Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Необичаен улов на рибари в Батин слага начало на разплитането на серия кражби на мотори, поставила милицията в Русе в задънена улица. През пролетта на 1980 година в града са регистрирани 10 посегателства срещу масовите по това време балканчета - произвежданите в Ловеч мотопеди „Балкан“, които са особено популярни сред младежите. Много ученици от горния курс
ходят на училище моторизирани и това автоматично ги поставя в лигата на готините
и отворените, които получават по-лесно всичко, което искат - да речем вниманието на най-хубавите момичета.
Моторетките са с най-различни подобрения и доизкусурявания, по тях личат първите саморъчни опити за тунинг, но имат едно много, много слабо място - контактният ключ е монтиран върху фара и не се вади. Така кражбата им не е нищо друго освен едно кратко изпитание на хладнокръвието и решителността.
Поради строгия ред и бързите и безкомпромисни наказания по това време обаче, посегателствата са рядкост. Известно е, че шансът човек да се измъкне е минимален, а при залавянето отговорността е тежка. Случва се някой да вземе чужд мотопед да го покара, но обикновено след няколко часа го оставя някъде из града, където милицията го открива и го връща на собственика.
Може би затова при първите жалби за изчезнали балканчета към края на април милицията не е сериозно разтревожена. По случаите, разбира се, се работи, но всички очакват моторетките скоро да бъдат открити някъде. Вместо това жалбите набъбват и за късо време се заклъглят на десет.
Ситуацията вече е променена. Очевидно става дума за нещо организирано
И МВР впряга целия си ресурс. Въпреки това от никъде не се вижда надежда за пробив. Разследването вече буксува и малко преди да се превърне във воденичен камък на шията на ангажираните с него милиционери, ключът към загадката идва от най-неочакваното място по най-неочаквания начин.
Рибари от Батин подават сигнал, че са извадили с мрежите си три рами на балканчета, от които е свалено всичко възможно. Русенски криминалисти веднага отиват в селото и оглеждат находките. По серийните номера на рамите разбират, че са попаднали на първата истинска следа - това са част от издирваните мотори. Молят рибарите да хварлят още веднъж мрежи в същия участък, но получават категоричен отказ, защото железата късат безмилостно мрежите.
Тогава пратениците от окръжния град решават да сменят тактиката. Двама души от оперативната група сядат да обядват в хоремага, а след това тръгват из центъра да поразпитат хората дали са чували и виждали нещо съмнително напоследък.
Точно тогава ги спохожда късметът
На пейка пред една от къщите виждат три баби и един дядо да си приказват, сядат при тях и завързват разговор. От дума на дума става въпрос, че издирват крадени балканчета. И не могат да повярват на ушите си, като чуват как дядото охотно разказва, че двамата му внуци учат в града, имат такива моторчета и често в събота и неделя си идват с други момчета. Групата се движи с мотопеди, част от които се вкарват в плевнята и там се започва сваляне на части, което дядото мисли за ремонт.
Когато служителите на МВР отиват в плевника на дядото, сякаш влизат в сервиз. Вътре грижливо са складирани множество цилиндри, двигатели, резервоари, вериги, бутала и калници - всички от балканчета. Загадката вече е разплетена, но гостите не показват, че са попаднали на
депо за разфасоване на крадени мотори
Разделят се с дядото по живо, по здраво и той дори не разбира, че в плевнята му са се вършили незаконни неща. Това мълчание е важно, за да се разбере колко души са включени в бандата за кражби.
Милицията проучва двете момчета от Батин, установява къде учат и започва дискретно, но неотлъчно да ги наблюдава. И неопитните хлапета, които дори не подозират, че властта вече не просто е влязла в следите им, а им диша във врата, съвсем скоро се издават. Установено е, че в бандата участват шестима ученици от различни училища. Това обяснява защо кражбите са извършвани не в един район, а в целия град. Групата е задържана след поредния си удар в района на училище „Христо Ботев“.
Попаднали в милицията, момчетата започват да разбират колко сериозно е положението им и че единственият начин да си помогнат е да разкажат всичко с най-големи подробности.
Така се очертава организацията в шайката, йерархията и главатарят
Става ясно, че самите кражби не са вършени с користна цел. Всяко посегателство е с цел да се ремонтира повреденият мотор на някой от бандата. Задигнатите машини се карат на ход до Батин, където в превърнатата в малък сервиз плевня от тях се сваля всичко, а голата рамка се откарва с каручката на дядото до Дунав и се изхвърля във водата.
