Столетия наред кораби от Европа са кръстосвали моретата и океаните, за да правят открития, да търгуват, да създават империи и да воюват. Затова точно навреме Китай следващата пролет ще се появи в Средиземно море за участие в съвместните руско-китайски морски учения. Планът за тези учения стана известен миналата седмица в Пекин след руско-китайска среща, посветена на военното сътрудничество между двете страни.

Без съмнение, китайците с удоволствие възприемат символичното значение на присъствието на техни кораби в традиционния център на европейската цивилизация. Но освен символичните жестове с този акт Русия и Китай правят важно изявление за състоянието на нещата в световната политика. Двете страни изразяват протест срещу военните операции в близост до техните граници. Китай е недоволен от присъствието край неговите брегове на военно-морския флот на САЩ. Русия е възмутена от разширяването на НАТО. Провеждайки съвместни учения в Средиземно море, китайци и руснаци искат да отправят предупреждение: ако НАТО може да се намира близо до нашите граници, то и ние също можем да навлезем дълбоко в териториите на НАТО.

Но зад тази демонстрация на сила се крие стремежа на Русия и Китай решително да преустроят световната политика, въз основа на идеята за "сферите на влияние". Както Китай, така и Русия смятат, че те трябва да имат право на вето по отношение на това, което се случва у техните най-близки съседи. Русия смята за неприемливо желанието на Украйна – страна, която столетия е била под властта на Москва – да се присъедини към западния алианс. Изглежда, че и стремежът на Путин да създаде Евразийския съюз също така предполага възстановяването на сферата на руско влияние върху голяма част от бившия Съветски съюз, и в този случай такъв съюз може да служи като противовес на Европейския съюз.

До неотдавна Китай за разпространение на своето влияние в Азия използваше икономическата си мощ. Но сега Пекин започна все по-откровено да проявява решителност по въпросите на сигурността. Той много по-неустойчиво предявява териториални претенции към своите съседи – Виетнам и Япония. Освен това, през миналата година Пекин обяви за създаването в Източно-китайско море "опознавателна зона за противовъздушна отбрана", настоявайки чуждестранните самолети да се идентифицират пред съответните китайско служби.

На Запад някои предлагат – изхождайки от прагматични съображения в името на запазването на мира – мълчаливо да се съгласим и да предоставим на Русия и Китай тези "сфери на влияние". В своето неотдавнашно интервю за списание "Шпигел" Хенри Кисинджър даде ясно да се разбере, че смята за разумно да се каже на Украйна, че тя не може сама да решава своята съдба.

Но администрацията на Обама явно е против тази идея. Заместник-съветникът на президента по националната сигурност Тони Блинкен се изрази по следния начин за стремежите на Русия: "Ние както и преди отричаме идеята за сфери на влияние. Както и преди настояваме за правото на суверенните държави да избират своите съюзници".

От изказването на Блинкен следва, че американците смятат, че тук става дума именно за защита на фундаменталните принципи. Ако такива недемократични държави, като Русия и Китай, получат сфери на влияние сред техните съседни държави, тогава те косвено ще получат и правото на вето по отношение на политиката, провеждана от условно демократични страни. Русия може да забрани на Украйна да влиза в НАТО или в ЕС. А Китай ще може да принуди Виетнам, Филипините или дори Япония да се съобразяват с неговите интереси.

Що се отнася до руснаците и китайците, те смятат, че всички приказки на Америка за "принципи" са лицемерие и нищо друго. Америка отдавна е надхвърлила границите на провъзгласената през 1823 г. доктрина "Мънро", която запазваше западното полукълбо за нея. Само за последните няколко десетилетия тя е извършила военни интервенции в Гранада, Панама и Хаити. А неотдавна – за което руснаците непрекъснато напомнят - американците са извършили интервенции в страни, намиращи се доста далеч от САЩ: Ирак, Афганистан, а сега и Сирия.

Реалността е такава, че, според мнението на Москва, американското военно присъствие се разпространило толкова нашироко, че Вашингтон вече е свикнал да разглежда целия свят като своя "сфера на влияние". Американските войски са в Япония и Южна Кория, американските военно-морски бази са разположени в Бахрейн и Катар, а базите на НАТО са разпръснати в цяла Европа – и това са само няколко примера за глобалното военно присъствие на САЩ.

В отговор Америка обръща внимание на факта, че нейното глобално военно присъствие се основава на доброволното военно сътрудничество. И наистина, стремейки се да подчертае това, че днес Америка наистина се отказва от идеите за сфери на влияние, държавният секретар Джон Кери даже заяви миналата година, че "доктрината Мънро е умряла". Изглежда, че Америка занапред ще подкрепя това, което един съветски дипломат беше кръстил "доктрината Синатра", заключаваща се в това, че всички страни трябва сами да решават своята съдба.

На лидерите на Русия и Китай ще им бъде много лесно да подчертават противоречията в изявлението на Америка за отказ от сфери на влияние. Но изявленията на САЩ са искрени. Съществува голяма разлика между сфера на влияние, основаваща се на доброволно съгласие, и сфера на влияние, завоювана с помощта на тактиката на сплашване и използването на сила.

Изглежда, че се превръща в правило това, че колкото по-близко една страна се намира до предполагаемата руска или китайска сфера на влияние, толкова по-настойчиво тя се стреми към съюз със САЩ. Всички съюзници на Америка от Полша до Япония - и всички страни, намиращи се между тях – се нуждаят от уверението, че Америка ще им помогне и ще ги защити. А появата на китайските военно-морски сили в Средиземно море през следващата година може да се превърне в още един убедителен довод за влизане в НАТО.