От тази седмица в Правния отдел на общинската администрация вече има доктор по право. Това е юристката в Община Русе Надя Гаджанова, която преди дни защити блестящо своята докторска дисертация в юридическия факултет в Университета за национално и световно стопанство в София. Темата, която Надя Гаджанова развива и аргументира в 250 страници, е в сферата на административното право и административния процес, свързан с нормативната уредба по Закона за устройство на територията.
В продължение на 18 години се занимавам с правоприлагане на Закона за териториално селищно устройство и Закона за устройство за територията, така че беше напълно естествено да продължа да развивам търсенията си в тази посока, като направя първия по рода си дисертационен труд в тази правна материя, обяснява юристката.
Работата по дисертацията й е отнела няколко години проучвания на правна литература, анализиране, съпоставки със законодателство на държави като Германия и Франция, подготовка на публикации. За това
какво й е струвал пътят към докторската титла
и за причините и поводите за това решение - видими и невидими, разговаряме с Надя Гаджанова буквално ден след защитата на доктората.
Дали е имало някакъв друг вариант за професионална реализация на русенката или правото е било напълно безалтернативно?
Някакси пред мен никога не е стоял въпросът дали да избирам между правото и друга специалност, макар че ме приеха психология в Софийския университет, казва Надя.
Тя расте в семейството на Димитър Гаджанов, който 33 години беше главен юрисконсулт на някогашния Окръжен народен съвет, а след това и на Община Русе.
Израсла съм в коридорите на Окръжния съвет, който дълги години се намираше в сградата на Съдебната палата, така че явно още от дете съм попила тази атмосфера, усмихва се Гаджанова. От детска възраст разлиствах законите, ходила съм с татко на съвещания в Министерски съвет и на Съюза на юристите в България, разказва Надя, която пази като скъпа реликва златната значка, с която Димитър Гаджанов е удостоен за приноса си в правото. Юристката споделя, че към баща й са се обръщали с „професоре“, макар да не е притежавал научна степен. На него тя посвещава и дисертацията си. Сигурна е, че той би се гордял с нея, както и с брат й Стамен, който също е защитил докторат, но в Австралия и в областта на техническите науки и електрониката.
Братът на баща й е сред известните журналисти в последните десетилетия на 20 век. Васил Гаджанов е депутат във Великото народно събрание и единственият български журналист, взел интервю от първия български космонавт Георги Иванов и неговия колега Николай Рукавишников, при това непосредствено преди полета - в космическата база Байконур. Но въпреки привлекателността на вуйчовата професия, а и въпреки дарбата на момичето да пише, след като завършва с медал Математическата гимназия „Баба Тонка“
Надя изобщо не се двоуми и избира правото
да стане нейна съдба.
Кандидатства в Софийския университет и във Великотърновския, където току-що е създадена юридическа специалност. За влизане в Софийския не й стигат 5 стотни /това е във времената, когато кандидат-студентите бяха в пъти повече от обявените места в университетите, за разлика от сега/, затова пък я приемат във Великотърновския „от раз“.
Програмата на юристите във Велико Търново беше същата като тази в Софийския университет, а и преподавателите също идваха от София, спомня си русенката. Веднага след дипломирането си през 1997 г. тя започва да работи в Общината в Русе. Година след това проф.Димитър Костов я кани да бъде негов асистент по административно право в Русенския университет, където вече също има студенти-прависти. След години мои студенти, на които съм водила упражнения по административно право, ми станаха колеги в Община Русе, казва Надя Гаджанова. 
Решението да се заеме с докторската дисертация за нея също идва по естествен път - като развитие и продължение на професионализма.
Трябва да надграждаме постигнатото от родителите ни. Човек трябва да се развива и да се изправя пред нови предизвикателства. Научните познания са основа за правоприлагането от различните държавни органи. Дейността ми като асистент по административно право и процес успоредно с натрупването на практически опит изключително много спомогна да се изградя като добър юрист. Може на някого това да му прозвучи нескромно, но това е истината, казва Надя Гаджанова, обяснявайки своята стъпка към научната работа. И издава, че мандатът на кмета Пламен Стоилов се оказал „катализатор“ за творческия й потенциал.
