Събеседникът ми се представи с китайското си име, каквато е традицията тук, усмихвайки се разбиращо, напълно наясно с положението. Наричай ме Ник, ме улесни той. Това също е част от традицията. Името му е Лонг Джиан Хим, като по китайска традиция първо се изписва и изговаря фамилното име. Състои се от три йероглифа. Китайците, контактуващи с чужденци, си измислят име, най-често американско. Така е в международните корпорации, в туристически агенции, хотели, както и на много други места, където се налага да се срещат двете цивилизации. 
Ник живее в собствена къща, което е показател за добро материално състояние. Майка му е учителка, бащата - охранител в частна фирма. Типично семейство от долните слоеве на средната класа, но наличието на собствен дом му придава добавена стойност. И Ник знае това. Иска да знае повече и за света, за който почти нищо не знае. Въпреки че е завършил икономика, неговите познания малко надвишават провинцията Гуeйлин, където е роден и израсъл.
Питам го колко йероглифа има китайския език. Сигурно са 4-5 хиляди, ми отговаря първоначално, но вижда, че не съм съгласен. „Може и да са повече и продължават да се увеличават“. Това вече звучи интригуващо.
Лингвистите са сигурни, че китайците ползват над 50 000 йероглифа, въпреки че се съмнявам някой да ги знае всичките
Един йероглиф има значението на една дума в европейските езици. Учените са изчислили възрастта им на над 6000 години. От китайския език са произлезли корейският и японският, но те са тръгнали по собствени пътища, така че днес китаец, японец и кореец не се разбират помежду си, ако всеки говори или пише на родния си език. Йероглифът е рисунка, която е свързана с околния свят, свързана е със значението, което носи. С времето йероглифът за дом, който е представлявал две стени, покрив отгоре, комин, прозорци, врати и знаци, че вътре има живот, днес е опростен: две успоредни вертикални черти /стените/ и една хоризонтална над тях /покрива/. Има знак, че има живот вътре, има и комин. Но ги няма „излишните“ врати, прозорци и други утежняващи рисунъка „драсканици“. Но както и да го погледнеш - къща.
Разбира се, хоризонталните и вертикални черти не се изписват с линийка, а с четка и
това е една от огромните разлики - не между азбуките, не между езиците, а между цивилизациите
Едната цивилизация непрекъснато бърза, другата полага повече грижи за себе си. В хотела поисках лист хартия да си запиша нещо. Момичето бавно извади лист плътна оризова хартия и ми я подаде, като я държеше с  две ръце и ме гледаше в очите. И ми се усмихваше.
Ник ме изненада с мнението си, че и днес се измислят йероглифи. Ако някъде в Китай се появи нещо ново, то трябва да бъде назовано. И ако никой, дори и учителя, не знае как се изписва, то някой ще го изрисува. Но и Ник не знаеше как този новосъздаден йероглиф ще бъде разчетен в друго населено място.
Някога да нарисуваш хълм е било цяло изкуство. Старият йероглиф за хълм си е направо рисунка, в която има три хълма, които са като истински. Ван Гог е рисувал подобни пейзажи в един от ранните си периоди. Днес хълм се обозначава с три успоредни вертикални линии /средната е по-висока/ и една под тях, почти като нашата буква „ш“.
Йероглифът за мъж означава и добро. Добре е в семейството да има мъж, е елементарното, но и правилното тълкувание. Ако се добави и йероглифът за жена, пак означава добро, но в смисъл още повече добро.
Един до друг йероглифите за момче и момиче означават благоденствие
Семейството се рисува както голямо дърво. Надали има народ в света, в чието народно творчество да няма подобни аналогии. Но китайците са ги вплели в съвремието си, това е част от китайското възпитание. За старите китайци най-важният елемент на семейството е момчето, синът. Защото мъжът символизира силата - само семейство, в което има мъж, може да бъде силно. Повече мъже - по-силно семейство. А и защото момчето ще работи на полето, може да си намери работа и в града. Днес безработицата сред жените е значително по-висока от безработицата при мъжете в Китай.
Само един китаец ме заговори по време на двуседмичния ми престой в страната. Представи се като Ким и английският му беше определено добър, за разлика от останалите 99,99% китайци, с които опитвах да контактувам. Работеше в западна компания и по време на разговора ни стана дума за „политиката на едното дете“. Това е болна тема за китайците.
По времето на Мао, ми каза Ким /и това беше единственото споменаване на Вожда по време на престоя ми в Китай/, народът започна да живее по-добре и раждаемостта се засили. Самият Мао е казал, че „от всички неща на света, хората са най-скъпоценното“. Но бедността не била победена.
„Политиката на едното дете“ била единственият изход от растящата безработица и растящия брой гладни гърла
Според световната статистика само две страни в света имат по-малко обработваема земя /на глава от населението, разбира се/ от Китай и това са Япония и Египет. Кръговратът по-бедните имат повече деца и това ги прави още по-бедни се затварял.
Според Ким тази политика има ефект - ако не била въведена, сега населението на Китай щяло да бъде с 300 милиона души повече. Но политиката на нераждане ражда сериозни проблеми. Днес китайското семейство е: едно дете, двама родители и четирима прародители. В обозрима перспектива порасналото дете ще има грижата за шест възрастни. Възрастните определено се превръщат в тежест на децата си. Как ще се развие страната, в която пенсионерите са значително повече от работниците?
