“Каквото му е драснато на човек, такава ще е съдбата му. Не ходя да се оплаквам, намирам как да се оправям в този живот.” Това казва 63-годишният Георги Здравчев от Чирпан, който от дете на 10 г. останал без двете си ръце. Вече и не помни какво е това човек да има две ръце - дори и насън все така се вижда, инвалид.

От онова време на детството, когато е имал ръце, е останала само една снимка в семейния албум. На нея Георги е в средата, до него са сестра му Стефка и съседско момиченце. Гошо е стиснал здраво и двете за ръцете, стискал, сякаш е предугаждал нещо.

“Виж, аз скоро го сънувах с ръце - бяхме на дискотека и танцувахме - и валс, и танго”, казва Пенка, жената, с която сега живее Георги. Той я поглежда с усмивка и я прегръща по свой начин макар и без ръце - това за танците май е нейна мечта, която няма да се сбъдне.

Дори и той да има такава мечта, няма да признае. Корав е и твърди, че не съжалява за нищо освен за едно. Можел е да бъде голям футболист - на младини никой не успявал да му се опре с топката. И без ръце бил неудържим: финт, шут, дрибъл - тези умения му идвали отвътре. А и в махалата тъча го изпълнявали не с ръце, а с крак, както е сега във футбола за инвалиди.

Тогава никой не помислял, че и хората без ръце или с протези могат да ритат топка, да имат първенства. В квартала му казват Бобито, прякорът му дошъл от името на знаменития англичанин Боби Чарлтън, когото в чирпанския квартал младежите боготворяли през 1966-а, когато островитяните станаха световни шампиони.

По това време сакатлъкът с Георги вече бил станал. Било 2-3 дни преди Великден през 1961 г., седмица преди Юрий Гагарин да полети в Космоса. Тогава момчето било в IV клас, отличник и буйна глава. Къщата им била накрай Чирпан до старите гробища. Оттам прекарали далекопровод и все още не били пуснали тока по жиците. Момчетата обаче обичали да се катерят по стълбовете.

“В оня ден мама бе отишла при роднини да правят курабии за Великден. Ние с момчетата пак се заиграхме край стълбовете, аз реших да им покажа, че мога първи да се изкача най-горе. Макар да имаше табели, че това е опасно. Направих го, но в този момент пуснали тока. После не помня нищо”, разказва Георги.

Силата на тока го изхвърлила на земята, но ръцете му били обгорели. Минал камион, закарил момчето в болницата. После в София, където ампутирали и двете му ръце високо над лактите. И светът за Георги изведнъж станал друг.

“Наблизо бяха гробищата. Ако се бяха сетили да ме сложат в някой от изкопаните гробове и да ме засипят с пръст, земята е можела да отнеме електричеството от тялото ми”, допуска мъжът. Но тогава в паниката никой не се сетил за това.

После трябвало да се учи да живее отново. Не да се примири, а да живее. В началото го пратили на лечение в ГДР, обещавали му механични протези с движещи се пръсти, но нищо не излязло.

От онова време му останала само протеза за дясната ръка с втъкнат в нея химикал - с нея Георги се подписва и досега. Направили му я в София. “Ходих и после на училище, но като слушател. Не се давах на връстниците, но вече бях различен”, дал си още тогава сметка Георги.

Покрай футбола бил тартор на тогавашната агитка на местния клуб “Яворов”. Не е забравил славните времена, когато чирпанските футболисти отстраниха ЦСКА в турнира за Купата на Съветската армия, когато победили и “Левски” на своя стадион.

Имало идея да го изпратят да учи в Пловдив, но не се намерил подходящ придружител. И го пенсионирали по болест, когато бил на 20 г. “За да стане това, трябваше да имам 2 месеца трудов стаж - назначиха ме за пазач към общинското предприятие “Паркове и градини”. После ми отпуснаха пенсия, първата беше 53 лв.

И веднага се намери чиновничка, която ме попита: “Какво ще ги правиш толкова много пари бе, момче?” Нещастието му не го освободило от задължението да работи. Родът му е земеделски - и дядо му, и баща му Иван гледали животни. Георги от юноша тръгнал подир овцете и козите. Баща му бил и дърводелец, при работа с машините загубил 3 пръста на лявата си ръка. Три пръста, но поне имал ръце...

“Неволята учи, по онова време никой не е работил с мен, не ми е показвал какво да правя. Вярно, помагат ми, когато трябва да се храня или да се измия и избръсна, но сам ходя в тоалетната, измислих си приспособления, за да се обслужвам.

Научих се да копая дупки в земята и да садя дръвчета. Имам приспособление за краката като лопата, с което дори бъркам бетон”, показва Георги. На общинска земя край къщата си, която построил навремето баща му, мъжът е засадил цяла градина. Знае, че един ден може да брули орехи, но не и да сече дърветата.

“Садил съм всякакви дървета. И разбрах, че комунистите са като върби - трябва им да смучат отнякъде, за да растат. А ние, земеделците, сме като дъбовете - растем нависоко и издържаме на бурите”, обръща разговора в политика Георги Здравчев. Добавя че никога досега не е пропускал да гласува на избори - ходел до урните с придружител.

Следи редовно новините и смята, че народът е постъпил мъдро, като на последните избори е дал победата на партията на Бойко Борисов, но с малко. Но има и работи в държавата, които инвалидът не може да проумее. Например, че му отказват енергийни помощи. Законът го смятал за заможен.

“Имам сестри - Стефка и Пенка, която се роди след нещастието с мен, нашите искали изтърсакът да е момче, но... Те се омъжиха настрана и стана така, че родителите ни приписаха на мен бащината къща. Но аз реших, че е по-разумно да прехвърля наследения имот на сестрите си, които не ме изоставят, а се грижат за мен. И веднага за закона станах богат човек”, чуди се Георги.

С добавките сега пенсията му е към 290 лв. Доскоро пасял съседските кози и по-лесно връзвал двата края, но напоследък стадато намаляло и той се отказал. По едно време живеел на семейни начала с една жена, после се разделили.

От 2 г. Георги срещнал любовта в лицето на старозагорката Пенка и сега живеят заедно. За своите вече 63 г. той е пъргав и бодър. За довиждане няма как да се ръкуваме. Слагам ръката си на дясното му рамо, а той навежда глава и ме докосва с буза. Личи, че е прясно обръснат и това едва ли е само защото ще го снимат за вестник.