Както всяка година и 2014-а донесе много възможности за печалби на активните инвеститори и трейдъри по българските и международните борси. Годината обаче се оказа доминирана от едно централно събитие - неочакваното за мнозина и така недообяснено стремително поскъпване на американския долар. Зелените пари започнаха стръмния си възход в началото на май, когато се търгувапо по 1,44 лева за долар и завършиха годината на 1,63 лева или с над 13% нагоре. Поскъпването на щатската валута очаквано потопи цените на всички суровини, които се измерват в долари, прекъсна възхода на европейските борси и причини икономически проблеми в петролните държави. Тези, заложили именно на него през тази година, се оказаха май най-големите печеливши от тази толкова трудна година.
Депозити
Лихвите по депозити продължиха да се понижават и през миналата година, като годишната им доходност вече приближава немислимите преди няколко години 2%. През ноември 2014 г. спрямо ноември 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 1.51 пр.п. до 2.46%, а по тези в евро - с 1.32 пр.п. до 2.29%. Остана неотменен и данъкът върху лихвите от депозити, което допълнително намалява интересът към този финансов продукт.
Като се вземат предвид трусовете около фалита на КТБ, оставил стотици хиляди българи с блокирани пари за половин година и тенденцията за продължаващ спад на лихвените проценти в Европа, депозитите може би няма да спечелят нови почитатели и през тази година. Продуктът обаче гарантира сигурност, каквато липсва при другите финансови инструменти, и затова се разглежда от мнозина не като инвестиция, а като подготовка за нея.
Пенсионни фондове
Да, въпреки че политици от най-високо ниво, синдикалисти и други заинтересовани правят всичко възможно да очернят действащите в момента пенсионни фондове, така че да запълнят временно с парите им някоя бюджетна дупка, те си остават една работеща алтернатива. Универсалните пенсионни фондове, където се осигуряват всички родени след 1960 г., са донесли през миналата година доходност от 5-5,50% върху вложените пари. Още по-добри са резултатите при Доброволните фондове, в които хората внасят пари за пенсия по своя инициатива. Поради по-голямата свобода при инвестиране на тези активи, за миналата година те носят доходност от 7-7,5% - далеч над процентите по депозити. Разбира се, трябва да се помни, че това е инвестиция за цял живот и не е изгодно вложенията да се теглят и реинвестират често. Идеята е спестяванията наистина да се трупат за пенсия, за което се полагат и данъчни облекчения.
Български акции
Инвеститорите в български акции вероятно са много доволни от отишлата си 2013 г. През 2014 г. SOFIX и BGBX40 се повишиха съответно с 6.22 и 4.61%.
Девет от включените в изчислението на BGBX40 индекс компании приключиха 2014 г. с повишение от над 50%. Лидер в това отношение бе „Индустриален Капитал Холдинг“ с ръст от 99.21 на сто, следван от „Свилоза“ с повишение от 91.16%, както и „Софарма трейдинг“, чиято цена в края на годината е с 81.37% по-висока от края на 2013 г. Над 70% повишение реализираха и „Агрия Груп Холдинг“, „Проучване и добив на нефт и газ“, както и „М+С Хидравлик“.
Годината не бе успешна за всички компании. „Енергони“ загуби 83% от пазарната си оценка до 0.001 лв. за брой, а „Юрий Гагарин“ и „Енемона“ се понижиха с по 39 и 38 на сто. Книжата на „Петрол“ и „Неохим“ се обезцениха с респективно 31.97 и 26.55 на сто, а „Синергон Холдинг“ отчете спад от 6 процента.
Международни борси
Водещите европейски индекси отчетоха среден ръст от малко над 4% през цялата 2014 г. Общоевропейският бенчмарк EuroStoxx 600 добави 4,26% за последните 12 месеца, разширявайки се значително по-слабо спрямо конкурентния измерител в САЩ - S&P 500, който нарасна с над 12 на сто.
Британският FTSE 100 спадна с 2,7% през тази година, а френският CAC изгуби 0,5%. В Германия пък DAX се разшири с 2,65%.
Същевременно в Португалия PSI 20 изтри 26,8%, а гръцките акции отново се представиха най-зле, губейки 28,9% от януари насам.
Суровини
След 2013-а, суровините бяха голямото разочарование на инвеститорите и през миналата година. Цените на царевицата и пшеницата се понижиха съответно с 6,3% и 4,5%, донасяйки загуби на играчите, заложили на тяхното поскъпване. Цената на златото постигна поредно годишно понижение, смъквайки се с 2,3%. Среброто падна много повече - с около 22 на сто, след 33% понижение през 2013 г.
Най-голямата изненада бе петролът, който се смъкна до нива, допреди няколко месеца изглеждащи абсолютно немислими. Черното злато от сорта Брент започна годината на цени около 111 долара за барел, а ги завърши на почти половината от тази стойност - 56 долара за барел. С над 30 на сто поевтинят и природния газ.
В последно време се множат прогнозите за нов цикъл с продължителни ниски цени на енергоресурсите, което би било за всички държави, които не разполагат със значителни собствени петролни и газови находища като България. Налице е обаче и скорошният пример от 2008 г., когато спукалият се балон на фючърсите свали петрола до под 40 долара за барел, а после цените бързо се върнаха над 100 долара.