Венцислав Маринов прилича на всичко друго, но не и на бирник. 38-годишният мачо с дълга коса и средиземноморски вид е подходящ повече за реклама на някоя екзотична туристическа дестинация, отколкото за олицетворение на злото, за каквото мнозина приемат частните изпълнители. Някак си отвътре не ти идва да заподозреш, че точно този цветен тип с още по-цветна риза може да ти влезе в къщата, да ти опише телевизора и хладилника и после да ги обяви на търг. Но на него това му е работата - да гони длъжниците.
Венци е един от четиримата частни съдебни изпълнители в Русе, които работят в люта конкуренция помежду си. Но за него никой от колегите не казва и една лоша дума, дори напротив. А пък и той е човек, на когото просто не можеш да се разсърдиш сериозно за каквото и да било. Ще ти цъфне с една широка усмивка и дотам със сръдните. Стига да не дължиш пари на банка, разбира се. Защото компромиси и усмивки в кантората няма.
Всеки си заслужава съдбата
Малцина знаят, че преди да стане съдия-изпълнител и да направи кантора, Венци е бил адвокат. А още по-преди въртял магазини. Търгувал с всичко - от храни до препарати за растителна защита. Но първата му работа всъщност е като докер. Бил на 16, когато едни руснаци давали по 20 долара на хлапетиите, за да им разтоварват камионите. И групичката на Венци винаги била на линия.
Откакто се помня, винаги съм работил, казва Венци. Не че родителите му са го оставили гладен, нищо подобно. Майка му е счетоводителка, навремето, точно като в старите филми, баща му я откраднал и така се оженили. А после им се родили син и дъщеря. „Мама ни е отгледала почти сама, като сме били малки, защото татко е ходил да учи в Пловдив. Било е страшен недоимък, но са си стъпили на краката. И сега имат спокойни старини, нищо не им липсва“, казва Венци.
Баща му е председател на стабилна земеделска кооперация и, откакто се помни, е по нивите - почива между 25 декември и 15 януари, след което мелницата го завлича пак. „И досега работи баща ми, да са живи и здрави и двамата. Даже понякога съм го питал защо не стана частен арендатор, печалбата му щеше да бъде в пъти по-голяма от заплатата в кооперацията. Но той казва, че така се чувства щастлив и полезен на хората. „За мен баща ми е такъв, какъвто трябва да бъде всеки мъж. От 16 години е започнал работа по нивите и досега. Строг човек е, но е справедлив. И винаги съм се сравнявал с него“, признава Венци.
Но той самият не потеглил към земеделието. От четвърти клас семейството живее в Русе - заради него, за да може да учи в градско училище. Иначе Венци е родом от Ряхово. Градът обаче му показал, че освен земята, има и други начини да се печелят пари. И така - започнал от кашоните, после станал барманче - за известно време дори бил убеден, че да работи зад бара е мечтата на живота му. Но пораснал. И накрая станал съдия-изпълнител. Първо, защото решил, че това го умее най-добре. И второ, защото си харесал работата.
Българинът е хитрец на дребно
Всъщност Венци има не само юридическо, но и икономическо образование, а това му помага много. Затова избрал и точно този занаят, от който мнозина бягат, най-вече заради чисто психическото натоварване - рядко са хората, които издържат да се разправят по цял ден с плачещи старци или разлютени новобогаташчета с неплатени кредити.
„Харесваше ми тази работа, а и до ден днешен нито за миг не съм съжалил, напротив. Вярно е, че се срещам с много нещастни хора. Имало е случаи, когато съм се чувствал направо отвратително. Все пак всички имаме души, не можеш да влезеш в един дом, пълен с нещастни хора, като машина, без да чувстваш нищо. Но винаги си спомням за този извод, до който са стигнали хора далеч по-умни от мен: че всеки сам си кове съдбата. И е така.
