Ивайло Калфин е на 50 г. Зодия Близнаци. Магистър по международни икономически отношения от УНСС и по международно банкиране. Вицепремиер и министър на социалната политика в кабинета “Борисов”.

Дъщеря му Биляна е на 19 г. Зодия Везни. Студентка първи курс в специалност “Международна бизнес администрация” в Брюксел.

- Колко време в годината прекарвате заедно, че вие, г-н Калфин, чакахте с такова нетърпение дъщеря ви да се прибере в София?

Ивайло Калфин: Откакто я тресна пубертетът - малко, дори и да сме в един град.

- Липсва ли ви семейството, което остана да живее в Брюксел?

И. К.: Липсва ми, тук съм като ерген студент.

Биляна Калфин: И на нас ни липсва той, въпреки че се опитва да прекарваме заедно възможно най-много време в месеца. Често се чуваме по телефона. Но съм свикнала от малка, не е нещо ново в живота ми да сме разделени.

- Как компенсирате отсъствието си - с подаръци?

Б. К.: Обикновено правим нещо заедно. И подаръци има.

И. К.: Подаръците си вървят не по повод. Госпожицата, като ѝ трябва нещо, си го иска.

Б. К.: Много

обичам татко
да ми готви
Обичаме да ядем боб.

И. К.: Когато сме сами, готвя боб, защото майка ѝ не обича. И това ни е задължителното меню. Майка ѝ, като пътува, се оправяме сами с нея, мога да сготвя и по-сложни неща.

Б. К.: Готви много хубаво.

И. К.: Обичам, но не го правя редовно. Признавам си, че това е ангажимент на жена ми, а аз се намесвам от време на време.

Б. К.: Много обичам и снежни топки, каквито той не ми е правил от много време с оправданието, че няма пресни яйца.

И. К.: Това е разбит белтък, който се пуска в кипната вода и стават едни пухкави бели топки, които се слагат да плуват в по-рядък крем с ванилия и мляко. Става много лесно и е вкусно. Ще ти направя, уреди се.

- Откакто сте в изпълнителната власт, срещите със семейството май са се поразредили?

И. К.: Когато бях външен министър, жена ми твърдеше, че не се прибирам вкъщи. Добре, че излизат статистики на МС кой колко е пътувал, от които се оказваше, че половината от времето съм си бил вкъщи. Но стоя в работата вечер до по-късно, а вечер госпожицата трудно можеш да я видиш вкъщи. Така че имаме натрупани навици от години.

Но е вярно, че сега се виждаме по-рядко, не може да ходя в Брюксел всеки ден.

- Биляна, ти къде се чувстваш по-добре - в София или в Брюксел?

Б. К.: По принцип в София си се чувствам като вкъщи, но в Брюксел ми е по-хубаво, там са приятелите ми.

- Интересуваш ли се от политика и от работата на баща си?

Б. К.: Да. По принцип го подкрепям и винаги ще е така. Почти винаги сме на едно мнение. За разлика от мама, с тати мислим еднакво, повече говорим. Понякога обаче не сме на едно мнение и му го казвам, критикувам го.

- Не криеш, че си дъщерята на политика Ивайло Калфин, така ли? Как го приемат приятелите ти?

Б. К.: Няма защо да крия. Приятелите ми ме приемат заради това, което съм аз, а не заради това на кого съм дъщеря. Повечето хора, които не ме познават, в началото имат едно мнение за мен, после аз се опитвам да го оправя.

И. К.: Ей, как звучи - да го оправиш.

Известен съм
сред приятелите ѝ
като чичо Калфин

Б. К.: Приятелите ми всички много го харесват.

- С какво сте ги спечелили?

И. К.: Покрай нея се научих да слушам музиката, която тяхното поколение харесва. Не че мога да издържа дълго време, но правя опити. За щастие, дъбстепа го минахме.

Б. К.: Сега е хаус.

И. К.: Хаус по се понася. И когато съм в такава компания и ме питат - чувал ли си за еди-кой си, мога да отговоря.