Като човек, който преди това е
работил четири мандата с кметовете Димитър Калчев, Елеонора Николова и Божидар Йотов
и като човек на точните формулировки Гаджанова обяснява: Стоилов притежава „най-твърдата“ ръка и замах, той въведе изключителен ред във всяко отношение. Държи не само на ръководния екип, но и на всеки служител, който показва професионализъм в работата си. И така трябва да бъде, защото, както е казал великият шахматист Франсоа-Андре Филидор, „Пешките са душата на шаха“. Аз съм представител на зодия Овен и характерът ми е биткаджийски. А от Овена по-упорит може да бъде само друг Овен.
Винаги имам собствено мнение и идеи, които отстоявам. Казвам го, защото в изпълнителната власт отстояването на позиции понякога създава проблеми. Но макар и да изгубиш битка, трябва да спечелиш войната. В началото на мандата „кръстосахме шпаги“ с г-н Стоилов. Но нали знаете, брашното като е с добро качество, колкото повече го мачкаш, то бухва и става отличен хляб, казва Надя Гаджанова, като признава, че
обича да се изразява с метафори
Това за метафорите го знаят със сигурност и нейните колеги. Тя неведнъж ги е изненадвала със свои римувани стихотворни посвещения. 15 римувани куплета е написала и за кмета Стоилов. Като ме поканиха на рождения му ден да прочета стихотворението, се притесних, издава Надя. Но притеснението било за кратко. Още повече, че не й се случва за първи път да се изявява като поет. Правила го е още в Математическата, като е описвала в рими свои съученици приятели и учители.
Щури години бяха тогава, засмива се Надя Гаджанова. Или самата тя е била достатъчно щура и свободомислеща. О, свободата за мен е най-важното нещо, възкликва русенката. В училище „Иван Вазов“, я направили отряден председател на класа. Като й казали: „Хайде, догодина пак ти ще бъдеш отряден председател“, тя отговорила: „Няма!“ и взела едно от първите си кардинални решения. Кандидатствала в Математическата след шести клас и с пълна шестица влязла там. Като така си изпълнила и заканата да не бъде отряден. В осми клас, когато обикновено всички 14-годишни ги приемаха вкупом в Комсомола, Надя пак проявила характер. Казала, че не иска да става комсомолка. И когато по установената соцтрадиция всички осмокласници били събрани за обичайната анкета - по един въпрос за всеки, който ще влиза в димитровския комсомол, на нея й се паднало да отговори къде е роден Тодор Живков. „Казах, че не знам. И въпреки това ме записаха в ДКМС“, спомня си юристката.
От петгодишна свирила на цигулка. Изкарах с цигулката до осмата си година. И спрях. Много исках пиано, но не ми купиха - тогава пианата бяха извънредно скъпи... А всъщност мечтаех да свиря на китара, връща се назад Надя.
Научила се да свири на китара сама
вече като гимназистка. Събрала си пари от ученическите бригади и си купила китара и фотоапарат „Смяна“. Страстта към фотографията й е останала и до днес.
На бригади нашата гимназия ходеше в Ряхово, в консервния комбинат. Работехме каквото работехме, а след това си измисляхме какви ли не развлечения. Един от командирите ни - те бяха студенти, си беше паркирал мотора на плаца. Един ден се качих на мотора и почти го подкарах... Правехме много щуротии, заради които често ни караха да маршируваме на плаца. Един път дори набивахме крак по джапанки през нощта - бяхме се измъкнали от лагера и бяхме отишли на капанче на брега на Дунава. В лагера ни бяха търсили и, естествено, се бяха притеснили къде сме изчезнали. Затова тъкмо се върнахме, ни спипаха и - хайде в строя през нощта!, разгръща младежките си спомени юристката.
