници поискаха да влязат при нас, но аз не ги пуснах. Стана панаир и по тревога дойдоха ротният, командирът и старшината. На следващия ден ме извикаха при началника на поделението и очаквах заради спречкването да ме накажат и да ме вкарат в ареста. Изложих мотивите си и вместо да бъда наказан, станах първият и единствен с награда от новобранския център. В общата баня колегите не смееха да ходят, но след тази случка аз отидох и старите имаха респект от мен. След това се изместих в Сливен“, разказва Станимир, който тогава е бил едва на 20-21 години.
През есента на 1998 г. се връща в Русе и докато се ориентира накъде да поеме, изкарва 7-8 месеца на село. „Занимавах се със земеделие - сях боб, имах бостан, праскови, през деня ги продавах по тържищата, а вечер ги пазех“, спомня си той. Две години по-късно пробва и работа в чейндж бюро. По него време вече категорично решава, че му е време да следва в университет и заляга над уроците по история и български, защото
мечтата му е да запише право в Русенския университет
„Винаги съм отстоявал правото да възтържествува, като по този начин мога да помогна на много хора“, обяснява избора си Станимир и допълва, че това е фундаментална специалност, а той може да говори и да бъде убедителен.
Неправилното подреждане на желанията и високите оценки на изпита за инженерни специалности обаче го изпращат в съвсем различна посока и той записва „Машиностроителна техника и технология“. „Не съжалявам, защото имаше доста интересни предмети, а и аз съм човек, който като се захване с нещо, не го оставя“, казва Станимир. Горд е, че успява да завърши, защото в началото в курса му има 28 студенти, а на финала остават само трима, сред които е и той. „Не беше лесно. Въпреки че беше задочно обучение, имахме един преподавател, който държеше да има 100% посещаемост на лекциите, и в един момент влиза и те снима. Ако накрая на заверките те няма на тази снимка, а ти не знаеш кога ще влезе, не си вземаш изпита“, разказва зам.-областният управител. Признава, че в голяма степен дори си е вземал изпитите благодарение на това, че е присъствал, защото има визуална памет.
За изпити чете дори вечер на лампата в жигулата си, докато е на нивата
Една от най-паметните години в живота на Станимир е 2005-а, когато се жени за приятелката си, с която вече пет години са заедно, и се ражда дъщеричката му. Зам. областният управител е лаконичен по отношение на семейството си и не иска то да попада в публичното пространство. Единствено споделя, че им е длъжник, защото не му остава много време да е заедно с тях, но пък се старае да ги компенсира с каквото може. „Свикнали са да пътувам много, да се прибирам късно, но с взаимни компромиси решаваме проблемите“, казва той. Съвсем естествено с времето разходите на Станчеви се увеличават и Станимир е принуден да търси други варианти за доходи. Така на следващата година рискува и създава с приятели фирма за земеделски земи „Приста“.
Темата, за която обича и може да говори много, а и счита за свое призвание, е политиката. „Винаги съм се интересувал от това. През 90-те години трябваше да се ориентираш в двуполюсния модел - или си десен, или си ляв. През 2000 г. потърсих контакт с едно от знаковите лица на СДС тогава Явор Димитров, който ми беше клиент. Започнах в местна организация като редови член, след голямото разцепване през 2004-а лека-полека събрах клуба, вкарах нови хора, структурирахме ново ръководство и така не съм се местил в никоя друга партия, въпреки че съм имал доста примамливи оферти“, спомня си Станимир.
За него десният човек е свободен човек
Или си демократ по душа, или не си, категоричен е той.
„Досега минахме през различни коалиции, много председатели. Извървях целия път на партията - от член, председател на клуб, член на Общинския съвет, докато есента на 2013-а стигнах до националното ръководство. Имах по-различно мнение от това, което се случваше, и бях прав, защото разединението се получава тогава, когато личностите надделяват над общото, а когато се обслужват някои личности, аз не съм съгласен. През 2011-а влязох в Общинския съвет, бях праволинеен, диалогичен, отстоявах позицията си докрай и знаех как да си изразя мнението“, споделя той. Радва го фактът, че на парламентарните избори трудът им бе ползотворен и кандидатът им Румен Христов стана депутат. „За първи път в десницата има по-широко обединяване и има много хора, които искат да помогнат и да влязат в Реформаторския блок. В Русе направихме добър и работещ отбор, въпросът е как ще го развием. Знам, че нов отбор се прави с по-различни хора, затова има и по-различни, но не изцяло, защото трябва да има връзка между хората с опит и новото поколение, което е с по-различно виждане“, обяснява Станимир.
Дали е взискателен като работодател и зам. областен управител, оставя на служителите да кажат. Иска да наложи ново мислене в администрацията - че
работата трябва да стане сега, възможно най-бързо и няма невъзможни неща
„Ние работим за гражданите и те са нашите работодатели, длъжни сме да отстраним проблемите, за да удовлетворим техните потребности. Трябва да докараме повече инвестиции, за да се промени и обликът на областта и подобряването на бизнес климата, да бъдем прозрачни, за да видят повече хора какво работим“, обяснява Станимир. Другата му цел е да оптимизира работния процес относно бързото и ефективно изпълнение на задачите и създаване на работещи правила. „Не искам да се хваля какво правим, искам гражданите да го усетят и да кажат, че в администрацията има промяна“, казва той.
И макар че успява да отдели само 10 дни в годината за почивка, това е времето, което Станимир посвещава изцяло на семейството. Обичат да ходят на спа почивки в Хисаря, Чифлик, Сандански. Голямата му болка е, че все още не е опознал Родопите, но и това ще стане. Обича и да бъде с приятелите си. „По време на предизборната кампания нямах много време да им обърна внимание, но след парламентарните избори направих график и всяка събота и неделя посрещам гости на село. Обичам да се събираме с приятели, поддържам връзка с хората, с които съм бил в добри и лоши моменти“, споделя зам. областният управител.