Българинът е хитрец на дребно. Тези, които правят големите удари, имат достатъчно пари за адвокати и счетоводители и го правят както трябва. За другите остават дребните тарикатлъци, които обаче почти винаги са в тяхна вреда. За тези години се научих много бързо да преценявам хората. И много рядко се лъжа в преценката си. Има хора, които просто не искат да плащат, така са решили. Не че нямат, но се изживяват за някакъв особен вид тарикати. Другият вид са разсеяните, които допускат погрешка някакъв гаф със сметките, те идват веднага и се оправят. Но третите - те наистина не могат и понякога сърцето ти се къса, като ги гледаш. Помагал съм, доколкото мога. Но с работата си не мога да направя компромис“, казва частният изпълнител.
Пълен е с всякакви истории: от това как разярен длъжник от Ветово го гонил с две педи нож, за да го коли, до това как го просълзил престарял бизнесмен, който преди години бил на върха на славата, но сега е останал сам, без пари и непогледнат от децата си, само с камара дългове. „От чисто човешка гледна точка се опитваме да помагаме, ние не сме изроди. Прощавали сме дори и спекулирането, към което прибягват много хора - отлагали сме описи заради болни деца, възрастни. Но се научихме да преценяваме кои ни лъжат. Ей сега, преди два дни, колежката ходи на опис у един баща, който отказва да плаща издръжки на двете си деца и те гладуват. Той се покри, майка му отказваше да отвори, накрая се наложи да викаме полиция и ключар, за да разбием вратата и да влезем. По едно време ми звъни колежката и вика: „Бабата лежи на леглото и само диша“. Много се беше уплашило момичето. Извикала линейка, лекарите констатирали, че жената е вдигнала малко кръвно - нещо нормално за такава ситуация. Но когато колежката намерила някакви пари в другата стая и взела да ги описва, бабата скочила като ужилена, за да каже, че парите са нейната пенсия и не са на сина й, за да не ги вземем...“, разказва Венци.
Домът и децата са неговият пристан
Венци е зодия Дева и твърди, че е отчаян домошар, въпреки че профилът му във Фейсбук бълва снимки от безброй яки купони. Пък и си е конте - винаги е барнат така, че да прави впечатление - къде с маркова ризка, къде с прическата, набива се в око. Особено напоследък, защото е станал като чисто нов - смъкнал е 25 кила за няма и 9 месеца.
„Абе по едно време се бях доста поотпуснал. Ама то няма и как да е другояче - не ми оставаше вече никакво време за фитнес, сутрин скачаш като ужилен и хукваш на работа, вечер стоиш докъм 10. При нас работата е на приливи и отливи. И като те затрупа, направо забравяш пътя към къщи. Ядеш боклуци, никакво движение - и резултатът е това. Взех да се чувствам зле. Тогава отидох при един приятел, диетолог, той ми спретна една програма и започнах. За 9 месеца стопих 25 кила. Но вярвай, голяма мъка беше! Стоим си в „Неделя“ с приятелите и децата, те набиват едни торти, ама красиви торти ти казвам, а аз стоя, гледам и чак ми иде да вия от яд. Умирам за сладко, умирам за топъл, прясно изпечен хляб. Ама девет месеца не близнах“, разказва Венци.  
Не само сладкото и хляба, още един кош ограничения преглътнал, включително и пълната забрана да поглежда към бира. Но ефектът от мъките се оказал зашеметяващ. „Ех, ако можех така да спра и цигарите, цена нямаше да имам! Аз впрочем поне десетина пъти съм ги отказвал, но ме държи максимум час. Обикновено се заричам на всеки 1 януари, че вече почвам нов живот. И после пак паля“, смее се Венци.
Въпреки новата визия обаче е категоричен, че за него най-хубавото е да се върне вкъщи вечер и просто да се отпусне на спокойствие. „Напоследък се улавям, че гледам събота и неделя просто да избягам от града. Защото иначе все съм на работа“, признава Венци. Мечтае си за къща на брега на морето, в която като излезе през зимата отвън, да вижда само вълните пред себе си и нищо друго.
