Въпросът за общините, за тяхното управление, дейност и развитие в най-новата история има своето място в изследванията на българските историци, макар и дълго време някои важни моменти в тяхната история да бяха подценявани. Важно място в тези изследвания има и приносът на русенските историци Жечка Сиромахова, проф.Иван Радков и неговият ученик доц. д-р Любомир Златев.
С един кратък обзор ще се опитам да върна русенци към учредяването на първата и най-стара държавна институция не само в нашия град, но и в България. В този текст ще стане дума не за църковните общини, а за узаконените структури в държавното управление, макар тогава все още в рамките на Османската империя, за новобългарските общини и за смесените (и по национален признак, и като присъствие на светски и духовни лица) общински управи на селищата.
Статутът и регламентирането на дейността на българските общини са оформени със Закона за вилаетите
влязъл в сила през 1864 г. Според този закон религиозните общности във всяка община се представляват пред властта от двама мухтари. Създадени са Смесените общински съвети с участието на определен брой представители от различните национални групи. От своя страна, религиозните общности се ръководят от Съвет на старейшините, който включва не по-малко от 3 и не повече от 12 членове, избирани ежегодно и работещи според условията на нарочен устав или правилник.
Актът на учредяването на българската община в Русе е документиран с приемането на устава за нейната работа на 6 февруари 1865 г. (всички дати са посочени по стар стил - б.а.). Още в „преамбюла“ на приетото „Установление“ е записано: „...И тъй след като ся събрахми неколко пъти в народният наш Метох, и след като разисквахми начинът, по когото да можат нашите обществени работи да влязат в по добър ред: Едногласно решихми и удобрихми долуизложеното Установление, по което секий един от нас се задължава да следува, и
проклет да бъде онзи, който с лукава мисъл ся покуши иавно или тайно да разстрои настоящите наредби
а следователно и обществените наши работи...“.
Предвижда се да бъде избрано при алтернативни предложения ръководство в състав от 12 човека, „редовни членове“ и „от колкото е възможно повече членове извънредни“. Единадесетте общинари трябва да са представители на русенското гражданство, а общият ръководител, председателят, се предвижда да бъде местният „свещеноначалник“.
В един от първите членове на устава в подробности е разяснен начинът за произвеждането на общинските избори. Ежегодно на 1 март общо събрание на русенци определя 22 кандидати, за които първенците, учените, махленските мухтари, устабашиите на еснафите гласуват тайно. Според броя подадени гласове се определят ония 11 от кандидатите, които ще бъдат редовните членове на общината. „Сека година веднажд, и то имено на първийт ден месецът Марта ще ся събира общ събор, който ще назначава 22 двадесет и два кандидати; за които първенците и учените градски, мухтарите махленски, членовете на ихтияр меглишлери и устабашиите на Еснафите ще си подават гласът тайно; и от 22-х ще отбират само 11 единадесет; сиреч, които имат повече от гласове, и те ще бъдат членове редовни на общината заедно с председателят свещеноначалник, за да са съставлява тъй
пълната община от 12 дваннадесет членове за през нея година без никаква плата
Уставът определя и начина на взимане на решения. Заседанията са редовни, ако са проведени в присъствието поне на 50%+1 от нейните членове, а решенията са законни, когато са приети с обикновено мнозинство. Член 8 предвижда при равно гласоподаване решаващ да бъде гласът на председателя. Заедно с това русенци считат за необходимо при възникнала нужда ежегодното им събрание да внася корекции в устава.
В нарочна глава се регламентира в детайли и непосредствената дейност на общината. Заседанията на този някогашен „общински съвет“ се провеждат ежеседмично, в неделя, по три часа в стаята на метоха, а в извънредни случаи и в други дни и по повече часове. Измежду редовните членове се определят ония, които да отговарят за училищните дела, за църковните, а общинската каса е поверена на двама членове. Специално лице е натоварено да води отдаването на движимите и недвижимите имоти на общината под наем. Това той може да извършва само при съгласие от останалите членове и с воденето на точна счетоводна отчетност за приходите и разходите, с докладване на ежегодния финансов баланс пред общото събрание. В отделни раздели също в детайли е регламентирана и дейността на църковните и училищните попечители, на касиерите. Уставът е подписан от 70 русенски жители, представители на отделните махали, и от 6 еснафски организации, като е скрепен с техните печати.
Няколко години преди избистряне на общинската дейност на българите в другите по-големи градски центрове на Османската империя, преди създаването на българската Екзархия и предаването под нейно управление на общините,
в Русе се полагат основите на новото българско общинско самоуправление
От особена важност е фактът, че Русе е център на обширния Дунавски вилает, където е седалището на османската администрация и на валията. Известен е и стремежът на амбициозния Мидхат паша да реализира своите планове, в които особено място заема управлението над българите, привличането на отделни техни представители и в другите управленско-административни структури и органи.
Още в 1865 г. за председател на общината се назначава по право, без избор, местният архиерейски наместник, което отново напомня за трайните традиции в съществуването на българските държавни институции. Първият ръководител на русенската община е архиерейският наместник Нил Изворов.
И в изпълнение на чл. 5 от „Установление“-то на 1 март 1865 г. в Русе българското население произвежда първите общински избори. Измежду четиридесет и шестте делегирани негови представители са отбрани с обикновено мнозинство кандидатурите на 22. При осъществено тайно гласуване и според броя подадени гласове русенци избират своята първа общинска управа. В нея
първи с най-много гласове е Костаки Маринович - с 45 гласа „за“ и 1 „против“
или както е записано в изборния протокол - „бива“ и „не бива“. След него са Симеон Златов с 43 срещу 3 гласа, хаджи Пенчович и Евстатий Г.Цонаков с по 42 срещу 4 гласа, Димитрий Г.Ганчович /41 срещу 5/, хаджи Атанас хаджи Петкович /38 срещу 8/, Костаки Диналов с 35 „бива“ срещу 11 гласа „не бива“. Още преди произвеждането на избора събранието решава, че по право в общинската управа ще влязат освен архиерейския наместник протосингел Нил Д.Изворов и определените четирима попечители на църквите „Св.Троица“ и „Св.Георги“ - Добри Иванов, Цони Илиев, Енчо Драгнев и Иван Научов. Присъстващите с подписите си и в съответствие с чл.6 от Устава потвърждават направения избор и одобряват 12-те редовни членове на Русенската новобългарска община.
Така започва качествено нов етап в процеса за възстановяването на българската държавност, нов период в развитието на общинското самоуправление на българите в крайдунавския град. Първенството на Русе в това отношение се дължи преди всичко на факта, че тук се избистрят и точно се формулират целите, задачите, начинът на реализация на общинската управленска дейност на българите. И това е част от русенската традиция градът да казва първата си за България дума по отношение на различни аспекти на цивилизационния избор.