- Да не би да ходите заедно по купони?

И. К.: Не. Ходим заедно по семейни тържества, но по купони - не. Тя много отдавна не иска да идва с нас. Музика слушаме заедно вкъщи - тя ми пуска клипчета. Много ми харесва например новото парче на Михаела Филева.

- Какво обичате да правите заедно, какви теми коментирате?

Б. К.: Говорим си за всичко. Обичаме много да се разхождаме. Имаме куче - немски шпиц, който разхождаме из Брюксел, а лятото е в София.

И. К.: През вкъщи са минали какви ли не животни - цяла зоологическа градина. Тя ги мъкнеше.

Б. К.: Имахме всичко - започнах с рибки, хамстер, заек, котки, сега куче.

И. К.: Единственото ми условие е да има само по едно животно. Основно тя си се грижи, но и ние помагаме.

Б. К.: Като сме заедно, обичаме да си говорим, да пътуваме. Последно преди няколко седмици ходихме на коледен базар в Германия.

И. К.: Обикновено говоренето е - тя говори повече, а аз слушам и кимам. Имаме си любими теми: Какво учихте днес? Нищо интересно. И така, докато не привлека вниманието с нещо по-интересно. Но тя е любопитко и я интересуват всякакви теми. Занимава се с някакви техники, може да ти разкаже всичко за последните апликации, за телефоните.

- А интересува ли се от работата ви?

И. К.: За политика вкъщи много не говорим, защото ежедневието ми е достатъчно натоварено и гледам да не нося тези теми у дома. Е, случва се да изкоментираме нещо... Но

Биляна има много
точно шесто чувство
за хората

Когато види някой, и отсича: този ми е симпатичен или не ми е симпатичен, без много обяснения. Аз се хвърлям да я убеждавам - защо, човекът е готин, разбран, не го познаваш да му даваш оценки. Накрая обаче тя се оказва права.

- Значи трябва да си я вземете за съветник?

И. К.: Според мен тя с политика няма да се занимава. То въпросът е с какво въобще ще се занимава, защото още има бръмбари в главата. Все пак е първа година студентка.

Б. К.: Уча международна бизнес администрация. Политиката ми е интересна, но не знам дали бих се занимавала с нея.

- А в какво се изразява интересът ти към политиката?

Б. К.: Интересно ми е най-вече какво прави баща ми, защо и как. Как се уреждат отношенията в едно общество.

И. К.: Много се занимава с доброволчество. Ходи из Брюксел, разнася супи на бездомни. Едно лято в София работи в дневен център за деца. Беше много мило, децата после ѝ нарисуваха картини.

Но тук отново имахме спор - като завърши гимназия миналата година, искаше да си вземе 1 г. пауза от ученето и да ходи по Индонезия и Африка да преподава английски, както направиха много нейни съученички, уреждаха им го от училището. Но аз не бях особено навит и тя още ми мърмори, че е трябвало да я пусна.

- А после казвате, че не се налагате...

Б. К.: Е, той не е казал: Няма да го правиш. Просто ми каза плюсовете и минусите и аз реших сама.

И. К.: Къде ще ходи по Индонезия?! Въпреки че, ако бях на нейната възраст, аз сигурно щях да го направя.

- Хвалили сте се, че Биляна е агитирала във ваша предизборна кампания в Брюксел, как я ангажирате?

И. К.: Тя сама има желание. Агитира навсякъде, ходи, раздава листовки. Убеждава приятелите си - имаше един списък и отмяташе с ченгелчета.

- За всяка кампания ли го прави?

И. К.: Не е по избор, така се е случило. Ако се беше родила в друго семейство... Тук не я питаме, а директно задаваме бройката. Шегувам се, разбира се. Беше на 12 г., когато се включи за първи път. През 2005 г. правих кампания в Русе, водех листата на БСП. И хората много се вълнуваха - какъв съм, имам ли семейство. Замъкнах я в Русе, а тя с голям ентусиазъм цял месец рисува с тебешири по площада. Всички я научиха. Оттогава се включва активно, помага ми много.

