Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Бум от кражби в магазини на Районната потребителска кооперация /РПК/ в сливополските села е регистриран през пролетта на 1974 година. За 20 дни са подадени сигнали за 20 ударени обекта, като почеркът е еднакъв. Навсякъде е влизано през уязвими места, на които никой не е обръщал внимание да бъдат заздравени против кражби. Това са предимно малки прозорчета към тоалетни или складови помещения, които се намират на задните стени на магазините.
Става ясно, че крадецът трябва да е момче, което може да се провре през тесните места. Крадат се оставени пари от касите, салами, сирене, кашкавал и други стоки. Милицията започва трескава работа по издирване на крадеца.
Не след дълго униформените стигат до извода, че
извършителите сигурно имат вътрешни хора в магазините
които да им показват местата за лесно влизане и после да делят с тях плячката. Работи се и по версията, че крадецът предварително оглежда помещенията, за да разузнае откъде може да влезе най-лесно, което пък показва, че трябва да е свързан по някакъв начин с магазините.
От всички ограбени магазини са взети пръстови отпечатъци и са заложени капани по всички смесени магазини в селата.
В това време се получава сигнал за избягало от дома си 17-годишно момче. Бащата на младежа е ревизор в системата на РПК и живее в Сливо поле, а синът учи във вече несъществуващото  СПТУ по Ремонт на селскостопански машини в Русе. От училището също подават сигнал, че вече втора седмица Петър /името е сменено/ не ходи на занятия.
Справка в милицията показва, че Петър е стар познайник на униформените заради поредица дребни кражби. При съпоставяне на пръстовите му отпечатъци от предишни деяния и тези, които криминалисти са взели от обраните магазини, се вижда, че има сходство.
Започва затягането на примката около хлапака
като той е обявен за национално издирване.
Снимката му е разпратена из цялата страна, но два месеца от Петър няма и следа. Междувременно взривът от кражби отшумява също тъй ненадейно, както и е избухнал. В края на юни в Русе се получава информация от милицията в Благоевград, че е заловено хлапе, което работи като тракторист в едно ТКЗС в балканските села, но няма книжка. Залавянето му става възможно, след като милиционерите са известени за произшествие в балкана с трактор „Зетор“. Петър карал машината из планинската местност, но по невнимание се катурнал в урва. Имал късмет да остане невредим, успял да се измъкне изпод трактора и се върнал в ТКЗС-то да каже какво е станало и да потърси помощ за изваждането на зетора.
Пристигналите униформени му искат шофьорска книжка и паспорта, но се оказва, че младият тракторист няма никакви документи. По мекия говор се разбира, че голобрадият механизатор е от друг край на България и го отвеждат на разпит в районното управление на МВР. Там го подхващат изкъсо и скоро започват да се леят самопризнания. От тях става ясно, че катастрофата е най-малкото провинение на задържаното момче.
Петър започва да разказва как
често е ходил с баща си на обиколки по магазините
на РПК-Сливо поле. И докато баща му правел ревизии на търговците, синчето оглеждало местата, откъдето може да проникне в тях в тъмна доба.
Постепенно Петър се отпуска и заявява, че не му се ходи на училище и това е главната причина за влошаването на отношенията с родителите му. След поредния скандал напуска СПТУ-то и дома си и започва кражби по магазините, в които е ходил с баща си. Така си осигурява и храна, и пари. Първоначално нелегалният спи където намери по селата, в които прави ударите си. После си намира квартира в Русе, но като разбира, че в града не може да атакува магазини, си взема багажа и заминава за другия край на страната. Така попада в забутано ТКЗС, което пък търси тракторист, и постъпва на работа без много формалности. Кариерата му обаче продължава само един месец, а след инцидента е пратен в ТВУ /трудово-възпитателно училище/, за да продължи образованието си под строг контрол.