Следва претърсване на посочения крайбрежен участък и от него излизат още седем захвърлени рами.
След акцията босът на малките крадци е изпратен в ТВУ, а останалите започват редовни срещи с инспектор от Детската педагогическа стая. Не ги изключват от училище заради доброто им поведение до момента. Така момчетата получават втори шанс да влязат в живота с чисто име, от който се възползват по най-добрия начин.
През лятото на същата година от магазин за платове на ул.“Александровска“ /тогава „9-ти септември“/ до бившия магазин „Русе“ са откраднати 1800 лева - сума, близка до годишната заплата на млад висшист.
Крупната кражба става в края на работното време. Продавачката се заговаря със своя позната в магазина и обръща гръб на касата. Минаващите отвън две циганчета
виждат през витрината удобна възможност да се опаричат и решават да си опитат късмета
Успяват да се промъкнат на пръсти до касата, бъркат в чекмеджето и пак така тихо и незабелязано се измъкват със шепа банкноти.
Малко преди края на работното време продавачката започва да брои парите в касата и краката й се подкосяват. Брои втори път, после трети, но резултатът е един и същ - липсват 1800 лева!
Веднага подава сигнал в милицията и дежурната оперативна група идва на оглед. Установява се, че кражбата е извършена към края на работното време, но нищо друго не е ясно. Няма никакви следи, няма очевидци, няма откъде да се тръгне.
Всички в окръжното управление на МВР са предупредени да са нащрек за някой внезапно забогатял, но въпреки интензивната работа след 4 дни издирване и беседи с криминалния контингент резултат няма.
И този път случаят е на страната на добрите.
На петия ден от началото на разследването вървящ по „Александровска“ криминалист вижда две циганчета на по 16-17 години да броят голяма сума пари на ъгъла с ул.“Константин Иречек“. Младият милиционер веднага включва, че това може да са крадците от магазина и заповядва на мургавите младежи да замръзнат на местата си. Те обаче скачат като ударени от ток и побягват към механа „Странджата“, а като стигат до механата, свиват по уличката към Американското пазарче. Милиционерът е добре трениран, хуква след тях и след секунди успява да хване единия беглец.
Момчето е заведено в Първо РПУ, където го обискират и от джоба му излизат внишутелните 500 лева. Започва разпит, при който веднага се установява, че точно тези двама приятели са атакували магазина за платове и са
имали двоен шанс - веднъж да не ги усетят и втори път да се зарадват на наистина тлъста плячка
Почти половината пари вече са профукани. Двамата новоизпечени гангстери харчат като наследници на Рокфелер. За 4 дни успяват да се поразходят с такси до Велико Търново, Арбанаси и Килифаревския манастир, като се хранят в най-лъскавите ресторанти и си поръчват най-скъпите ястия и питиета. И таксиджията, и сервитьорите добре разбират, че тези малки момчета няма откъде да имат толкова пари, но получават щедри бакшиши и това ги прави любезни, услужливи и най-важното - кара ги да не задават излишни въпроси.
Така
за нула време били пръснати 800 лева
а милиционерът засякъл младите богаташи в момента, в който решили да си разделят останалите 1000. Мястото на делбата не било случайно. Понеже няма как да се покажат с такива суми в махалата, защото тарторите  веднага ще им ги приберат, момчетата решили да използват оживената улица с надеждата, че никой няма да им обърне внимание, а при издънка могат да избягат по малките улички в центъра и да се изплъзнат на преследвачите. Не били изчислили само набитото око и бързите крака на милиционера.
След самопризнанията милицията води втория младеж в дома му в Селеметя и той показва къде е скрил своите 500 лева. По даденото описание е издирен и водачът на таксито, който в началото понечва да увърта, но бързо капитулира и признава за необичайните курсове. Когато го питат не се ли е усъмнил откъде две деца имат толкова пари, шофьорът извадил железен аргумент -
не ме интересува откъде са парите, аз план гоня
и всеки по-дълъг курс ми е добре дошъл!
Само че заработката от тези курсове не се признава - съвестният изпълнител на плана доста твърдо е помолен да върне парите и той не чака втора покана.
Така за по-малко от седмица откраднатите 1800 лева са възстановени на магазина за платове, а бдителния и съобразителен милиционер е награден от собственика на търговския обект - ТПК „Наркоп“. Няма щастлив край само за двете циганчета - те отиват в ТВУ, след което следите им се губят.