Никулден е най-големият празник за моряците. Всяка година го честваме с пълнен шаран, без значение дали сме на брега или на плаване. Когато сме на рейс, ако не се изпълняват спешни графици и задачи, корабът пуска котва на котвена стоянка по реката и целият екипаж се нарежда около трапезата с риба, за да уважи свети Николай Чудотворец, разказва за моряшките традиции на днешния празник директорът на „Морска администрация“ в Русе капитан далечно плаване Иван Жеков.
Рибари на корабите не липсват, някои от тях хвърлят серкмета, други залагат въдици, но
улавянето на шаран точно на Никулден е трудна работа
затова се подсигуряваме предварително - купуваме два-три шарана от последното пристанище, на което сме били преди настъпването на 6 декември. В минали години приготвянето на рибената чорба и на пълнен шаран на товарните кораби беше приоритет на коковете /готвачите - б.а./. След тяхното съкращаване с гозбите за Никулден се заемат моряци от екипажа. И в двата случая обаче приготовленията са цял ритуал, обяснява кап.Жеков.
Рибата се почиства, люспите се изсушават и се раздават на всеки член от екипажа за късмет през годината. В чорбата се слагат главите и опашките и докато всичко ври на бавен огън, се приготвя плънката за шарана. В сместта се слагат орехи, стафиди и подправки и
всичко от чистенето на рибата до ваденето на тавата от фурната се прави пред очите на екипажа
за да му е спорна годината, уточнява капитанът. И допълва, че на моряците, механиците и на капитаните на този ден е разрешен алкохол, но в умерени количества.
На всеки кораб има моряци, които свирят на китара и така празникът става още по-весел и цветен.
Имало е случаи при плаване към горното течение на Дунав на 6 декември да сме на котва в сръбското пристанище Нови сад и да почетем св.Николай. На 19 декември обаче, вече на връщане, когато сърбите честват Никулден /сръбската църква не е приела Грегорианския календар - б.а./, отново сме на пристанището. Колегите там са много гостоприемни и атрактивни. След като ни поканят на тяхната трапеза, ни гощават с рибена чорба, но после по техен обичай ни поднасят печен вол, който се върти на чеверме пред очите ни, спомня си с усмивка капитанът.
Иван Жеков има зад гърба си 25 години непрекъснато плаване на вода
Като юноша се записва в Техникума по речно корабостроене и корабоплаване /ТРКК/, но не просто за да продължи някъде образованието си, а защото вече знае какъв иска да стане. Съученици от основното училище често разказват за братята си, които са завършили ТРКК и плават по Дунав, а това пали въображението на малкия Иван, в чието семейство няма моряци.
Слушах от приятелите ми в училище различни разкази за плавания в други държави, беше ми много интересно и реших, че това е моята професия. По време на ученето наблягахме на практиката по корабите и това още повече ме запали да стана моряк, връща се в годините назад кап.Жеков.
От техникума бъдещият капитан излиза със златен медал през 1982 година и веднага кандидатства в трудно достъпното Военноморско училище във Варна, където е приет от раз в специалността „Корабоводене“. Тогава
трябва да направи труден избор да стане навигатор в търговския или във военния флот
В крайна сметка курсантът избира униформата и през 1987 година е пратен на патрулните кораби в най-голямата родна военноморска база в Атия. На третата година младият офицер разбира, че уставите и бойните дежурства не са неговото амплоа и то не защото службата е тежка, а защото нагласата му към света е друга. Той иска да плава, да опознава нови места, да може да се радва на труда си така, както е мечтал при записването в Корабния техникум в Русе.
За негов късмет през декември 1989 година Министерството на отбраната, където анализират настъпващите бурни обществени промени след свалянето на Тодор Живков и очивидно разбират какъв курс ще поеме страната, разрешава на всеки офицер да се уволни от армията без последствия. Иван Жеков използва тази пътечка към цивилния живот и
през лятото на 1990 година сваля пагоните и се прибира в родния Русе
подава документи в БРП, където веднага го назначават за трети помощник капитан на тласкача „Георги Измирлиев“. За 22 години във фирмата кап.Жеков служи на всички тласкачи. Макар че ситото в единствения речен превозвач по него време е много гъсто, младият капитан се доказва като отличен моряк и започва да расте в йерархията. През 1995 година става втори помощник капитан, след още пет години достига до старши помощник капитан, а от 2006 година вече е капитан на тласкача „Витоша“.
Това се случва точно на 06.06.06
Иван Жеков не знае дали съвпадението от трите шестици му е донесло късмет, но никога няма да забрави сакралната дата 6 юни 2006 година, когато става ръководител на кораб.
Другият му вечен спомен са трудните плавания по време на войната в Сърбия, когато на два пъти усеща сянката на смъртта.
