Има думи, дори и „мама“, които, произнесени с различна интонация, придобиват различен смисъл, дори и вулгарен.
Има паметни знаци, поставени с добри намерения, но  не на място и не навреме, с което всъщност озлочестяват доброто намерение. Така стои въпросът и с избора на място за паметник в Русе на нашата национална светиня - Апостола Левски.
И не от лошовина, а от бездушие градските ни нотабили са му намерили място злачно и потайно сред сенчестия оазис на дърветата в Парка на възрожденците.
Ние сме от онези русенски граждани, които искат нещо много простичко - да проверим дали изборът на избраниците ни е съответен на избора на избирателите - тоест русенските граждани. Откровение или симулация ще бъде паметният знак - място за преклонение пред Апостола? Противопоставяне или общо съгласие е по-добро за народните дела? Какво би избрал Апостола от двете възможности? Защото разединението и противопоставянето винаги нараняват, вместо да възвисяват. Затова всеки формален акт към паметта на Апостола и към величието му няма да принизи него, а онези, които стоят с гръб към паметта му, защото бързат за другаде.
Още веднъж зовем - нека повече хора се произнесат, нека узрее общата воля. Достатъчно поводи за разединение сами си създаваме, нека поне почитта към националната светиня ни обедини. Искаме да чуем мнението на повече хора, да сравним две възможности, които поставяме пред Вашия взор, Вашето сърце и Вашето чувство за национално достойнство.
Защото дадена ни е способността да разчитаме знаци, дадена ни е и възможността да оставяме знаци. Къде? Какви?
/Д-р Руденко ЙОРДАНОВ