- Проф. Спиридонов, кои промени на времето у нас са най-устойчиви напоследък?
- Зависи колко години гледате назад. През периода 1995-2000 година имаше малко валежи и големи горещини. Помните и водната криза в София от това време - режим на водата, пълнене на бидони и легени за часовете, в които от кранчетата на чешмите няма да тече нищо. Вероятно помните и многото пожари и след този период. От 2005 г. зачестиха обилните валежи. Но наред с топлите зими имаше и доста студени снежни сезони. Откакто има записи на наблюденията, а Националният институт по метеорология и хидрология има вече над 120-годишна история, се е случвало всякакво време. Съвсем условно казано, през две-четири години се редуват топли със студени или сухи с влажни сезони. Като цяло може да се приеме, че много високи или извънредно ниски температури, сухи или влажни периоди или изобщо случаите с екстремни стойности са по-чести през последните 20 години спрямо предишните 100. Но какво са 100 години за историята на климата? То и за човешката история са миг.


- Кое е най-неблагоприятното в тенденциите?
- Без да съм циничен към бедите на хората и проблемите за някои бизнеси, ще кажа, че зависи от гледната точка. Топлите зими са добре дошли за спестяване на разходи за отопление. Хладните лета пък икономисват от климатици. Многото валежи ни предпазват от липса на вода и режими, които са истинско бедствие за много страни в света. Каквото и да е времето, в дадено отношение е благоприятно, в друго - не. Географското положение на страната ни е такова, че имаме всякакъв вид време. И периодично се засилва ту една характеристика, ту друга. Времето е като махалото. Средното положение, което всъщност е неговата най-ниска точка, е най-малко вероятна. А точно средното ние наричаме норма. Направете си експеримент и снимайте много пъти люлеещо се махало. Ще видите, че това, което сме приели за норма, е рядко събитие.


- Какви са прогнозите за близкото и по-далечното бъдеще?
- Ако ме питате за климатичните сценарии, с цялата им условност, чака ни по-сухо и топло време. Климатичните модели обаче не са категорични за увеличени случаи на интензивни валежи. Странно, нали, на фона на бедствията, които в последните година-две зачестиха в България. Прибързано е да се правят изводи, основани на екстраполация или моделиране с промяна само на един параметър - имам предвид парниковите газове. Абсолютизирането на ролята им за климата, без да се разглеждат в динамиката на останалите процеси, най-вероятно изкривява изводите.


- Кажете тогава за относително по-предсказуемите прогнози - до края на зимата и за пролетта?
- Прогнозата за повече валежи и по-топла зима, която направихме в аванс през есента, е на път да се сбъдне. Това се отнася и за февруари. Все пак може би ще е малко по-студен от миналогодишния. За пролетта очакванията са да е по-хладна от през 2014-а и с по-малко валежи. Разбира се, рискът за неточност е най-голям при дългосрочните прогнози за месеци напред, към които традиционно има голям интерес, но са най-рискови от научна гледна точка. Дано не стане като в песента - а дано, ама...


- Черната поредица с валежи и наводнения може ли да продължи?
- Съвсем скоро, за съжаление - още от събота (днес, бел. авт.) в Югозападна България. Напоследък наистина много ни се събра като държава. Имало е и много по-обилни валежи за денонощие, но слава богу, без човешки жертви, за разлика от последните години.


- Кога е валяло повече?
- Запомнящи се валежи има и преди 2000 година, макар че най-впечатляващ е дъждът, излял се над Малко Търново през юли 2006-а - само за едно денонощие малко над 300 литра на квадратен метър. Много вода се изсипва и през септември 1999 г. - 268 литра за денонощие във варненското Старо Оряхово само за ден. Пак във Варненско през 1951 г. са измерени "еднократни" 257,8 литра на кв. метър. През август 2005 г. - 234 л в Ихтиман. Толкова дъжд се е извалял и само за един ден през октомври 1970 г. в Златоград. През август 1924 г. - 216 л на кв. метър в Попово. През септември 2010 г. - 201 литра над Шабла. Валежи 150-200 литра на квадрат за денонощие се случват често. Стига се и до 2-3 месечни норми само за ден. Но опитът сочи, че размерът на щетите
зависи не само от валежите, а и от инфраструктурата и начина, по който тя се поддържа.


- Ужасът от последните наводнения още ни е "пред очите", имало ли е и в миналото подобни разливи, за които сме забравили?
- Едно от най-големите наводнения у нас в близкото минало е в долното течение на Дунав - става през месец март 1942 г., когато водите на реката по принцип са високи от започналото снеготопене. Натрупват се ледени блокове около островите Богдан и Сечан, тясното на това място корито се заприщва, събралата се водна маса не успява да изтече и залива близките територии.