Но пък колкото свободно време има, все гледа да е с децата. Има двама сина: баткото Траян е на 9 години, а малкият е Калоян и е едва навършил годинка. „Защо съм ги кръстил така ли? Ами харесвам тези имена, български са, хубави, не са на никой дядо. То добре, че дядовците не се разсърдиха, де“, смее се Венци. И иска само едно: децата му да отраснат здрави и да станат добри хора.
И Венци иска бяла държава
Венци пътува много, затова не крие, че в Русе вече започва да се чувства все по-тягостно. Заради смръщените хора, които минават по улиците. „Кризата е навсякъде, не е само тук. Но в Габрово, където безработицата е в пъти по-страшна, хората са по-ведри и усмихнати, отколкото тук. Застани на центъра и брой, ако на сто души видиш един усмихнат, това ще е на някакъв празник. Сякаш има някаква такава мода - да се гледа лошо. Тук всички са гангстери, като се качат на кола, по-мощна от сто коня, стрелкат те косо, секат те с поглед. Дори момичетата вече гледат така. Няма вечер по дискотеките без побоища. Сякаш сме се върнали с 20 години назад...“, обяснява Венци.
Твърди, че е българофил до мозъка на костите си, но напоследък се улавя, че дори и той все по-често мисли за чужбина. „Никога не съм искал да бягам, не съм си представял, че мога да живея в друга държава, дори града си не бих сменил. Но заради децата като че ли бих тръгнал. Не знам, никога не съм мислил сериозно за това. Но все по-често ми се случва да се вбесявам от бездушието тук. Случи ми се да постъпя в болница в Париж - ей, вярвайте, като че ли падах от друга планета. Тези хора там имаха души, разбирате ли? Няма някаква санитарка с трети клас да те кара да се чувстваш като последна отрепка, само защото си й нарушил спокойствието. Бесен съм, когато вляза в Общината или която и да е друга институция, и някоя лелка ме гледа накриво. Искам да живея в бяла държава, където дилърите на дрога няма да се разхождат из дворовете на училищата, а полицията да вдига рамене и да ми казва:“Ама ние гоним големите“. Децата са единственият ми страх, преди не се страхувах от нищо, а сега ме е страх за тях - да не станат наркомани, да не им се случи нещо лошо. Ако тръгна някъде, то ще е заради тях. Те имат право да растат спокойно, да получат нормално образование. И все се надявам, че нещата тук ще станат каквито трябва да са, но май ме хваща все повече песимизъм“, признава бащата. 
Работата, а не кризата ни направи богати
Венци не крие, че е успял човек - не му липсват пари. „Много ми става смешно, когато някой каже, че нас кризата ни е направила милионери. Богати хора сме, да, но то е, защото работим. Да дойде някой да ми каже, че поне десет години е блъскал минимум по 12 часа на ден, както аз работя. Да дойде и да ми каже, че няма пари. Няма такъв човек. И аз, и семейството ми работим от 16-годишни, това, което имаме, сме го изкарали с труд, не с молби пред някое гише. Пък и какво общо има кризата - на нас кризата ни пречи да работим, защото събираме парите на кредиторите главно от търгове за имоти. А като няма кой да купува - и нашата работа буксува“, разгорещява се икономистът у Венци, когато става дума за пари. Изчислил е, че 80 процента от всички приходи отиват за разходите на кантората: от простата папка за дело, до бензина за колите, данъци, осигуровки, чак после идва ред на заплатите. Но пък неговите хора си знаят: имат си и коледен, и великденски бонус, а в началото на всяка година си правят два-три дни тийм билдинг на планина, с наистина пълен купон, вместо да отбият номера с обикновен банкет в заведение за празниците. Впрочем и в момента са там. „Стремя се да дам на хората нормални условия за работа, те го заслужават. Повечето от колегите, с които работя и сега, са започнали с мен от самото начало. Вероятно съм добър началник, не знам, те да кажат“, скромничи Венци.
И бърза да каже довиждане, защото телефонът му се скъсва да звъни, а отвън го чакат хора. И естествено, пак пуска най-чаровната си усмивка за изпроводяк.