Много страшно беше, когато трябваше да минаваме през сръбски води по време на военните действия между Сърбия и Хърватия. С очите си виждах летящи трасиращи куршуми, чувах взривове на брега, водеха се истински боеве. В същото време ние пътувахме нагоре-надолу по течението с мисълта, че бомбите и куршумите няма да ни застигнат, защото не сме мишена. Така си и беше - никой не се е целил нарочно в нас, но където се води война, пълна гаранция няма за никого и за нищо. Веднъж
мостикът на украински тласкач пред моя кораб бе уцелен със снаряд, подпали се и дори имаше жертви
Целият екипаж стана свидетел на трагедията, всички се смълчахме. Като наближихме Вуковар, като видях разрушените от бомби и снаряди сгради, усетих сянката на смъртта. Другият път, когато имах това усещане, бе при влизането ни в Нови сад при обявяването на края на войната. Там нямаше толкова съборени сгради както във Вуковар, но мостовете бяха разрушени и смъртта се усещаше навсякъде, спомня си с тъга капитанът вътрешни водни пътища.
По време на тези 25 години на вода Иван Жеков няма проблеми с екипажите, защото се отнася с разбиране към всеки моряк и решава своевременно всеки проблем. Той обаче е виждал различни инциденти на други кораби поради лоша дисциплина и затова без да е диктатор, държи екипажите си изкъсо. Важното е всеки да си знае мястото, да си изпълнява стриктно задълженията и да пази както себе си, така и колегите си. Тогава всичко е наред, рейсовете са успешни и хората се прибират по домовете си живи и здрави. Това коректно държане той научава от други капитани, под чието командване плава.
В командирската си служба има само един по-сериозен инцидент
При отделяне от пристанище Русе моряк не успява да се справи с въжето, с което е вързан корабът, и пада зад борда. На помощ веднага се притичват останалите членове на екипажа и той е изваден невредим от водата.
През май 2012 година кап.Жеков се връща от плаване и разбира от брат си, който работи в „Морска администрация“, че има обявен конкурс за началник на отдел „Контрол на корабоплаването“.
В началото не обърнах сериозно внимание, защото разликата в заплащането бе голяма, а и не мислех за кариера в администрацията, пояснава кап.Жеков.
После обаче се замисля сериозно и тъй като има малък здравословен проблем решава, че ако болката се обади точно по време на плаване, няма кой да му помогне. От друга страна отчита пред себе си, че 25 години на вода стигат и не е лошо да помисли за нещо различно. Освен това синът му вече е завършил Военноморското училище и се е качил на кораб, а на една къща един моряк е достатъчен.
Така капитанът отива на разговор с тогавашния директор на „Морска администрация“ капитан далечно плаване Георги Иванов и подава документи за конкурса. След като е одобрен, Иван Жеков сменя мостика с бюро  и започва работа като началник на отдела. На 9 септември 2013 година става временен директор на мястото на назначения за зам.изпълнителен директор на националната агенция „Морска администрация“ Георги Иванов, а от 3 март тази година кап.Жеков вече е титулярен шеф на ведомството, познато сред моряците като Водната полиция.
Със съпругата си Юлия Иван се запознава още в ученическите години
Той учи в Корабния техникум, а тя - в Химията. След завършване на средното образование младежът отива да учи във Варна и три години не вижда Юлия. През 1985 година по време на отпуск курсантът говори с приятел пред Русенския университет, когато оттам излиза Юлия. Бъдещият капитан вижда едно пораснало и привлекателно момиче и двамата започват да излизат заедно. Но ваканцията свършва и Иван отива във Варна.
Тогава нямаше мобилни телефони и връзката ни беше чрез телефонни разговори и срещи, когато аз си идвах в Русе или тя ми идваше на гости във Варна, спомня си с усмивка капитанът.
След като е разпределен в Атия, двамата с Юлия минават под венчилото. В това време тя е трети курс в университета, но се прехвърля задочно обучение и отива при съпруга си. Там се ражда
синът им Владислав, който в момента е на 26 години и върви по стъпките на баща си
Той също завършва ТРКК, после Военноморското училище във Варна, но специалност „Речно корабоводене“. След дипломиране като капитан Влади започва да работи като моряк на кораб в БРП, стига до помощник-капитан, но през 2013 година се прехвърля в круизна фирма по Дунав, където е и до днес. Юлия пък е управител на агенция за недвижими имоти.
Искам да поздравя всички колеги и моряци с днешния професионален празник Никулден и да им пожелая  безаварийно плаване в сезона, когато може да има както ледоход, така и маловодие, казва капитан Жеков, който днес за пореден път ще отдаде почит към св.Николай Чудотворец.
Как капитанът и моряците посрещат Никулден, четете на стр.10