Имахме проблем с госпожата и Симо изпусна една година от детската градина, разказва бабата на двете момчета от Русе, които вече са част от списъка с добрини на кампанията „Българската Коледа“. Учителката в градината отказала да приеме в масовата група момченцето и насочила родителите към специализирани грижи. Изобщо не пожелала да спази наредбата, според която децата имат право на обучение и родителите преценяват къде да се провежда то.
Историята на Симо и Коко е най-близка до определението „съдба“. Това, на което се надяват всички, е момчетата да имат шанс за поправка на „счупения“ ген от мама Рози.
Дано да е добър Господ, моли се бабата на децата Снежана и разказва как вече 29 години е наясно с едно от най-редките заболявания сред хората - ранна малкомозъчна атаксия. Преживяла го е с дъщеря си, която е диагностицирана още когато е само на 2 годинки. В началото лекарите се колебаят в диагнозата на Розалина и това през 80-те, когато медицината съвсем не е на това ниво, на което е днес. Единодушни са обаче, че става дума за нарушение в малкия й мозък - как, защо, откъде - без отговор.
Непрекъснато ми се подиграваха - казваха, че съм дрогирана и затова се спъвам и падам, говореха зад гърба ми, подмятаха подигравки, нямах приятели, споделя Рози. Въпреки всичко завършва гимназия по икономика в Търговище, а след това „Информатика“ в Русенския университет. Проблемите й с професионалната реализация не свършват, тъй като нито един от работодателите не се наема да й подаде ръка и да й повери задължения. А аз мога да правя всичко, стига да не се налага да ходя и да стоя права, пояснява Рози.
Едва през 2006 г. на младото момиче й поставят точна диагноза и това се случва в столичната Александровска болница. Зад определението „Ранна малкомозъчна атаксия“ се крие сложното състояние на недоразвита част от мозъка, която отговаря за движенията на човека. Тъй като такова нарушение можело да се случи във всяка възраст, лекарите различават ранния й период.
Докато Рози е бременна, никой от лекарите не й казва, че това заболяване може да се предаде по наследство. Тъй като никой в рода им няма подобни проблеми, лекарите са категорични, че става дума за мутирал ген у самата майка и децата й ще са здрави. Потвърждават това още през 2006 г. в Александровска болница, когато им е зададен направо въпросът дали децата на младата жена биха имали нейната съдба. Не!, твърдят специалистите.
А сега ми казват - те са те излъгали. Как може да излъжат за нещо такова! Ако знаех, че е така, щях да си осиновя дете, а не да раждам едно, че и второ, казва Розалина и допълва, че все още не били стартирали маратона си по болниците с първородния Симеон и вече тя е била бременна с мъничкия Калоян.
Наблюдаващият бременността и двата пъти е д-р Александър Кунев. Той е човекът, който се опитва да успокои напрегнатата баба, която сама си знае какво е преживяла с дъщеря си. Факт е, че на изследване с 4D ехограф казва „четвъртият вентрикул на бебето не е затворен“, но няма да има проблем. А има!, казва бабата Снежана и описва дългия път, по който отново преминава, само че с внучетата си.
Баткото Симеон е роден на 11 октомври 2010 г., а братчето му през миналата година на 20 май. Двамата са под наблюдението на невролога проф. Венета Божинова в болница „Св.Наум“ в София. Тя насочва семейството и предлага момчетата да бъдат генетично изследвани и този немалък разход да бъде поет от кампанията „Българската Коледа“.
Изследването, за което ще помогне кампанията, е на 12 гени от ДНК-то на децата. Така ще се разбере кой точно ген е мутирал. Ако може да им се въздейства на „счупените“, лекарите ще направят всичко по силите си и ще помогнат на Симо и Коко. Ребусът за тях тепърва предстои.
Първите индикации, че нещо не е както трябва, долавя опитната баба Снежи. Симеон проходи късно - на година и 3 месеца, залита и много пада, беше с много аркади по веждите, спука си даже челюстта, много често сме в Спешно отделение и нямаме идея как да му предпазим главата. Търсихме какви ли не варианти за каски, но за толкова малки деца не намерихме, обяснява Снежана. 
По-малкият Калоян още не е проходил и се осмелява да направи само по две-три самостоятелни крачки.
Знаех как е преминало детството на майка им и виждах, че има проблем със Симеон. Казах на личния ни лекар, но понеже се появи висок диоптър на очите - 4.5 - не обърнаха внимание на движенията му, разказва грижовната и отговорна баба.
Сега Симо ходи все пак на детска градина в един от филиалите на „Снежанка“, а Коко посещава психолозите и  кинезитерапевтите в дом „Майка и дете“. Интелектуалното развитие на юначетата не е нарушено и всички се надяват, че ще може да им се помогне в лечението на движенията. Тяхното заболяване е рядко и това е причината изследванията им да бъдат подпомогнати от благотворителната кампания „Българската Коледа“, която тази година е насочила вниманието си към децата, които  се нуждаят от високоспециализирани генетични изследвания.
От Дядо Коледа Симо очаква гараж, кола и пъзел. Бонус може да е баскетболен кош. Бил е послушен, а всички ние можем да му помогнем с SMS на номер 1117.