Бум на дела за фалити на фирми. Лавина от длъжници при съдия-изпълнителите. И липса на успехи в борбата с корупцията. Това са трите най-важни тенденции, с които ще се запомни съдебната 2012 година. 
Тя беше всичко друго, но не и скучна. Но беше и много различна.
2012-та бе годината, в която на Темида се наложи да влезе за първи път в публично обяснение с гражданите, при това не само за 13-тата си заплата. За първи път изборите за новия ВСС и резилът около избора на членове на Конституционния съд доведоха до това и най-големите непукисти сред съдебните кадровици да разберат, че над тях стои не само Господ, а и онези, които им плащат заплатите и които не са съгласни случайни властолюбци да окупират върховете на съдебната власт. Самите редови съдии за първи път излязоха на протест, с което дадоха сигнал, че и те самите вече са узрели за такава промяна. 
А от нея имат нужна най-вече гражданите. Които все по-силно осъзнават защо всъщност е толкова важно Темида да не е наведена пред всяка власт, а да е силна и независима. Но и представлявана от компетентни и морални хора.
През 2012-та съдът се оказа последният шанс в битката за решаването на дребните, но ежедневни несправедливости и проблеми на хората, които са безпомощни и сами пред кризата. И съвсем логично за първи път хлябът измести зрелищата. Което доведе дотам, че имената дори на най-високопоставените подсъдими будеха по-слаб интерес от новините, че обикновени русенци са успели да преборят фирмите монополисти или банките, че са осъдили Общината заради дупка на пътя и ухапване от куче.
Всяко четвърто дело - за неплатена заплата
Няма спор, че състоянието на русенската икономика се вижда най-ясно в съдебната зала и на таблата с обяви на съдебните изпълнители. А картината съвсем не беше розова. Огромен брой дела срещу фирми, които не си плащат доставките. Верижни фалити. И оцеляване за сметка на най-слабите: работниците.
Още в средата на годината стана ясно, че всяко четвърто дело в Районния съд е свързано с неплатена заплата или незаконно уволнение. Стотици работници наводниха съда и цяла година се жалиха в „Утро“, че заплатите им се бавят с месеци. А после същите хора подаваха жалби и в съда.
Тенденцията се запази такава до края на годината, дори нещо повече - натрупаха се камари с дела срещу едни и същи фирми, които имат по 10-20, че и 30 акта от Инспекцията по труда именно за такива нарушения.
В резултат съдебните изпълнители едва смогваха да напишат новите обявления за търгове на промишлени имоти от баталясали в банкови кредити фирми - продаваха цехове, земя, машини, цели предприятия, хотели.
В същото време в Окръжния съд пропищяха от делата за фирмени фалити - подобно чудо като през 2012 година не е имало, откакто изобщо съществува Търговският закон в най-новата ни история, категорични са магистратите. Една от най-емблематичните истории, с които ще се запомни отминалата година, е тази на ЛВЗ - предприятието, изхранвало поколения семейства в Русе, опря до дело за обявяване в несъстоятелност заради неплатени борчове. А призовкарите отчетоха: „На адреса вече няма никой“.
Към това се прибави и хаосът с 13 000 закрити служебно в началото на годината фирми, които завлякоха със себе си и мечтата за пенсия на хиляди русенци - как преди пенсия ще си доказват трудовия стаж, положен преди години във вече несъществуващите предприятия, е наистина Божа работа. 
Хората влязоха в двубой с монополисти и банки
Кризата и тоталното свиване на доходите накара русенци да се замислят и за разходите си. А оттам и за какво всъщност плащат на банките и на монополистите фирми за ток, вода, парно. А това доведе до нова камара съдебни дела.
За първи път през тази година един русенец - Пламен Стоянов, осъди банка за незаконно надвзета лихва. Случаят се сочи засега като абсолютен прецедент за страната. Но е достатъчно силен шамар, който все пак може да принуди банките да се съобразяват с интересите на клиентите си и да не я карат съвсем през просото.
Годината обаче ще се запомни най-вече с безпрецедентната атака срещу абонатите, която беше предприета от Е.он, а впоследствие бе продължена от наследника на фирмата Енерго Про. Стотици русенци получиха „честитки“ в пощенските си кутии, от които разбраха, че са им начислили допълнителни сметки за ток, защото електромерите им отчитали погрешно. Някои минаха с по 200-300 лева, от други се искаха хиляди левове „компенсация“. Всички, които обжалваха в съда обаче, спечелиха делата си, защото компенсациите се оказаха незаконни. Няма точна справка колко точно хиляди ще плати Е.он за разноските по загубените съдебни дела и откъде ще се вземат тези пари - дали пак няма в крайна сметка да се натресат на сметката на клиента. Но това може да се окаже по-малкото зло за абонатите, защото посред жежкото лято депутатите тихомълком вкараха промяна в закона, с която решиха да узаконят „компенсациите“ на енергодружествата. Дали са успели - пак ще каже Темида, само че през 2013-та.
Епидемията от кражби роди термина „социална престъпност“
Тепърва полицията и прокуратурата ще отчетат ръста на престъпността за изминалата година. Но е факт, че тя ще се запише с незапомнен от средата на 90-те години ръст на дребните кражби. И с факта, че крадат вече не само ромчета-рецидивисти, които никой не иска на работа и трябва все от някъде да се препитават. А и пенсионери, хора с образование, хора със славно минало. Но с настояще на гладни и безработни. И се заговори за така наречената „социална престъпност“.
