Врачанският дом за деца, лишени от родителски грижи, има високо представителство във властта. От 13 до 19-годишен там е живял зам.-министърът на младежта и спорта Калин Каменов, днес на 34 г.

Детството му вървяло безгрижно до момента, в който баща му напуска семейството, а майка му се разболява толкова тежко, че невъзможността да се грижи за него я принуждава да вземе най-тежкото решение.

"За мен няма значение мястото, в което човек е израснал. Важно е на какво е възпитаван. Аз не влагам чак толкова голямо значение на въпроса къде, а как съм израснал - на какво съм научен и възпитан", анализира Каменов. Този факт нито го кара да се героизира, нито да се срамува.

Поради личната си история Калин бе най-естественият председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), какъвто бе в първото правителство на Бойко Борисов.

За периода на детския дом днешният зам.-министър признава, че се е лутал в емоционалното си развитие, когато е имал нужда от подкрепа и съвет как да постъпи в дадена ситуация. "Често пъти съм допускал грешки, правил съм глупости, но сам съм намирал отговорите на въпросите, при това много пъти болезнено. Което пък ми помогна да порасна по-рано и да стана по-отговорен и целеустремен", гледа и на трудностите като нещо полезно Калин. Защото са му доказали, че ако човек иска да постигне нещо, то си зависи първо от него и не трябва да се сърди на родителите си, на средата, държавата или социално-икономическата обстановка. Каменов отчита като проблем на много българи да "смятаме, че някой ни е длъжен заради това, че сме красиви и умни".
Покрай годините в детската институция

не се е научил да
изживява празниците

"До ден днешен все още не мога да почувствам напълно емоцията им. Винаги в главата ми на празници по-скоро идва равносметката - какво съм пропуснал и не съм успял да свърша", разкрива се Калин. Като малък, а и до днес той се възхищава най-много на хората, които отделят от своя и от бюджета на семейството си, за да дарят деца, от които не се интересува никой. "Мечтаех един ден аз самият да имам възможност да дарявам. Днес съм щастлив млад човек, защото съм сбъднал една от мечтите си. Прибирайки се, дори изморен или ядосан, съм доволен, защото приемам работата си като възможност да помагам", грее Каменов.

Работи още от 9-и клас - през лятото по строежите и на хранителните борси като товаро-разтоварач. Така си изкарвал пари за дрехи. Една зима обаче

не излизал един
месец, понеже
нямал обувки

А и в този сезон не можел да отиде да изработи за нов чифт. Въпреки трудностите е приет да следва право в Благоевград. Горе-долу по времето, когато го завършва през 2005 г., започва учредяването на ГЕРБ - първо като сдружение, което година по-късно стана партия, и Калин е един от хората, които я създават в Благоевградско.


Преди година той се ожени за Мария, която описва като "много нежен и прекрасен човек, мой коректив". Среща я на една от инициативите, които правят с негов приятел адаш. Двамата решават, че ще честват Цветница вместо с купони със залесяване на Рупите. Заради сухия климат районът е оголен, затова двамата Калиновци почват да садят най-различни дръвчета. На третата година от инициативата им, която се разраства до повече от 500 участници, се появява и Мария. Калин вече е организационен секретар на ГЕРБ за Благоевградска област, а тя току-що се е дипломирала. На въпросната акция Калин, Мария и останалите 500 души садят магнолии. Понеже така или иначе се събрали около фиданките,

фигурката на
сватбената торта
е дърво

- като символ не само на тяхното запознанство, но и на корените, началото и разлистването. Съвсем скоро семейството чака първата си рожба, която ще е второто бебе в кабинета "Борисов" след сина на правосъдния министър Христо Иванов, който се роди преди дни. "Това е, за което винаги съм мечтаел", вълнува се Калин.

Преди години, когато като председател на ДАЗД оглавява обществения съвет на фонда за лечение на деца, и през нощта придвижвали с директора Павел Александров съгласувателни процедури по спешни случаи. "Важното е детето да може да замине буквално на следващия ден за операция", казва Каменов. Макар че вече не е член на съвета и на агенцията, помага винаги, когато може. И тази сряда на мобилния му се обадило семейство, кандидатстващо за осиновители, за да им обясни как да си попълнят документите.

"Тази работа, ако не е пречупена през сърцето, не става", категоричен е Калин. За него постът е от значение само доколкото дава възможност да помага на хората, да им вдъхва увереност и самочувствие. Каменов не влиза в ДАЗД като шеф, а на най-ниското ниво - изпълнител, с 240 лв. заплата. "Но когато човек не работи от 9 до 17,30 ч, а дава от себе си, рано или късно пътят пред него се отваря", казва Калин. Той не търпи отлагане и понякога си тръгва от работа в полунощ: "Когато нещо е спешно, то трябва да се свърши на деня."

Калин е
посланик на
децата с аутизъм

Като такъв бе предизвикан от Цветан Цветанов и се заля с ледена кофа. "Това не са болни деца. Аутизмът е състояние. Тези прекрасни деца и младежи срещат трудност в комуникацията си, но повечето от тях са с уникалност, която трябва да бъде открита от специалисти", разказва Каменов. Като експерт към предишното НС опитва да прокара промени в Закона за здравето, за да осигури държавата упойките, от каквито имат нужда тези деца дори за елементарна интервенция - при всяко ходене на зъболекар например. Каменов може да говори с часове за децата със синдрома на Даун, със слухови и въобще с всякакви проблеми.

Кръстил го е свещеникът боксьор Андон Шавулев. От него Калин знае, че спортът е най-добрата терапия за децата. Преди дни той отиде на националното състезание по адаптиран крикет за деца с увреждания. "Благодарение на пакистанския треньор Саиф за 3 г. в България вече има 200 деца със сериозни увреждания, които го тренират. За тях това състезание е най-прекрасното, което им се е случвало", разказва Калин.