През есента на същата година зачестяват кражби от магазини в Русе, но само чрез отключване на катинарите и секретите на входните вратите, които после отново са заключени. Атакувани са от железарии и хранителни магазини до обекти за продажба на бельо и юргани. Крадат се обикновено дрехи, завивки, храна и пари. Един ден във Второ управление на МВР се получава сигнал от русенец, че е
видял мъж, който среднощ излиза от магазин за одеяла и завивки
в началото на улица „Иван Вазов“. Непознатият държал под мишницата си юрган и се опитвал да заключи катинара. Гражданинът го попитал какво се мъчи да направи, след което мъжът го помолил да подържи юргана, за да заключи катинара. После си взел завивката и заминал в тъмното.
Сигналът съвпада с подадена от магазина информация, че оттам липсват юрган и 50 лева оборотни пари. Започва издирване кои затворници са пуснати наскоро на свобода и се стига до непоправимия крадец Ринго от Борисово, за когото затворът е втори дом.
В досието на Ринго пише, че има слабост към отключване и заключване на врати и катинари и това му е нещо като хоби. Справка в Сливо поле показва, че Ринго многократно е търсен, за да бъде настанен на работа след изтичането на поредната му присъда, но чиновниците нито веднъж не го откриват у дома му в Борисово. В същото време негови приятели споделят, че той
не работи, но има пари и често прави гуляи по селата и в Русе
Уведомени са всички агенти и нещатни сътрудници и издирването на борисовския крадец започва с пълна сила.
В късната есен се получава сигнал от сътрудник, че в една от изоставените къщи по улица „Плиска“ се е самонастанил мъж, който се топли с открит огън, но се завива с нови одеяла и юргани. Милицията прави капан и една сутрин го задържа, докато спи в присвоената от него къща. Понеже е достатъчно опитен, Ринго веднага започва да прави самопризнания. От тях се разбира, че той е обрал 10 магазина, за да може да преживява и да гуляе. Следва поредното му влизане „на топло“, което се оказва и последното. След излежаването на присъдата Ринго се разболява тежко и си отива от този свят.
През есента на следващата 1975 година зачестяват кражби на автоколелета от жигулита и москвичи в квартала около улица „Георги Димитров“ /сега „Борисова/. Огледите от милицията показват, че навсякъде са откраднати задните гуми, като колите са оставени директно на асфалта, а не са поставени на тухли. Една вечер на октомври униформени с патрулка, която минава по Сарайския мост в посока бившата консервна фабрика „Дунавия“, виждат двама млади мъже, които се движат със сакове. При опит да бъдат спрени за проверка
момчетата побягват към Корабния техникум
Единият милиционер, който е спортист, хуква след тях, докато патрулката обръща на моста и вижда, че момчетата влизат във вход на блок „Вяра“. Униформеният изчаква патрулката и с колегата си се качват по стъпалата до таванските стаи. Започват проверки и в едната стая е открит младеж да лежи върху диван. Униформените го изправят и го обискират, а после претърсват и стаята. Така откриват под дивана крадени гуми с джантите и много консерви. Установено е, че момчето е от Свищов, учи във ВИММЕСС и е на квартира в блок „Вяра“. Двамата обаче обичат живота, но парите все не им стигат и измислят алтернативен начин за редовни доходи - кражба на запазени автомобилни гуми, които в това време са дефицитни и се харчат като топъл хляб. Тъй като Ангел е по-здрав, той
действа като жив крик - хваща набелязаната кола за калника и я надига
а състудентът му набързо отвива болтовете и сваля джантата. После двамата носят плячката до тавана в блок „Вяра“ докато намерят купувачи. Но на всички е ясно, че  гумите са крадени, затова и цените са ниски по 10-20 лева. Тези пари не стигат за охолен живот и затова двамата колеги не само на студентските банки, а и в нощните похождения започват да крадат консерви от „Дунавия“, като влизат в цеховете през задния портал. Той е известен с лесното си отваряне, от което често се възползват и работници във фабриката, които изнасят тайно консерви за вкъщи.
За кражбите на двете момчета получават условни присъди и те са изключени от висшето училище.