Преди време два български клуба излязоха с предложение за изхвърляне на чужденците от родното баскетболно първенство. Идеята не мина. Основният мотив на опонентите им бе, че шампионатът ще загуби всякакъв блясък. При това общата бройка на всички български състезатели в елита била едва към 70 души.
Провалът с бившата вече състезателка на „Дунав 8806“ Латриша Лъвингс задава отново въпроса дали наистина не трябва да се спре с вноса на чужденци, като спестените пари да бъдат насочени за съживяване и възраждане на школите.
Издънката с Латриша не е изключение - мъжкият отбор на „Лукойл Академик“ катастрофира преди няколко дни в мач за „Еврочалъндж“ като гост на естонския „Тарту“ с 59:71. В игра за „студентите“ се завъртяха куп американци - Чарлз Томас, Морис Къри, Тери Смит, Самуел Френсис. И?
От другата страна на терена излязоха 10 души, всичките естонци!
Населението на Естония е към 1 340 000 души. В България все още живеят 5 пъти повече хора. Брутният вътрешен продукт на Естония за човек от населението е 19 375 долара, българският е 16 518.
Излиза, че бием естонците по население и че не сме чак толкова по-бедни от тях. Само дето губим позорно с американския си легион срешу 10 прибалтийци.
Естонският пример може да бъде продължен с отборите от бивша Югославия. Да сте чули сърби, хървати черногорци да се надпреварват презглава за ангажиране на чужденци?
Да де, но в Естония, Сърбия, Хърватия и Черна гора залагат на собствения си талант от люлката, развиват играта, разчитат изключително на свои кадри и резултатът е налице със силните им клубни и национални тимове.
Школите у нас са деветата дупка на кавала. Повечето ги има заради изискванията на федерацията. Никой, особено по-сериозните специалисти, не иска да работи с деца, защото заплатите са кофти. Освен това липсва търпение, тъй като работата е неблагодарна и до първите резултати трябва да се аргатува 7-8 години.
Другото българско и много удобно извинение е, че народът щял да заобикаля залите, ако се откажем от чужденците. Щото точно те правели шоуто.
Момент - голямо шоу имаше и преди години с Надка Голчева, Петкана Макавеева, Пенка Стоянова, Красимира Банова, Мадлен Станева, Евладия Славчева, Атанас Голомеев, Петко Маринов, Тодор Богданов, Георги Глушков, Румен Пейчев, Любомир Амиорков, Георги Младенов и др. Залите бяха пълни до последния ред, защото всички те наистина бяха майстори със статута на доказани звезди. 
Само че тогава спортът бе приоритетна държавна политика и не бе оставила горещите кестени в ръцете на шепа хора, които заделят от собствените си пари, за да има клубове, отбори, първенства. Нито един от днешните спомоществователи не е на печалба и с левче от спорта.
И точно защото не е, политиката за ангажиране на чужденци от сутрин до пладне буди недоумение. Хубаво, „Хасково“ може да стане шампион със Сиера Уорън, Дубровина и Анита Тейлане и еди-коя си още. И какво от това? Ще пробие в Европа ли? Ще задържи тези състезателки за още един сезон ли? Ще помогне за израстването на националния отбор ли?
Абсолютно същото е положението с „Монтана“, „Дунав 8806“, „Нефтохимик“. „Жабата“ от „Рилски спортист“ видя, че подковават вола, че и тя вдигна крак. Всеки сезон пристигат по 3 нови чужденки, главно от колежански отбори, лъскат визитки с короната на МVP, след което си тръгват скоропостижно. Едно от малкото изключения е Кристина Сантяго, но на нея не й провървя с ангажимента в Израел. 
Всичко при нас е като натруфена изкуствена коледна елха. Много финтифлюшки с временен ефект! Елхата се прибира след празниците на тавана, след което почваме да й търсим нови шарени дрънкулки. Само че дрънкулките понякога пристигат със сериозни дефекти, какъвто бе случаят с Тиа Луис и Каролин Тюрен през миналата година, Латриша Лъвингс и американските герои от „Лукойл Академик“ сега. Разбира се, винаги може да се сбърка и да се попадне на второкласна стока, когато липсват преки предварителни впечатления за действителното й качество.
Истинският български баскетболен интерес /а и футболен, щото там пък положението е сълза и смях/ е в засаждането и грижливото отглеждане на наше и живо дръвче. Този път е по-дълъг, сложен и трънлив, но щом по него крачат с успех в Естония и в бивша Югославия, трябва да го избере и България. Другото са залъгалки и временнни успехи от местно значение без капка живителна сила към националните отбори.