Кой е Георги Йорданов? Вероятно само по-възрастните русенци, работили в сферата на енергетиката, знаят това име. По-младите не са го чували, защото макар и бодър старец на 88 години, той е отдавна пенсионер. Живее тихо и скромно, не иска да привлича вниманието към себе си. Но все пак, това е човек със значителен принос за енергетиката на Русе, чиито инициативи и решения неведнъж са се оказвали решаващи за развитието на този отрасъл, а и на целия регион.
Георги Йорданов влиза в енергетиката през 1952 г. като млад електроинженер, завършил със специалност „Станции и подстанции“ тогавашната Държавна политехника „Сталин“ (днес МЕИ София). Първото назначение на родения в Ряхово висшист е съвсем близо до дома му -
в първата мегаватова електроцентрала в Русе
„Това беше електровлак, с оборудване във вагони. Всичко беше английско производство - турбини „Метро Викерс“, котли „Томпсън“. Англичаните го бяха подарили на Сталин още по време на Втората световна война по линия на лендлийза, да захранва с електричество фронтовете. След войната станал излишен и руснаците ни го дадоха под наем на нас. После държавата го купи“, спомня си Йорданов.
Този електровлак, позициониран между Месокомбината и бившия завод „Леон Таджер“, е с мощност от 5 МW и най-голямата централа в Северна България дълги години. Освен че доставя ток на Русе, основната му задача е да захранва помпените станции в Бръшлян. Той работи чак до 1967 г., до влизането в експлоатация на ТЕЦ „Изток“. Младият инженер обаче не се задържа дълго в него, пратен е да електрифицира Добруджа и района на Силистра. „Беше много работа, а много хора изобщо не проявяваха интерес, от цяло село закачахме по 2-3 къщи“, казва Георги Йорданов. През 1954 г. се връща обратно в електровлака. Скоро след това главният инженер на централата почива (както е на работа на бюрото си), а в ония времена инженери няма под път и над път, така че
младокът получава назначението, изненадващо и за самия него
По него време той дори няма костюм и ходи на работа с палтенце, ушито от майка му, така че спешно трябва да подновява гардероба си в съответствие с новия си пост.
Новият главен инженер бързо свиква с новите си отговорности и дори поглежда към бъдещето. През 1957 г. той публикува обширна статия в тогавашния местен ежедневник „Дунавска правда“, че Русе има нужда от топлофикация и нова централа с мощност поне 25 мегавата. Статията прочита Пенчо Кубадински, дългогодишен член на Политбюро. Главният лобист за нашия регион по онова време пристига внезапно и вика Йорданов на разговор. След разбор на аргументите въпросът е поставен пред другите ръководители на страната и скоро след това проектирането на централата започва.
„Трудно може да се каже, че точно моята статия е била причина да започне изграждането на ТЕЦ „Изток“. Имаше вече научни разработки, които твърдяха, че Русе и Плевен са най-подходящи за топлофициране заради големите студове и сухия континентален климат през зимата“, казва Йорданов. Все пак публикацията му помага
Русе да стане вторият след София топлофициран град в страната
Началото на строителството обаче започва без него. Чак през 1964 г. е назначен за началник на техническия отдел. На практика цялата документация минава през него. Спомня си как се е стигнало до избора на чешки турбини, наложени от тогавашния министър Константин Попов, който е чешки възпитаник. Строителството върви с бързи темпове, работи се денонощно. Има и жертви - учител от Добруджа, дошъл да работи на строежа, пада от скелето и умира. Заварчик, свалил каската си противно на инструкциите, е убит от изтърван далеч над него електрод. При злополука загива и началникът на „Заводски строежи“. Тези случаи са трагични, а властта търси изкупителни жертви. Сред нарочените е и Георги Йорданов - набеждават го за издаване на документи с невярно съдържание за смешните 8000 лева и прокурор Станчо Пенчев го осъжда условно на 3 години с 2 годишен изпитателен срок. Макар скоро след това да го реалибилитират, гордият инженер подава оставка.
Партийното ръководство, което всъщност управлява града по време на социализма,
разбира гафа и се опитва да върне специалиста на работа
Дават му ръководството на „Топлофикация Русе“, която по него време е общинско дружество, което купува топлоенергия от ТЕЦ-а и я продава на гражданите. В ония времена парното е безумно евтино, защото държавата субсидира цената. Сметките за месец са по 8-10 лева, всички искат да са топлофицирани. „Продавахме енергията под себестойност, трябваше да струва поне два пъти повече“, казва Йорданов. Заради натиска от всички страни най-трудната му задача по онова време е да удържа на лобистите, така че да разширява топлофикационна мрежа по линия на най-малкото съпротивление, тоест с минимални разходи.
В „Топлофикация“ Йорданов изкарва до 86-а, когато го връщат в ТЕЦ-а като главен директор. Той вече чака пенсия, но успява да поработи още три години, преди да се оттегли окончателно в заслужена почивка. Пенсионира се точно
10 дни преди началото на демократичните промени на 10 ноември
Целият ми живот е свързан с енергетиката. Дори покойната ми съпруга Любка, на която винаги съм викал Буба, беше наясно, че е на второ място. Често съм й казвал, че след работата си обичам най-много нея, уж беше на шега, но си беше наистина, казва Георги Йорданов. Сега той живее в къщичката си в „Родина“ и въпреки че е топлофицирал Русе, няма централно парно. Топли се с локално на въглища, с котле, което работниците в ТЕЦ-а изработили сами и подарили при пенсионирането му. Признава, че е човек с леви разбирания и го боли като гледа как предприятия, които той и други като него са строили, се разпродават за жълти стотинки, съсипват се и се ликвидират. „Толкова заводи вече ги няма, а хората са на улицата. Някога в ТЕЦ-а и Топлофикация работеха 1000 човека, всички блокове работеха целогодишно. Сега са 300 човека, а какво работи...“, казва с болка Георги Йорданов.