Вторият сериозен проблем китайците наричат „властта на малките императори“
Едното дете става безценно и прави каквото си иска. Как да се възпитават и обучават „малките императори“ вече  е проблем на китайската образователна система. Но вече се обсъждат варианти да се промени „политиката на едното дете“
Ако трябва да кажа какво ми направи най-силно впечатление в Китай, със сигурност ще ми е необходим повече от един час само да изброявам, без да разказвам. Но сред първите неща, които бих споменал в този час, са реките. Китай има не само прочути реки, но им отдава изключително внимание. Най-прочута е Яндзъ или Синята река /в Китай повечето хубави неща имат повече от едно име/. Наричат я още Чанг Джианг или Дълга река. С дължината си от 6380 км тя е
най-дългата река в Азия и третата в света
/след Амазонка и Нил/. Както Нил е била реката-хранителница на древен Египет, така е Яндзъ за Китай. Тя извира от покрива на света - Тибет и се влива в Източно китайско море, като преминава през множество градове и провинции. Втората велика река е Хуанхъ или Жълтата река /по течението си има много жълто оцветени наноси/. С дължината си от 5500 км тя е седмата по дължина река в света. Тези две реки са свързани чрез Големия канал. Със своите 1800 км той е най-голямото водно съоръжение в света, сътворено от човешка ръка. Започнат е през 486 г.пр.н.е. и по него дори сега се строи. За повечето хора по света водният транспорт е почти отживелица. За китайците той е от изключително важност. Китайското правителство свърза трите си най-големи реки в общ възел, така че по вода може да се прекоси огромна част от територията на страната.
Може да си видял стотици исторически забележителности на Китай, но не си ли пътувал по река, задължително трябва да се върнеш там.
Моята река е Ли - главната река в Северозападен Гуанкси. Извира от Котешката планина, която е най-високата планина в Южен Китай. По нея пътувах само 83 км, но ценителите на природните красоти знаят, че това е един от най-впечатляващите преходи на планетата. Познат е като
най-голямата и най-красива естествена сцена в света
Китайците наричат този участък „Най-доброто под небесата“. Много поети са възпели този край. Най-известен и най-цитиран сред тях е прочутият Хан Ю от династията Танг, който възхвалява гледката в рими: „Реката лъкатуши като синя копринена нишка/докато хълмовете се издигат като зелени нефритови диадеми“. Покрай реката са стотици величествени хълмове със странни форми, които си приличат, сякаш са произлезли от утробата на една богиня. Те имат причудливи отражения в кристално чистата вода. Тези форми са родили безчет легенди. Минавамe покрай хълма, на който жена с бебе копнее за съпруга си, малко па-нататък са Деветте коня, още по-нататък са Петте пръста, Четящото момче...
Някъде между тях е старото рибарско селище, чието корени се губят преди повече от 1700 години. И днес местните рибари ловят риба в реката.
Използват познатите ни мрежи и въдици, но и малко познатите ни живи крилати работници - корморани
Птиците обичат да похапват рибка, но в ръцете на местните те се превръщат в ненаситни хищници. Кормораните лениво се клатушкат на типичните бамбукови гребла на местните рибари, докато не ги пуснат в действие. Стопаните им ги хвърлят във водата и корморанът прави най-естествено нещо - търси си храна. Намира я, налапва я, но не може да я глътне. Впрочем рибарите са милостиви, като са дали възможност на „ловците“ си да поглъщат по-дребните риби. Но по-едрите не могат да бъдат гълтани по една много проста причина: около шиите на птиците има леко затегната връв. За да се спаси от рибата в гърлото си, корморанът  се стрелва към стопанина си, който с леко притискане на шията измъква рибата и я хвърля в коша, а корморанът е отпратен за нов улов. Птицата никога не е сита, рибарят никога не е доволен от улова.
Тъй като рибата никога не свършва в огромната река, уловът със сигурност е достатъчен да нахрани семейството на рибаря, а и да продаде нещо
По течението на Ли по цял ден се движат кораби пълни с любопитни и гладни туристи. А местната риба, костенурките и раците са истински деликатес.
От двете страни на брега има чудесни плажове и безброй малки ресторантчета
Някои от тях поразително напомнят фургоните, в които пържат риба по нашето Черноморие.  Разликата е, че в Китай рибата задължително е прясна. Продават само местна бира, от която най-добра е „Ли Киан“. Страшно върви с бирената риба /Beer fish/, която е мечта за гастроманиаците, но ако не можеш да ядеш люто, я заобикаляй отдалеч. Хигиената не е на висотата, на която е свикнал да я качва европеецът, но това е дълга тема. Облизвайки си пръстите от вкусната риба и през ум не ти минава да питаш за подробностите.
Яншуо е малък за китайските мащаби град - само 300 000 жители. Както в цялата провинция Гуейлин и тук живеят много малцинствени групи - Хан, Жуанг, Яд, Хуи и др. Стара местна пословица гласи: „Пейзажите на Гуейлин са най-прекрасните на света, пейзажите на Янгшуо превъзхождат гуейлинските“.
Също в началото на моя час, в който най-накратко бих изброил какво най-много ми харесва в Китай, бих споменал много красивите китайки, които можеш да срещнеш буквално на всяка крачка, независимо дали в 18-милионния Шанхай, милионния Гуейлин или „малкия“ Яншуо.
Не може да се пропуснат китайските перли, дори само защото страната продава 96% от перлите по света
Те действително са прекрасни и могат да развълнуват всеки, който обича красотата. В двора на голям „магазин“ /с мерките на софийски мол/ за перли гръмогласен американец разказваше как портфейлът му е останал девствен този ден. Изкушенията действително са големи: първо красива китайка ти разказва прелестната история на перлите, разбираш разликите между истинските и изкуствените, между натуралните и култивираните. След това гледаш ревю, по време на което се чудиш на какво да се удивляваш най-много - на елегантните девойки, на пъстрите им дрехи или на прекрасните огърлици, обеци и гривни. После влизаш в няколко просторни помещения, където са изложени накити от по 10 долара, както и перли за по 100 000 долара. Има и по-скъпи. Жената на американеца определено му беше сърдита.