Но беше забавно, а и ние самите от малки умеехме да се забавляваме, казва тя почти замечтано. Любимата й детска книга е „Следите остават“, а любимата й игра - на стражари и апаши.
Обичах да играя апаш - по-интригуващо беше, като си апаш, трябва постоянно да мислиш как да надхитриш стражарите, затова тръпката от тази роля беше по-голяма, признава Надя. Която днес е от другата страна в „играта“ - на страната на правилата, на принципите, на доказването... Макар че и в правото понякога се случва да се движиш на ръба - и тръпката тогава е именно в това да намериш най-точните и убедителни аргументи, за да докажеш безапелационно правотата си, пояснява тя. И допълва, че делата, на които се е явявала през годините като юрисконсулт, вероятно надхвърлят 1000. В последните три-четири години 95 процента от делата й са спечелени. Това, разбира се, я кара да се гордее със себе си. Но я изправя и пред нови предизвикателства.
На защитата на доктората преди дни нейните рецензенти от научното жури, включващо петима професори от Софийския университет и УНСС, я посъветвали да се посвети на научна работа.
Замислям се сериозно и върху тази възможност, но все пак, признавам си,
мен ме влече съдът и делата, казва Гаджанова
За голяма своя грешка отчита отказа на отправена й покана преди години да стане наказателен съдия. И засега смята да съчетава работата си в общинския правен отдел с преподавателска дейност, която е най-естественото продължение на защитената докторска степен, но не изключва вариант, свързан изцяло с научна работа.
Със сигурност това ще бъде поредното двойно натоварване, но за Надя Гаджанова това едва ли би могло да се класифицира като проблем. Самият факт, че последните три-четири години, докато подготвя доктората, също са били натоварени предостатъчно, но се е справяла и с работата си, и със семейните ангажименти, са достатъчно красноречиво доказателство, че за нея няма невъзможни неща. „Важното е човек да намери баланса - и, разбира се, да знае защо го прави. Когато имаш цел, която те вдъхновява, тогава нещата се получават“, казва юристката. Сега се заканва да навакса пропуснатите почивки и удоволствия, които не е можела да си позволи, докато е работила върху дисертацията. Всъщност, ако нещо е страдало през последните няколко години, това е нейното лично свободно време и любимите й развлечения - спорт /ски и тенис/ и туризъм. Но след защитата вече спокойно може да планира със съпруга си и със сина си Лъчезар поредния планински преход или
да отскочат до Беклемето за някое и друго ски спускане
Да кара ски, впрочем, Надя също се научила сама, без инструктор. Това ми беше студентска мечта, която навремето не успях да осъществя, но ето че преди пет години реших, че е крайно време да й дам право на живот, обяснява Гаджанова. Обича да шофира, първата й кола била полско фиатче, а съпругът й често й „се карал“, че кара твърде спортно, дори веднъж взела завоя на „Сердика“ почти на две гуми. Предпочита по-често да се движи с велосипед, за което често приятели се шегуват, че „с късата пола“ е предпоставка за ПТП. Абе, зодия Овен и това си е! - засмива се тя. И вече крои планове как скоро ще се вдигнат с мъжа й и с Лъчезар да бродят в планината. И продължава: Много красиви планини имаме, въобще България има чудна природа - живописни езера, разкошни гори, чудни пътеки. Обикаляме с удоволствие. Спомням си, като изкачвахме връх Марагидик, ми направи впечатление надписът на една каменна чешма: „Свободата е в планината!“. А планината привлича като магнит именно свободните хора. Точно те са тези, които са готови да променят действителността около себе си. В този смисъл смятам себе си за свободен човек, който не стои в рамка, каквато и да е тя. Но винаги помня и едно друго изречение - на Дон Кихот, който казва: „Свободата, Санчо, трябва сам да си я вземеш!.