Сутринта на 5 март целият Видин с изключение на най-високата част на квартал "Калето" е във вода. Дунав създава периодично през годините проблеми, от по-близко време може да се открои преливането на 21-22 април 2006-а. От тогава до сега всяка година има поне по 1 наводнение край някоя от големите реки в
месеците от февруари до април - май. Това не означава, че край по-малки реки или в сухи дерета няма риск. Как са се образували деретата? От големи вълни през вековете, от много вода. Затова сред специалистите има приказка, че може да придойде и река, в която цяла година водата едва-едва мокри коритото, а в един момент там прииждат огромни водни маси.

Преди време наблюденията не са били в толкова гъста мрежа както сегашната. Имам предвид края на XIX и докъм средата на XX век. Долините на реките са били предимно зеленчукови градини. И да е имало разливи, те не са водели до щети и не са документирани. Статистиката е отскоро. Обърнете внимание, че водата сама си е издълбала речните корита. В даден момент, ако там прорастват дървета и храсти, значи доста време реката не е била толкова буйна, каквато може да е. Хората не са се занимавали с прочистване на коритата - природата сама го прави, само дето ние пречим, като заставаме на пътя й по най-глупав начин.


- Как може успешно да се адаптираме към очевидно променените условия - екстремни валежи, суша, резки промени на температурите?
- Преди да се адаптираме, нека най-напред да се спре с глупостите - такива примери има постоянно, включително през миналата седмица. Отговорността започва от всеки човек поотделно. Елементарно е, когато издаваме предупреждения за неблагоприятни явления, да се преценява внимателно дали да не се избегне пътуване или екскурзия за удоволствие точно в най-лошото време. Такова безсмислено упорство може да се превърне в трагедия с допълнително похарчени ресурси за спасителни операции. Нормалното е човек да се съобрази с прогнозите, които са част от европейската система за предупреждения за опасно време.

Само при зелен цвят на картата няма риск за неблагополучия, свързани с валежи, силен вятър, високи температури и т.н. При жълт и червен код е по-добре да се отлагат пътувания и дейности на открито, които търпят отлагане. Животът показва, че въпреки прогнозите и предупрежденията за опасни явления при всяка бедствена ситуация има и хора, пренебрегнали предупрежденията.
Ако говорим за наводненията, наистина те стават, когато има обилни валежи, но и неразумното поведение на хората създава условия за трагедии.


- А на ниво държава?
- Основната отговорност е изграждането на новата инфраструктура винаги да се съобразява с природните дадености на конкретното място, а не с някаква грешна бизнес оценка. Банално звучи, но задължително трябва да внимаваме и какво правим с горите. Нарушаването на равновесието се плаща изключително скъпо, а сме на път да се вкараме в такъв сюжет. Важно е също да има независима автоматизирана система за
състоянието на язовирите. Не откриваме топлата вода, всичко това се знае, само че при нас единственото, което се прави, е да се вземат решения за изработване на планове, да се съгласуват графици за изготвянето на концепции, да се поръчват стратегиите за все по-доброто състояние на всичко. Основно е бъдещето време. Ще, ще, ще... От години се чува едно масово ЩЕ-кане. Доброто управление не е толкова в решаване на проблемите, а в недопускането им. А ние сами ги създаваме. После - как така?


- А изненадва ли ви нещо във времето в глобален план и у нас?
- Ами сбъдват ни се прогнозите.


- Много двусмислен отговор е това. Ако трябва да напишете песимистичен сценарий за живота на хората в условията на променящ се климат, кои ще са основните сюжетни линии - напримр за 1 януари 2080 г., София? Градушка смазва цъфналите овощни дървета, рояци тигрови комари разнасят енцефалит сред столичани...
- Не е невъзможно, това, което казвате. Моят сценарий не е свързан толкова с времето - за него си оставам оптимист. Бих предложил следната версия: малкото останали българи, вече станали софиянци, се опитват да се придвижват през затрупаните с коли улици и тротоари. Всеки столичанин има по 5 коли и 2 каравани. Релсите на метрото са откраднати, както и тези на трамваите. Жиците на тролеите отдавна ги няма. Едни палят колите на съседите, други разчистват, като ги избутват в близкото дере, но преди това се стрелят. И всичко това на фона на декор от падащи панели, балкони и корнизи.


- А оптимистичен сценарий?
- Нещо такова: откритите неограничени залежи на петрол и газ позволяват висок стандарт за всеки българин, който да си наеме няколко германци, англичани и други да му вършат работата. И единствената му грижа е да избере поредната дестинация с подходящо за настроението му време.


- И вече съвсем сериозно - може ли да се адаптираме към промените така, че щетите да са възможно най-малко, а да извлечем максимална полза?
- Възможно е, а дали можем, е друг въпрос. Добрата организация и ефективната икономика не са в пряка зависимост от времето. 


Интервю на Любомира Николаева