- Вече си на 19 г., как убеждаваш приятелите си, че трябва да гласуват за баща ти?

Б. К.: Не е много сложно, защото те много го харесват. Той може да комуникира с тях, може да говори на всякакви теми. Пък и ме пуска навсякъде.

И. К.: Това е голям плюс за един тийнейджър.

- А за какво се карате?

И. К.: За всякакви работи.

Б. К.: Да, но сега не се караме.

И. К.: Защото не се виждаме много. Иначе се караме за всичко, но не ни държи дълго.

Б. К.: Скарваме се за нещо, 5 минути не си говорим и после ни минава. Но е хубаво, че дори като се караме с него, той никога не ми е налагал мнението си, а се опитва да ме убеждава.

И. К.: Всеки си взима сам решенията. Тя трябва да се научи да мисли с главата си. Доволен съм, защото и аз съм бил такъв като малък. Хубаво е да има собствено мнение, въпросът е да го отстоява, а не да не знае защо точно това иска. Така че

не мога да ѝ се
разсърдя, че има
собствено мнение

Затова от малка се измъква с приказката “Аз съм отделен човек и сама си решавам”.

- И вие не тропате с крак да налагате мнението си?

И. К.: Много тропам с крак, правя го често, признавам. Но въпросът е, че човек трябва да мисли с главата си, да отстоява идеите си. Не страдам от това,че не е на моето мнение, дори се изненадвам, ако сме на едно мнение. Но да я издам, тя има един друг малко кофти подход - за всяко нещо, което ѝ кажа, ми отвръща: “Да, точно така”. А после прави каквото си иска. Но не мога да отрека, че е умно от нейна страна - вместо да се опълчи и да се караме, тя си е намерила подход.

- Като характери и темперамент приличате ли си, или много се различавате?

И. К.: Не сме чак толкова различни.

Б. К.: Повече на него съм се метнала по характер. С мама си говорим женски неща, докато по-сериозните теми обсъждаме с татко.

И. К.: На тема покупки и магазини не ме търси, модата я обсъждат с майка си, аз съм абсолютно безполезен.

- Ревнив баща ли сте?

И. К.: Сигурно донякъде, но не прекалено.

Б. К.: Не съм го запознавала с мои гаджета все още.

И. К.: И аз не държа. Нали после ще го сменя, защо да ме запознава? Ако има нещо сериозно, тогава. Ясно е, че не мога да ѝ светя непрекъснато, от нея си зависи с кого и къде ще ходи, какво ще прави. Тя отдавна е самостоятелен човек, има акъл в главата.

Б. К.: Но с всичките ми приятели се познаваш.

И. К.: Да, приятелите ги познавам, някои от госпожиците дори остават да спят у дома, вечерят с нас.

- А мислили ли сте какъв искате да е мъжът до дъщеря ви?

И. К.: Тя да си го избира. Въпросът е да е отговорен тип, на когото тя да може да разчита. Все пак тя ще живее с него, не аз. Ако има нужда от съвет, ще ѝ кажа мнението си, когато трябва. И да не бърза. Тя има строги планове кога ще се жени, колко деца ще ражда...

Б. К.: Но вече ги изместих във времето с няколко години. А деца ще имам 3 - две мои и едно осиновено. Но няма да е вече на 25, а към 30 г., колкото се може по-късно.

И. К.: То и много късно може, но не бива да се отлага много във времето. Аз съм готов да гледам внуци веднага. Колкото роди, толкова.

- А желанието за 3 деца заради това, че си сама, ли е? Упреквала ли си някога родителите си, че си едно дете?

Б. К.: Винаги съм искала да имам братче или сестриче. Винаги съм ги молила да имам. Като малка техен приятел ме беше научил на една тактика -

в 6 сутринта ги будех
с тропане с капаци от
тенджери и крещене,
че искам братче
или сестриче

Правех го много дълго време, но не даде резултат.

