Много са специални чувствата, които изпитвам всеки път, когато се завръщам в Русе. Това признава с видимо вълнение театроведът Василен Васев, който неотдавна гостува в русенския драматичен театър, за да представи и тук своята най-нова книга, посветена на театралното дело в Русе. „Градината на музите“ се нарича новият том, написан от Василен Васев, в който той грижливо и трепетно е събрал факти и снимки, разказващи за двете десетилетия на прелома на две епохи - от 1922 до 1945 година.
Това е поредното издание, върху което Васев работи всеотдайно и което е свързано с Русе и неговия театър. Всъщност, сега ми предстои да напиша и първия том от тази трилогия, усмихва се авторът. Някак нещата вървят малко в разрез с хронологията, обяснява той. Първата негова книга, свързана с историята на русенския театър, е „Светлик на Дунава“, издадена през 2001 година. В нея са включени постановки, актьори, перипетии от 1878 до 1922 г. Всъщност, това е докторатът на Василен Васев. Тази книга е вторият том от поредицата, сега излиза третият, казва театралният критик и изследовател. И признава: „В момента се подготвям да напиша третата книга, която всъщност е първият том - в него включвам театралния живот в града на Дунава от най-първите представления до Освобождението“.
Отдаден на театралния живот с цялото си същество
Василен Васев се посвещава на него без остатък. Моят живот е протекъл в театрите, работил съм в почти всички български театрални институти, може без някои в южната част на България, разказва той. И все пак, с Русе го свързват най-свидни чувства. И това не е единствено работата в колектива на русенската драма от 1970 до 1989 г.
Корените на рода на Василен Васев по майчина линия са тясно преплетени с Русчук - още от времената на Мидхат паша, разказва той. Негови родственици по тази линия са свързани с книжнината, с литературата в града и въобще в североизточния край. Един от тези прадеди е създал първата печатница в Шумен, друг - печатницата във Варна, откъдето е родом и самият Василен Васев. Мой братовчед, продължител на
роднинската клонка Малджиеви
откъдето е майката Даринка, беше известен с това, че единствен правеше печати, връща се назад във времето Васев. По бащина линия пък прадядо на театроведа е първият български свещеник във Варна - поп Иван. Този прадядо е баща на Сава Геренов, възрожденския деятел, чието име днес носят улица и училище в Търговище. Като председател на революционния комитет в Сливен Сава Геренов е арестуван от турските власти и докаран в ... Русчушкия затвор, където го осъждат на заточение в Диарбекир...
Връзките с Русе по някакъв неведом начин се преплитат и дават нови и нови отправки за размисъл, казва Василен Васев. Натрупаните в по-далечното и по-близко минало събития, образи и факти добавят нюанси към двадесетте години, през които години Васев работи като драматург на ДТ „Сава Огнянов“. Това наистина беше извънредно силен период в историята на театъра, припомня той. Работата ми с театрали-легенди като Елена Стефанова, Константин Димчев, Васил Попилиев, а и с целия състав на театъра, който живееше в сътояние на артистичен подем, беше нещо наистина удивително, казва Васев. „Имаше една празнична атмосфера, правехме много постановки и много пътувахме - и в страната, но и в чужбина. Много са силни спомените ми за гастролите на нашия театър в полските градове Торун и Лодз, в румънските Галац и Тулча, особено впечатляващо беше пътуването ни до Латвия и представянето на театъра ни на сцена в Рига. Този обмен беше ценен и за публиките, но и за театралните екипи. Така се съизмервахме  и обменяхме опит и идеи“, казва Василен Васев.
Русенската публика е много специална и достойна за уважение, убеден е той. „Няма да забравя, че когато дойдох за първи път на работа като драматург, нямаше как да не бъда респектиран от факта, че
русенки идваха на театрални представления, облечени с дълги рокли и с обувки на токчета
- дори и в лютите русенски зими. Това е израз на уважението към изкуството, но заедно с това и израз на себеуважение. Затова не мога да забравя Русе - тази атмосфера, с която са омагьосани моите двадесет творчески години тук не ми позволяват да го направя“, признава театроведът.
Съпругата му, която и до днес е винаги до него /на премиерата на книгата „Градината на музите“ Марина Прашанова внимателно, но твърдо пазеше от прекомерни вълнения съпруга си/, е една от изявените актриси на русенска сцена в периода 1970-1989 година. Благодарение на това съм много наясно с труда на актьора, със същината, с терзанията актьорски и с онази специална чувствителност и ранимост, която често пъти актьорите носят скрита дълбоко в себе си, казва Васев. Ако някога съм правил компромис със собствения си вкус, то е било в интерес на актьорите, признава той. „Имало е случаи, когато определен актьор има не само желание, но и необходимост да изиграе дадена роля - и макар да съм бил на мнение, че тази роля не е за него, не съм се противил. Смятам, че понякога си струва да направя разпределение, с което вътрешно не съм напълно съгласен, но
да не огорча твореца, да не нараня талантлив човек
По-добре той да опита, отколкото да остане наранен“, разказва Василен Васев.
През тези двадесет щастливи русенски години интересът му и чувството му за историчност са го подтиквали да открива различни материали и документи за историята на русенския театър. Има изключително интересни и важни факти, които показват Русе като висококултурен център, казва Васев и издава, че самият той изпитал недоумение, когато научил, че не Русе, а Пловдив ще бъде българската Европейска столица на културата през 2019 година. През Русе са минали страхотно много талантливи артисти - не само български, но и чужди, разказва той. Тук са гастролирали трупи на прочутия Бургтеатър, великата Сирануш, гостували са румънски, гръцки артистични постановки, всичко това трябва да се знае, убеден е театроведът.
Днес отбягвам да ходя на театър
прави внезапно признание той. И обяснява: „Отивам да видя само онова, което съм убеден, че ще ме срещне с изкуството. За жалост, вниманието ни сега е повече насочено към материалното, а не към духовното. Духовното остана на заден план. Хората се срамуват да чувстват, отбягват да се радват. Омразата си изразяват по-охотно, отколкото показват радостните си емоции“.
Моят живот мина в преодоляване на препятствия, винаги са ми забранявали ту едно, ту друго, единствено в театъра намерих светла пролука, казва с лека тъга Василен Васев. Признателен е на русенеца Иван Хаджииванов, който е поел финансирането на „Градината на музите“ - новата книга, излязла в русенското издателство „Авангард принт“. И се надява работата и по следващата - по първия том за русенското театрално дело, да му спори. А на русенските ценители на редките днешни български възрожденци им остава да се надяват скоро и тази книга на театроведа да бъде готова и да излезе от печат - защото тя обещава нова среща с приятеля, професионалиста, изследователя, човека Василен Васев.