31-годишната дъщеря на сочения за убиец Тодор Тодоров издала баща си в Първо районно, че най-вероятно той е виновен за смъртта на последната му жена Мелиса Кирова. Антоанета научила за стореното от баща си след разговор с баба си. Оказало се, че Тодор посетил болната си майка, пред която споделил, че е заклал Мелиса в апартамента им в кв.“Дружба“. Възрастната жена изпаднала в тревоги след чутото и решила да го сподели с внучката си. Антоанета пък не се замислила и заедно със съпруга си веднага отишли в районното и подали сигнала за съмнение за убийство. Последвало телефонно обаждане от Тодор към дъщеря му, в което той недоумявал как е възможно детето му да го смята за убиец. Всичко това разказа пред съда една от няколкото дъщери на задържания мъж - Антоанета. Тя, както и останалите деца на Тодор, не поддържа връзка с баща си.
Тодор е обвинен за това, че в условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил жената до себе си, 48-годишната Мелиса. Според прокуратурата на 23 юли 2013 година тя е била прободена фатално с кухненски нож в сърцето и корема. Трупът й бил оставен в банята, където стоял 5 дена, а след това бил изхвърлен във водите на Русенски Лом край Иваново.
Вчера пред съда, освен задържания Тодоров, се изправи и соченият за негов помагач 54-годишен Владимир Иванов от София. Той му помогнал да скрие трупа на Мелиса и с това да избегне наказателна отговорност. Самият Иванов е търпял 15-годишна присъда за убийството на съпругата си и в затвора се запознал с Тодор.
Мелиса и Тодор имали чести конфликти. Тя е получава закани за убийство и е ставала жертва на побой неведнъж. Тодор е насочвал нож срещу нея, душил я е, заплашвал я е, че дори ще я лиши от родителски права. Самата Мелиса е търсила полицейска помощ и в дните преди убийството си е звъняла на спешния телефон 112, като описвала страха, в който живее, сочи прокуратурата в обвинителния акт. Според държавното обвинение сутринта след убийството Тодор изпратил от мобилния телефон на Мелиса съобщение на своя телефон, в което се казвало, че Мелиса няма да се прибере и никой няма да я види повече. Ходил до бащината къща на родителите на Мелиса в разградското село Сеслав, където през лятото живеела дъщеря им Михаела. Сетил се, че за справянето с трупа може да му помогне познатият от затвора Владимир, който вече имал опит в подобен казус - лежал за убийството на съпругата си. Отишъл при него в Петърч, а от друг бивш затворник взели назаем „Ситроен Берлинго“. В нощта срещу 28 юли Тодор и Владимир пристигнали в Русе. Тъй като тялото на Мелиса вече било много подуто, Тодор започнал с множество удари да го дупчи, след което го увил в родопско одеяло и го натоварил в багажника на ситроена. Заради силното разложение на трупа, косата на убитата жена падала и снопче косми останали върху черджето на съседски апартамент. В района на Ивановските скални църкви, по просека, двамата изхвърлили безжизненото женско тяло. Същият ден, 28 юли, в полицията бил получен сигналът от дъщерята на Тодор, а съседи подали оплакване за силната миризма на мърша във входа. Проверка показала, че апартаментът е лъснат и подреден, а от труп следа няма. Тежка и остра била обаче миризмата на разложено. Мелиса била обявена за издирване, а апартаментът бил запечатан. Въпреки печатите и ограничения достъп обаче Тодор влязъл в жилището и ще отговаря пред съда и за това си поведение.
Соченият за убиец на жена си е разпитан 6 дена след престъплението, но бил освободен, тъй като все още не се знаело какво е станало. На следващия ден решил да избяга в Германия. На 8 август трупът на Мелиса е открит, а чрез личния й стоматолог жената е идентифицирана по зъбите. Тодор е екстрадиран обратно в България с Европейска заповед за арест.
Другият подсъдим - софиянецът Владимир, разкрил къде точно е изхвърлен трупът, както и отсечката между Борово и Волово, където е хвърлено родопското одеяло, с което Мелиса била завита. Невъзможността помагачът да бъде открит, стана повод делото да бъде отложено миналата година и да бъде разпоредено Владимир да бъде задържан, след като го открият. Той, заедно с адвокат, обаче изненада съд и прокуратурата и сам се яви в съдебната зала, въпреки че не беше открит по каналния ред. Затова и заради обещанието му, че ще се яви и на следващото заседание, мярката му задържане под стража бе променена в подписка.
Разпитаните около 20 свидетели вчера бяха почти единодушни - Тодор и Мелиса са имали редовни пререкания, придружени от физическо насилие. По-скоро обаче са искали да прикрият конфликтите си и са се стремели „да не се излагат пред комшиите“. Мелиса е пиела антидепресанти, а докато Тодор бил в затвора по последното си ефективно осъждане, е започнала връзка с друг мъж. Вчера той дори представи пред съда заплашително писмо, което Тодор му е писал от затвора. Пред не един или двама Мелиса се оплаквала, че мъжът й ще я убие и редовно й отправя закани. Основните проблеми в семейството били пословичната ревност на Тодор, както и фактът, че след излизането си от затвора не работел и семейството разчитало на заплатата, която Мелиса получавала като шивачка.
Заради това, че не всички свидетели вчера се явиха в съда, делото бе отложено. След две седмици се очаква Тодор и Владимир да изложат своите версии за случилото се.