И. К.: Беше ужасно сутрин в 6 да те събудят с такъв шум.

Б. К.: Но сега не се оплаквам, защото всичко си е за мен. Не е нещо толкова страшно.

И. К.: Повече деца е хубаво нещо. Готов съм да гледам много внуци.

- Не ви ли е рано за дядо?

И. К.: Нормално е, имам съученици, които вече гледат внуци, защото рано са се оженили.

- Имате ли общи интереси - музика, книги, филми?

И. К.: Има някои песни, които слушаме заедно.

Б. К.: Заедно бяхме на концерт на Риана. Иначе аз ходя повече на партита с диджеи, докато те с мама ходят на концерти с изпълнители.

И. К.: Тя учи на музика. Слага слушалките и пуска силна електронна музика, която може да ме влуди. Това е нещо, за което не можем да се разберем. Иначе заедно слушаме тези новите български изпълнители. Гледам я също, че е започнала да се отваря малко и на музиката, която аз слушах едно време - рок. Поумнява малко с порастването. Сега остава да започне да слуша и джаз и ще заприлича на човек.

- А други общи интереси имате ли?

И. К.: На кино не ходм заедно, защото тя не обича. Гледа в интернет от компютъра, докато аз предпочитам да отида на кино - гасят лампите, не звъни телефонът, има голям екран, друга е атмосферата.

Б. К.: Понякога обаче гледаме филми заедно. Последния и татко много го хареса - Blow с Джони Деп.

- А при книгите съвпадат ли интересите ви?

Б. К.: Само за учебниците.

И. К.: Да, на мен ми е интересно тя какво учи, на нея не ѝ е толкова интересно. Но това поколение гледа повече музика и филми. А аз чета книги, които на нея не са ѝ интересни - икономика, политика.

- Работиш ли вече?

Б. К.: Не. Още съм първа година студентка.

- Уреждате ли я, г-н Калфин?

И. К.: Няма как. Тя кандидатства на доста места и я приеха в един много хубав университет, но аз имах известни резерви.

Три години казваше,
че иска да учи
психология

Не ми е ясно точно защо. Обикновено обяснението е, че някоя приятелка нещо прави, което е много яко и трябва да се направи по същия начин. Обаче си го беше навила на акъла и с майка ѝ свикнахме с тази мисъл. Миналата година обяви, че ще учи икономика. Ще видим. Продължава да си внушава, че ѝ се занимава с някакви други работи, които не са ѝ много ясни.

Например тя е на принципа на отрицанието - не иска да стои на бюро, не иска да работи в стая. Професията ѝ трябва да е такава, че да е повече навън, да пътува, да прави нещо и т.н.

Сама си избра университета на същия принцип. Ровим се с майка ѝ - какви университети има, колко са добри. Тя ни отвръща: “Да, да, ще кандидатствам навсякъде”, и накрая отиде там, където искаше, защото там са приятелките ѝ. Университетът е хубав, остава да го продължи, защото приятелките са си приятелки, но ученето си е учене. Но си признавам, че тук бях изцяло победен от мнението на някакви тийнейджърки. Каквото и да говориха майка ѝ и баща ѝ, тя просто си нави на пръста и си го направи.

- А отличничка ли си?

Б. К.: Не. Изкарвам добри оценки, но не много високи.

И. К.: Учи лесно и изкарва добри оценки. Учи колкото е достатъчно, не седи от сутрин до вечер над учебниците, но се справя добре. Няма пропуснати изпити, не са я късали.

- Карал ли ти се е за оценки?

Б. К.: Да.

И. К.: И сетете се какъв е отговорът: “Добре, за какво ми е сега това?!” Карам я да учи математика, защото тя е важна. С каквото и да се занимаваш, математиката е полезно нещо. А тя ми вика: За какво ми е сега това? И този разговор го водим 12 г. в училище, сигурно ще го водим и в университета.