“Следя бабите дали са живи по хляба. Ако не дойде някоя за самун, ходя да я търся. За да я видя, жива ли е, добре ли е”, казва магазинерката на смолянското с. Чуреково Сийка Стоева. В селския магазин вечер за час-два се върти целият обществен живот.

“Нищо си нямаме. Все възрастни хора сме, и то вдовици. Кой го е еня за нас. Държавата не е забила един пирон от половин век тук. Живеем, сякаш сме на края на света, а не до централен път, наречен златен заради огромните пари, вложени в него покрай яз. “Цанков камък”, казват жителите на девинското село.

Дори името на селото е сбъркано в почти всички държавни документи и вместо правилното се изписва Чуруково. “Не знам откъде идва грешката, то няма държава за нас”, казва 71-годишният Георги Ташев.

Съпругата му Яна сочи и друг куриоз - пътят за селото е бил винаги черен, но се води асфалтиран. “Обърква хората - лятото един американски турист го беше заблудил джипиесът. Пътувал с мотор, закъсал в планината над селото. Вървял 3 часа пеша и дойде след полунощ на площада.

Настанихме го вкъщи. Добре, че беше лято и имаше студенти, та ни превеждаха. Ремонтираха му мотора, но човекът се беше уплашил”, нарежда Яна. 7 км отбивка от главния път Девин - Кричим към Чуреково е черен, вие се покрай реката в усойни места и е в ужасно състояние - минават камиони с трупи и го досъсипват.

“Имах голф, счупи се. Принудих се да купя “Лада Нива”, но и тя се разхлопа. Караш все на 1-ва скорост и харчи над 20 на 100”, казва 45-годишният Анастас. Той живее в Кричим, работи в Михалково, но пътува до Чуреково при родителите си.

Тогава бабите се редят да го молят да ги откара до главния път. Когато родителите му или роднина има нужда от лекар, Анастас пали колата от Кричим, за да ги закара в Девин, защото личните лекари на всички са там. Заради лошия път 7-те километра ги минава за 40 мин в едната посока.

Анастас има куп приключения по отсечката. В поредния път, като му се повредила колата от удар по неравност, тръгнал пеша и видял избягала коза на километър от селото. “Помислих, че цигани са влезли в обора, защото по-рано прибраха 9 агнета и 2 овце.

Влизам и що да видя: мечка сграбчила агънце и го яде. После мечката изяде и 3 шилета на магазинерката насред селото”, разказва той. “За 2 ч линейка не може да дойде тук. През това време човекът ще си отиде. Иначе никой не иска да идва при нас, защото ще си счупи колата. Хората се бяха ядосали и изкъртиха табелата за задължителната винетка за порутения път. Какви винетки искат.

На книга той е републикански и общината не може да го прави”, пали се Сийка Стоева. 60-годишната жена държи селския магазин и минава за една от младите в селото. Дюкянът е собственост на кооперацията в Михалково и всичко се доставя по заявка. Хляб се кара в понеделник, сряда и петък. Стоева отговаря за заявките за хранителни продукти на старците, но покрай това се занимава и с всичко, което е нужно на вдовиците на възраст до 90 г.

“Веднъж пратих хора да търсяя една баба - не беше дошла за хляб. Намериха я паднала от инсулт. Оказа се че два дни е била на земята. Друга със силна склероза всяка вечер вечеряше вафли и лимонада и ми казваше: “Като дойде 7 ч, кажи ми да ида да си лягам. Самотна, единственото място, където можеше да отиде, беше при мен”, казва Стоева.Тя
има пълномощни да взима пенсиите на всички баби в селото. Казва, че повечето старици вземат по 150-180 лв., само 2-3 - по 200 лв. вдовишки пенсии.

В селото изчисляват, че съотношението на мъже спрямо жени е 1 към 4. От 48 постоянни жители мъжете са 9. Вдовиците не смеят да кажат на младите да се приберат с внуците да ги видят, тъй като ще си строшат колите, а старите с нищо не могат да им помогнат. Затова гледат да се оправят сами, помагат си една на друга с каквото могат.

От близо половин година Чуреково няма и кметски наместник. На половин щат поста заемал 24-годишният Васил Маринов. “Това момче е златно, сега е студент и жалим за него. Возеше ни на доктор, даже си купи кола заради старците. Един път месечно ни возеше всички в Девин и обикаляше бабите от врата на врата да ги пита от какво имат нужда”, казва Стоева.

Сега за селото отговаря кметицата на съседното Михалково Веска Бачева. Тя няма с какво да стигне и когато се наложи да пътува, чака да мине някой камион с трупи, за да я качи.

“Жал ми е за стариците. Като отида, гледат на мен като на спасител, но нямам никаква възможност да го направя освен да пиша до институциите”, казва Бечева. Магазинерката пък се гневи, че с ниските си пенсии стариците плащали вода, а при всеки дъжд тя течала кална и ръждива.

“Имаме 2 водоема, но тръбите са им ръждиви. Трябва да премине цялата кална вода от двата водоема през чешмите, за да се пречисти. И бабите да платят един водоем ръжда, за да могат да пият една чаша вода”, ядосва се магазинерката.

“При нас винаги си е бедствие. Освен с водата и пътя проблем има и с тока. Стълбовете са дървени и при най-малката буря и вятър, електричеството спира. При последния сняг 20 дни селото беше без ток по мрежата. Добре, че бившият депутат Петър Курумбашев се намеси, та ни докараха агрегат от енергото”, обяснява Яна Ташева.

Курумбушев е собственик на малка ВЕЦ на река Чурековска  и съдействал на вдовиците да имат светло, докато се отстрани аварията. Ташеви са съседи на друг известен политик - д-р Илия Баташки, който купил селската фурна и си направил вила. “Мъчи се човека и той да се асфалтира пътя, но все не успява”, казва съседката му.

“В събота и неделя сме добре, защото идват докторите и вместо да си почиват, се занимават с нашите болежки”, допълва Яна. От Чуреково е един от най-известните хирурзи у нас проф. Петър Учиков. Синътму и снахата също са лекари.

Напук на логиката в Чуреково няма стадион селото е на известни спортисти като волейболиста Николай Учиков, който сега играе в Аржентина. Братовчед му Стефан пък бе капитан на ФК “Родопа”, играл е в “Ботев”, “Локомотив” и Гърция. Бившият национален селекционер и футболен теоретик доц. Михаил Мадански също е от селото, който не пропуска лято да се върне в Родопите. Брат му - Васил е бизнесмен и построил от основи чисто нова църква недалеч от бащината им къща.