Тя пък принуди за първи път собствениците на търговски вериги да се съберат и да потърсят начини как да преборят кражбите от рафтовете на магазините си, прераснали в истинска епидемия. В резултат веригите се обрамчиха с кабели от охранителни камери, охраната бе удвоена. А в няколко магазина прибегнаха към адски унизителен трик: дори дамските чанти се опаковат и заключват в огромни торби, за да не може собственичката им да ги отваря, докато е вътре.
Сред най-потърпевшите от „социалната престъпност“ се оказаха и собствениците на автомобили. Годината започна с източване на бензин от паркирани коли и продължи с кражби на катализатори, от които пропищяха стотици. Но явно ще стане така, както с пунктовете за старо желязо, които продължават да изкупуват откраднати метали въпреки законовите промени. Вяроятно и автомонтьорите, които закачат крадените катализатори на половин цена, също ще се окажат неуловими.
Точно толкова неуловими, колкото са явно и крадците, оставили през 2012-та къщите под Левента дори и без тухли. Или като извършителите на над 13 000 престъпления, делата за които са спрени и чакат прекратяване по давност.
Друг е въпросът, че когато поне част от всички тези „неуловими“ бандити все пак стигнат до съд, получават символични наказания, благодарение на законовите вратички, щедро отворени от депутатите. Но затова не могат да бъдат винени магистратите - те само изпълняват закона такъв, какъвто им го гласуват.
Няма сигнали, няма корупция
И голямата цел на властта - борбата с организираната престъпност, също като че ли куца здраво. Необходимо е обаче уточнението, че у нас се говори за организирана престъпност, но никога за мафия - такава официално няма. Но дори и с това уточнение единствените успехи, които могат да се отчетат, са няколко семпли групички за продажба на наркотици, един комбайн от Аржентина, пълен с кока, неколцина сводници и двама-трима тарикати, спипани да точат чужди карти.
Има една тишина, която обаче гърми оглушително: тоталната липса на дела срещу висши чиновници за подкупи или далавери с обществени пари. 2012-та вероятно ще се запише като годината, в която в Русе не е бил подаван нито един сигнал за корупция. Като се изключат няколко осъдени за по 20 лева рушвет, предложен на пътни ченгета, друга корупция като че ли няма - поне така излиза от официалната статистика, извадена наяве на кръгла маса през декември.
Нещо повече: на този фронт провалите на борците за законност като че ли са повече от успехите.
Достатъчно е да припомним как в началото на годината изгоряха няколко пътни ченгета, обвинени в прибиране на дребни рушвети. Образуваното наказателно дело срещу тях все още тъне в прахоляка на Софийска градска прокуратура - тези хора хем са обвиняеми, хем вече цяла година не се знае дали изобщо ще станат подсъдими. Но пък току преди Коледа почти всички бяха триумфално възстановени на работа от съда. Заради некадърно оформяне на уволненията им.
Сред провалите си родната прокуратура ще трябва да отчете и загубата на делото срещу Мария Димова. Бившата губернаторка вероятно е един от хората, които ще помнят 2012-та с добро, защото се превърна в годината на нейния съдебен триумф, макар и само на първа инстанция. Но фактът си е факт: ексобластната управителка, която бе обвинена в престъпление по служба заради сделката с резиденция „Липник“, беше изцяло оправдана след няколко години разтакаване в следствието и прокуратурата. Заедно с всичките останали 6 подсъдими по делото.
Другият „любим герой“ от съдебните хроники -  бизнесменът Виктор Епщайн, също не дочака да разбере през цялата 2012-та дали е беден, или богат. Делото за конфискация на имуществото му, която бе поискана от комисията „Кушлев“, така се затлачи в Софийски градски съд, че вече никой не може да прогнозира дали и през 2013 година ще се стигне до решение.
Анализът предстои, оценката я дава народът
2012-та отмина така, както и дойде - с празнични фойерверки, с много надежда за по-добро и с много неизпълнени очаквания. И няма как да е другояче в година на безпрецедентна икономическа стагнация - такава, каквато и в най-лошите години на прехода не сме преживявали.
И понеже няма изгледи 2013-та да излезе по-добра, картината на икономиката в региона вероятно ще продължи да се пише в съдебните зали - с делата за неплатени задължения, с фалитите и с изпълнителните листи срещу безработни, които не могат вече да си платят дори водата и парното.
Дали обаче ще дочакаме виновните, задълбочили тежките икономически проблеми и на бизнеса, и на гражданите, да бъдат изправени на подсъдимата скамейка - ще видим. 
Тепърва ще се пишат годишните анализи, в които, както винаги, магистратите ще се поздравят за отличната си работа. Дали обаче е така в действителност, остава на съвестта на всеки един от тях.
Най-важният показател, по който хората оценяват работата на съдебната власт обаче липсва в официалните отчети. А това е усещането за справедливост. Липсва ли това усещане сред хората, които издържат цялата тази система, значи, че тя е въртяла оборотите бадева.
Всъщност, съдиите и прокурорите са единствените държавни служители, които могат да си позволят, освен в рамките на закона, да разсъждават по съвест и вътрешно убеждение. И да бъдат самостоятелни в мнението си. Никой друг в държавата няма такава закрила, която законът дава на тях - несменяемостта им.
За сметка на това обаче на тях се възлага и страшна отговорност: да са последната надежда на всеки българин, който има нужда от справедливост. И задължението да мерят тази справедливост с еднакъв аршин - един и същ за новобогаташите и баровците с политически гръб, но и за обикновения човек, който я търси за наводнения си гараж или заради пребития си син.
А дали са успели да намерят верния аршин слугите на Темида, ще познаят по уважението, което получават от народа си.